Отмъстена любов

Той взе един от двата документа. Нямаше значение кой, понеже бяха напълно идентични. В предпазливите си пръсти той държеше вампирския еквивалент на клетвена декларация, състояща се от три изписани на ръка страници, които потвърждаваха събитие, станало факт преди двайсет и четири години. Подписът на третата страница беше разкривен, надраскан с кафяво и едва четлив.

Все пак беше положен там от умиращ мъж.

От „бащата" на Ривендж, Ремпун.

Документът разказваше на Древния език грозната история за отвличането на майката на Ривендж от симпатите, за неговото зачеване и раждане, за бягството й оттам и обвързването й с аристократа Ремпун. Последният параграф беше най-изобличаващият:

Кълна се в честта си и в честта на предците и потомците си, че тази нощ доведеният ми син Ривендж се нахвърли върху мен и нанесе с голи ръце смъртоносни рани в плътта ми. Стори го със зла умисъл, след като ме подмами в кабинета ми с цел да предизвика спор. Бях невъоръжен. След като ме рани, се погрижи за кабинета ми, за да създаде впечатление, че е бил обект на външно нападение. Остави ме да лежа на пода, в ледената хватка на смъртта, която бе сграбчила физическото ми тяло и напусна дома. Бях свестен от скъпия ми приятел Рем, дошъл да ме посети по служебни дела.

Нямам надежда, че ще оживея. Доведеният ми син ме уби. Това е последната изповед на духа в тялото ми, тук на земята. Дано Скрайб Върджин бъде милостива и бързо ме отведе в Небитието.

Както беше обяснил по-късно бащата на Монтраг, Ремпун беше представил случилото се доста точно. Когато Рем отишъл в двора по работа и открил не само празната къща, но и окър-вавеното тяло на партньора си, той постъпил, както би сторил всеки разумен мъж: претърсил кабинета. Действайки под впечатлението, че Ремпун е мъртъв, взел да търси документите удостоверяващи неговия дял в бизнеса, така че да заличи участието на Ремпун и да стане единствен собственик.

След като постигнал успех в това свое начинание, Рем вече бил на път към вратата, когато Ремпун дал бегли признаци на живот и от устните му се откъснало нечие име.

Рем се чувствал добре в ролята си на опортюнист, но да стигне до съучастничество в убийство щяло да е вече прекале-но. Повикал лекар и през времето, нужно на Хавърс да пристигне, мънкането на умиращия мъж разкрило ужасяваща история, струваща повече и от фирмата. Действайки бързо, Рем записал разказа, представляващ смайващо признание за истинската същност на Ривендж и накарал Ремпун да го подпише, с което го превърнал в официален документ.

Веднага след това мъжът изпаднал в безсъзнание и при пристигането на Хавърс вече бил мъртъв.

Когато си тръгнал Рем отнесъл както фирмените книжа, така и клетвените декларации, и бил обявен за истински герой, задето се опитал да спаси умиращ приятел.

В последствие полезността на признанието била повече от очевидна, но доколко било разумно то да бъде използвано, било спорно. Забъркването със симпат било опасно начинание, както доказвала пролятата кръв на Ремпун. Както винаги разсъждаващ надълго и нашироко, Рем задържал информацията за себе си, докато не станало прекалено късно да направи нещо по въпроса.

По закон попаднеш ли на симпат трябва да го предадеш и Рем беше имал безспорно доказателство, позволяващо му да докладва за нарушител. Обмисляйки възможностите си толкова дълго, обаче, той се беше озовал в рискованата позиция да прикрива самоличността на Ривендж. Ако беше предприел нещо двайсет и четири или четирийсет и осем часа по-късно? Добре. Но цяла седмица? Две седмици? Месец...

Прекалено късно. Ала вместо да си замълчи напълно за наученото, Рем беше казал на Монтраг за клетвената декларация и синът беше разбрал грешката на бащата. В непосредственото бъдеще не беше имало какво да се направи. Само при един възможен сценарий написаното би притежавало някаква стойност и той беше влязъл в действие предишното лято. Рем беше убит по време на нападенията и синът наследи всичко, включително и въпросните документи.

Монтраг не би могъл да бъде винен за решението на баща си да не разкрива наученото. Достатъчно беше да обяви, че се е натъкнал на декларациите сред вещите на баща си и като предава Рив, просто прави каквото е редно.

Никога не би станало известно, че е знаел за тях отпреди.