Отмъстена любов

Натисна бутона за набиране.

Кодът на съдбата беше 518. Кой да предположи?

20.

ЛЕШ ПАРКИРА МЕРЦЕДЕСА ПОД ЕДИН ОТ МОСТОВЕТЕ НА КОЛДУел. Черният седан беше абсолютно незабележим под сенките, хвърляни от гигантската бетонова конструкция. Според дигиталния часовник на таблото часът на срещата наближаваше.

При положение че нямаше засечки.

Докато чакаше, се замисли за срещата с водача на симпа-тите. Прехвърляйки я още веднъж в съзнанието си наистина не му допадаше начинът, по който онзи го беше накарал да се чувства. Леш спеше с жени. Точка по въпроса. Никакви мъже. Никога.

Тези тъпотии бяха за педали като Джон и смотаната му компания.

Насочвайки мисълта си в друга посока, Леш се усмихна в тъмнината, нетърпелив да се срещне отново с тези нещастници. Със сигурност Джон и момчетата му все така се мотаеха в „Зироу Сам", така че нямаше да е проблем да ги открие. Но подходящият момент беше най-важен. Леш все още подреждаше новия си живот, а искаше здраво да си е стъпил на краката, ко-гато смаже Джон и отнеме живота на Блей пред очите на Куин, а после щеше да заколи мръсника, който го беше убил.

Точният момент значеше много.

Като по команда две коли паркираха между колоните. Фор-дът принадлежеше на Обществото на лесърите, а сребристият лексус беше на доставчика на Грейди.

Биваше си го този лексус, хващаше око.

Грейди се появи пръв от ескорта, а когато беше последван от господин Д. и други двама лесъри, заприлича на евакуация на клоуни, да се чудиш как бяха успели да се натъпчат в колата.

Когато се приближиха към лексуса, отвътре излязоха двама мъже, облечени в елегантни зимни палта. В синхрон двамата човешки мъже пъхнаха ръце в джобовете си и единствената мисъл на Леш беше: „По-добре оръжия, отколкото значки". Ако Грейди ги беше прекарал и това бяха ченгета под прикритие, нещата щяха да се усложнят.

Но не... Ония с палтата не извадиха значки, само взеха да мърморят нещо, без съмнение нещо от сорта на: „Как можа да доведеш цели три отрепки на частна делова среща? "

Изпаднал в паника, Грейди погледна назад към господин Д., който пое нещата в свои ръце, като пристъпи с алуминиевото куфарче в ръце. Остави го на капака на лексуса и го отвори, за да покаже пачките от стодоларови банкноти. В действителност пачките бяха от по един долар с по една стодоларова най-отгоре. Мъжете с палтата сведоха погледи и...

Бум. Бум.

Грейди отскочи назад, когато дилърите се стовариха на земята като чували и устата му зейна като тоалетна чиния. Преди да е започнал да дрънка глупости от сорта на „О, боже, какво направихте?" господин Д. отиде до него и затвори устата му с плесница, удряйки го с опакото на ръката си.

Двамата убийци прибраха оръжията в кожените си якета, а господин Д. затвори куфарчето, заобиколи лексуса и се настани зад волана. Докато потегляше, Грейди погледна в безцветните лица на двамата лесъри, сякаш очакваше и на него да теглят куршума.

Вместо това те се насочиха обратно към ескорта.

След миг на объркване Грейди ги последва, подтичвайки все едно някой бе сложил смазка на ставите му, но когато стигна до задната врата, убийците отказаха да го пуснат в колата. Когато Грейди осъзна, че е изоставен, започна да изпада в паника. За-размахва ръце, а от устата му се разнесоха викове. Което беше тъпо поведение, като се имаше предвид, че на пет метра от него лежаха два трупа с куршуми в главите.

Мълчанието би било много по-уместно в тази ситуация.

Очевидно на един от убийците му хрумна същата мисъл. С непоколебима ръка той извади оръжието си и го насочи към главата на Грейди.

Мълчание. Неподвижност. Поне от страна на идиота.

Двете врати се захлопнаха и двигателят на ескорта заработи с ръмжене. Убийците потеглиха с изсвирване на гумите и покриха ботушите и панталоните на Грейди с парчета замръзнала пръст.

Леш запали фаровете на мерцедеса и Грейди се обърна, прикрил очи с ръка.

Изкушението да го прегази беше голямо, но засега ползата им от него оправдаваше биенето на сърцето му.

Леш запали колата, придвижи се до мръсника и свали стъклото си.

- Качвай се.

Грейди свали ръка от очите си.

- Какво стана тук, по дяволите?

- Млъквай и се качвай в колата.

Леш затвори прозореца и изчака, докато Грейди се настани на мястото до шофьора. Докато си закопчаваше колана, зъбите му тракаха като кастанети, но не заради студа. Беше бял като платно и се потеше като транссексуален, озовал се на тренировка на „Джайънтс*".

- Със същия успех можеше да ги убиеш и посред бял ден -изпелтечи Грейди, когато се насочиха към улицата, движеща се успоредно на реката. - Имат очи навсякъде...

- Именно в това е работата. - Телефонът на Леш иззвъня и той отговори, докато се престрояваше за магистралата. - Много добре,господин Д.

- Мисля, че се справихме прилично - заяви тексасецът. -Само дето не мога да намеря дрогата. Трябва да е в багажника.

- Все някъде в колата е.

- Срещата в „Ловната ферма" остава ли?

-Да.

- Планирате ли нещо за тази кола?