Отмъстена любов

Леш се усмихна в мрака и си каза, че алчността беше основната слабост на подчинения му.

- Ще я пребоядисам и ще я снабдя с нови номера.

Последва мълчание, като че лесърът очакваше да чуе още нещо.

- Това би било чудесно, господине.

Леш затвори и се обърна към Грейди.

- Искам да науча повече за всички останали големи пласьори в града. Имена, територии на действие, каналите им, всичко.

- Не знам дали разполагам с такава информация...

- Тогава по-добре да я набавиш. - Леш му подхвърли телефона си. - Проведи нужните разговори. Разрови се. Искам всеки дилър в града. И накрая искам да разбера кой ги снабдява тях самите. Наркобарона на Колдуел.

Грейди отпусна глава назад.

- По дяволите! Мислех, че това ще бъде... нещо като мой бизнес.

- Това беше втората ти грешка. Започвай да набираш и ми дай онова, което искам.

- Виж... Не мисля, че това е... Може би е по-добре да се прибера вкъщи.

Леш се усмихна на мъжа и изложи на показ кучешките си зъби, а очите му заблестяха.

- Ти вече си си вкъщи.

Грейди се сви назад в седалката си, а после се опита да отвори вратата, макар да летяха по магистралата със сто и десет километра в час.

Леш заключи вратите.

- Съжалявам, но вече си се хванал на хорото и няма спиране по средата. Сега вземи проклетия телефон и направи каквото трябва. Или ще те кълцам парче по парче и ще се наслаждавам на всяка секунда от писъците ти.

Рот стоеше пред Убежището в смразяващия вятър, без да го е грижа за лошото време. Издигащата се пред него къща в колониален стил, която приютяваше жертви на домашно насилие, беше голяма, простираща се на обширна площ и гостоприемна. Завесите на прозорците бяха с драперия, на вратата висеше венец, а на изтривалката беше написано в курсив „Добре дошли".

Като мъж достъпът му вътре беше забранен и затова чакаше, застинал като скулптура на замръзналата кафява тревна площ, като се молеше неговата любима лийлан да е вътре, и да е склонна да го види.

След като беше прекарал целия ден в кабинета си с надеждата, че Бет ще дойде при него, той най-накрая беше тръгнал да я търси из имението. Не я откри и беше започнал да се моли да е дошла тук, както често правеше, за да помага на доброволни начала.

Мариса се появи при задната врата и я хлопна зад гърба си. Настоящата шелан на Бъч и негова бивша кръвна спътница как-то винаги изглеждаше делово в черния си костюм с панталон и русата коса, прибрана в елегантен кок, а от нея се излъчваше аромат на океан.

- Бет си тръгна току-що.

- Вкъщи ли се прибра?

- Ред Авеню.

Рот се напрегна.

- Какво... Защо е там? - По дяволите, неговата шелан сама в Колдуел? - Имаш предвид в стария си апартамент ли?

Мариса кимна.

- Мисля, че искаше да се върне там, където-започна всичко.

- Сама ли е?

- Доколкото знам.

- Мили боже, вече е била отвличана веднъж - изръмжа Рот. Мариса се отдръпна и той наруга сам себе си. - Извинявай. В момента не разсъждавам много рационално.

След миг Мариса се усмихна.

- Може да ти се стори злобно, но се радвам, че страдаш. Заслужаваш го.

- Да, държах се като задник, като истински задник.

Мариса вдигна глава към небето.

- Като стана дума за това, нека те посъветвам нещо.

- Давай.

Съвършеното й лице отново се обърна към него и когато заговори, гласът й беше изпълнен с тъга.

- Опитвай се да не бъдеш гневен. Приличаш на чудовище, когато си ядосан, а точно сега на Бет й е нужно да й се напомни защо трябва да е благосклонна към теб, а не обратното.

- Има логика.

- Всичко хубаво, господарю мой.

Той й кимна бързо с глава и се дематериализира директно на адреса на „Ред Авеню", където живееше Бет по времето на запознанството им. Стана му пределно ясно с какво е трябвало да се справя неговата шелан, докато той е кръстосвал из града. О, Скрайб Върджин, как е понасяла страха? Мисълта, че нещо може да се е случило? Фактът, че е заобиколен от хиляди опасности?

Когато придоби форма пред жилищната сграда, той си припомни нощта след смъртта на баща й, в която беше отишъл да я потърси. Не беше подходящ спасител и нямаше желание да бъде такъв, но последната воля на приятел го задължаваше да се погрижи за нея докато траеше преобразяването й, без дори да е наясно какво представлява тя.

Първият му опит се беше провалил, но на втория път всичко беше минало изключително добре.

Боже, как искаше отново да бъде с нея по този начин. Кожата му, притисната до нейната гола кожа, той, проникнал дълбоко в нея, маркирайки я като своя.

Но трябваше да почака, докато това стане, ако изобщо някога пак се случеше.

Рот заобиколи сградата и с тихи стъпки стигна до задния двор, а сянката му беше огромна върху замръзналата земя под краката му.

Бет се беше свила на паянтовата градинска масичка, на която той самият беше седял и се взираше право напред към апартамента, както беше правил той, когато беше дошъл за нея. Студеният вятър развя тъмната й коса и я накара да изглежда сякаш плуваше под вода и се бореше със силно насрещно течение.