Отмъстена любов

Представи си къде щеше да се намира след шест месеца, ко-гато първата пълна луна след лятното слънцестоене изгрееше над Колдуел. Идния юни той щеше да бъде крал, избран и уважаван монарх. Само ако баща му беше жив да го види...

Монтраг се закашля. Пое си въздух с изхълцване. Почувства върху ръката си нещо мокро.

Погледна надолу. Цялата предница на бялата му риза беше напоена с кръв.

Отвори уста да извика ужасен, опита да си поеме дълбоко въздух, но се чу само бълбукащ звук.

Вдигна ръце към врата си и установи, че кръвта блика от сънната му артерия като гейзер. Обърна се, а пред него стоеше жена с мъжка прическа и кожени дрехи. Острието на ножа в ръката й беше червено, а лицето й представляваше спокойна маска на безразличие.

Монтраг падна на колене пред нея, а после се катурна надясно, докато ръцете му се опитваха да задържат така жизненоважната кръв в тялото му, вместо тя да се разплисква по килима на баща му.

Още беше жив, когато тя го обърна, извади кръгъл инструмент, изработен от абанос и коленичи до него.

Като професионален убиец Хекс преценяваше изпълнението на задачата си по два критерия. Първо, унищожена ли беше целта? Това ставаше ясно от само себе си. Второ, чисто ли беше убийството? В смисъл имаше ли косвени щети под формата на нечия друга смърт, наложила се, за да защити себе си, самоличността си, и/или самоличността на поръчителя й.

В този случай за първото нямаше съмнение, предвид колко обилно кървеше Монтраг. Второто още беше под въпрос, така че трябваше да действа бързо. Извади лис от кожените си панталони, наведе се и не изгуби повече от половин секунда да наблюдава как жертвата й върти очи.

Сграбчи брадичката му и завъртя лицето му към своето.

- Погледни ме. Погледни ме.

Обезумелият му поглед се втренчи в нея и тогава тя приближи своя лис.

- Знаеш защо съм тук и кой ме е изпратил. Не е Рот.

До мозъка на Монтраг очевидно все още достигаше достатъчно кислород, защото устните му промълвиха ужасено „Ри-вендж", преди отново да започне да върти очи.

Тя пусна брадичката му и силно го зашлеви.

- Съсредоточи се, нещастнико. Погледни ме.

С погледи заковани един в друг и нейната хватка върху брадичката му, тя разтвори още по-широко горния и долния клепач на лявото око.

- Погледни ме.

Когато опря своя лис в ъгъла на очната ябълка от страната на носа, тя се зарови в паметта му и откри там всякакви спомени. О... интересно. Истински подъл мръсник, експерт в унищожаването на околните за пари.

Монтраг впи пръсти в килима и го стисна здраво, а от устата му се носеха бълбукащи звуци в опит да изкрещи.

Очната ябълка изкочи от мястото си като капка мед от медна пита, идеално кръгла и чиста. С дясната се случи същото и тя прибра двете очи в кадифена торбичка, а Монтраг блъскаше с ръце и крака по скъпия си килим. Устните му се изкривиха до такава степен, че всички зъби, включително и кътниците, бяха на показ.

Хекс го остави на жалкото му прощаване с живота, излезе през френските прозорци зад бюрото и се дематериализира в клоните на клена, откъдето предишния ден беше събрала първите си впечатления от къщата. Изчака около двайсет минути, когато една жена доген влезе в кабинета, видя тялото и изпусна сребърния поднос, който носеше.

Порцелановият сервиз се разпиля наоколо, Хекс отвори телефона си и натисна бутона за набиране, а после го опря в ухото си. Когато чу плътния глас на Рив, каза:

- Работата е свършена и тялото е намерено. Мина чисто и ти нося сувенир. Ще бъда при теб до десет минути.

- Браво - отговори Рив с пресипнал глас. - Отлично.

23.

РОТ СЕ НАМРЪЩИ, ДОКАТО ГОВОРЕШЕ ПО МОБИЛНИЯ СИ ТЕЛЕФОН. - Сега? Искаш да дойда на север сега?

Гласът на Рив беше повече от сериозен.

- Трябва да стане лично. А аз не съм в състояние да се движа. В другия край на кабинета Вишъс, който беше дошъл да док

ладва за откритото от него във връзка със сандъците с оръжия, произнесе с устни: "Какво става по дяволите?".

Същото се въртеше и в главата на Рот. Симпат ти звъни два часа преди изгрева и настоява да отидеш на север, за да ти даде нещо. Да, добре, мръсникът беше брат на Бела, но природата му беше ясна на всички и повече от сигурно е, че „нещото" не беше кошница с плодове.

- Рот, важно е - продължи да настоява другият.

- Добре, идвам веднага - Рот затвори телефона си и погледна към Вишъс. - Аз...

- Фюри е навън тази нощ. Не можеш да отидеш сам.

- Избраниците са в къщата. - Те бяха отседнали в защитената къща на Рив, откакто Фюри беше поел ролята на Примейл.

- Нямах предвид точно такъв тип защита.

- Мога да се справя сам. Майната ти.

Ви скръсти ръце пред гърдите си, а диамантените му очи заблестяха.

- Сега ли тръгваме или след като загубиш времето ни в опит да промениш решението ми?

- Хубаво. Както кажеш. Ще се срещнем във фоайето след пет минути.

Те излязоха заедно от кабинета и Ви каза: