Отмъстена любов

С пъшкане се хвърли от леглото, а около него се посипаха завивки във всички посоки. Постъпката му не беше кой знае колко разумна. Изтръпналите му крака стъпиха на килима и той полетя надолу, приземявайки се по лице, като преди това за кратко успя да си поеме въздух. Съприкосновението му с дървения под бе съпроводено с трясък като от бомба и той запълзя към телефона, вперил поглед във все още светещия екран.

Моля те, моля те, ако има Господ...

Почти се беше добрал до целта си, когато вратата се отвори със замах, мина на сантиметри от главата му и удари телефона, запращайки го в другия край на стаята, като че беше хокейна шайба. Рив се обърна и се хвърли към телефона, крещейки на Трез:

- Не ме застрелвай!

Трез беше в позиция за стрелба, с оръжие, насочено към прозореца, после към дрешника и накрая към леглото.

- Какво беше това по дяволите?

Рив се притисна плътно към пода, за да докопа телефона, който се беше плъзнал под леглото. Когато го хвана, затвори очи и го приближи към лицето си.

-Рив?

- Моля те...

- Какво? Моля... какво?

Той отвори очи. Екранът примигваше и той бързо започна да натиска бутоните. Входящи обаждания... Входящи обаждания...

- Рив, какво става?

Това беше. Номерът. Той се втренчи в седемте цифри след кода в опит да ги запомни, като че бяха комбинацията за собствения му сейф.

Екранът угасна и той отпусна глава в ръката си.

Трез приклекна до него.

- Добре ли си?

Рив се измъкна изпод леглото и седна, а стаята се въртеше около него като въртележка.

- По дяволите!

Трез прибра пистолета в кобура си.

- Какво стана?

- Изпуснах си телефона.

- Да. Добре. Сигурно той тежи достатъчно, че да вдигне такъв... Хей, по-кротко. - Трез улови Рив, когато той опита да се изправи. - Къде отиваш?

- Нужен ми е душ. Нужен ми е...

В съзнанието му изникнаха още сцени от преживяното с Принцесата. Видя как тя извива гърба си, червената мрежа се разцепи на две и той проникна дълбоко във вагината й, притискайки се, докато шипът му не го заклещи в нея, така че спермата му да навлезе възможно най-дълбоко.

Рив притисна юмруци към лицето си.

- Трябва да...

О, боже... Беше стигнал до кулминация, докато беше с изнудвачката си. И не само веднъж. Обикновено му се случваше по три или четири пъти. Поне уличниците в неговия клуб, които мразеха онова, което вършеха за пари, можеха да намерят утеха във факта, че не се наслаждаваха на случващото се. Но когато един мъж еякулира, това казва всичко, нали така?

Позивите за повръщане на Рив се засилиха и той панически се запрепъва към банята. Овесената каша и препечените филий-ки си проправиха път към свободата, а Трез стоеше до него и го крепеше над тоалетната чиния. Рив не можеше да почувства нищо, но беше повече от сигурен, че хранопроводът му беше разранен, защото след няколко минути кашляне и опити да си поеме въздух, от устата му започна да пръска кръв.

- Легни - настоя Трез.

-Не, душ...

- Не си във форма.

- Трябва да я измия от себе си. - Гласът на Рив прокънтя не само в спалнята, но и в цялата къща. - Мамка му... Не мога да я понасям.

Това наистина бе момент, който можеше да предизвика стъписване. Рив не би помолил за спасителна жилетка, дори да се давеше, и никога не се оплакваше от уговорките си с Принцесата. Справяше се със ситуацията, вършеше каквото се налага и понасяше последствията, защото си струваше, щом успяваше да запази тайната им с Хекс.

И на част от теб й харесва, обади се вътрешният му глас. Докато си с нея, можеш да си позволиш да бъдеш, който си в действителност, без да се извиняваш.

Майната ти, каза сам на себе си.

- Съжалявам, че ти се разкрещях - рече дрезгаво на приятеля си.

- Всичко е наред. Не те виня. - Трез го вдигна внимателно от плочките и се опита да го подпре на плота с мивките. - Беше време.

Рив се наведе към душа.

- Не - заяви Трез и го бутна назад. - Нека първо наглася топлата вода.

- Няма да я почувствам.

- Телесната ти температура и бездруго вече е достатъчно ниска. Стой тук.

Трез се протегна към мраморната душ-кабина и пусна водата, а Рив се втренчи надолу в члена си. Все едно гледаше половия орган на някой друг, а не своя, и това беше добре.

- Знаеш, че мога да я убия заради теб, нали? - заговори Трез. - Ще го направя да изглежда като нещастен случай. Никой няма да научи.

Рив поклати глава.

- Не искам да се забъркваш в тази гадост. Вече има достатъчно замесени.

- Офертата остава.

- Ще го имам предвид.

Трез протегна ръка под струята. С длан под течащата вода той погледна отново Рив и очите му с цвят на шоколад изведнъж станаха бели от гняв.

- Само да сме наясно. Умреш ли, ще одера жива тази кучка според традициите на Хизби и ще изпратя лентите кожа на чичо ви. После ще я опека на шиш и ще оглозгам месото от костите й.

Рив се усмихна леко и си помисли, че това не би било канибализъм, защото на генетично ниво Сенките имаха толкова общо със симпатите, колкото хората с пилетата.