Отмъстена любов

Докато преминаваше през кадифеното въже, тя хвърли поглед към масата на Братството. Джон Матю и приятелите му не бяха там, най-вероятно бяха навън да преследват лесъри. Изливането с бира „Корона" щеше да започне по-късно, ако изобщо се появяха.

Не я интересуваше дали Джон ще дойде.

Ни най-малко.

Доближи се до Ай Ем и попита:

- Г отови ли сме?

Мавърът кимна.

- Рали е готов със стоката. Купувачите трябва да пристигнат след двайсет минути.

- Добре.

Тази вечер по програма щяха да бъдат направени две сделки за кокаин, всяка възлизаща на шестцифрена сума и при отсъствието на Рив и Трез, те двамата с Ай Ем отговаряха за тях. Макар че парите щяха да бъдат предадени в офиса, стоката щеше да бъде натоварена директно в колите, паркирани на задната алея, защото четири килограма чист южноамерикански прашец не беше нещо, което тя би искала да бъде разнасяно из клуба. Фактът, че купувачите щяха да се появят тук с куфарчета с пари вече беше достатъчно лошо.

Хекс беше стигнала почти до вратата на офиса, когато за-беляза Мари-Терез да спира до някакъв тип в костюм. Мъжът я гледаше с възхищение и интерес, като че тя беше женският еквивалент на спортна кола, за която някой току-що му е подал ключовете.

На пръста му проблесна брачна халка, когато посегна за портфейла си.

Мари-Терез поклати глава и протегна изящната си ръка, за да го спре, после поведе прехласнатия господин към частните бани в дъното, където щеше да бъде извършено разплащането.

Хекс се обърна и установи, че се е озовала до масата на Братството.

Докато гледаше към мястото, обикновено заемано от Джон Матю, тя се замисли за клиента на Мари-Терез. Хекс можеше да се обзаложи, че това копеле, което се канеше да плати петстотин за свирка или чукане, или хилядарка за двете, не изпитваше такова възхищение и страст към жена си. Тайната беше във фантазията. Той не знаеше нищо за Мари-Терез. Нямаше представа, че преди две години синът й е бил отвлечен от бившия й съпруг и тя работеше, за да откупи детето си обратно. За него тя беше едно великолепно парче месо, нещо, с което да си поиграе и после да захвърли. Приятно. Чисто.

Всички клиенти бяха такива.

Същото важеше и за Джон. За него тя беше фантазия. Нищо повече. Еротична илюзия, която извикваше в съзнанието си, докато мастурбира, и Хекс не го винеше, защото постъпваше по същия начин с него. Иронията беше, че той се оказа един от най-добрите й любовници, макар причината да беше в това, че тя можеше да прави с него каквото пожелае и колкото дълго пожелае. И никога нямаше възражения, уговорки и претенции.

Приятно. Чисто. Гласът на Ай Ем прозвуча в ухото й.

- Купувачите току-що влязоха.

- Идеално. Да започваме.

Щеше да присъства на двете сделки, а после предстоеше другата работа за вършене. Поне имаше нещо, което да очаква. До края на вечерта щеше да получи възможността да изпусне парата, от което наистина се нуждаеше.

В другия край на града, в задънена улица на спокоен квартал, Елена беше паркирала пред скромна колониална къща и както изглеждаше, скоро нямаше да потегли.

Не можеше да пъхне ключа на мястото му, за да запали двигателя на линейката.

След като беше свършила най-трудната част - бе откарала тялото на Стефан и го бе предала в ръцете на роднините му, я изненада, че се оказа по-трудно да пъхне проклетия ключ в стартера.

-Хайде... - Елена се опита да успокои ръката си. Резултатът беше, че само изгледа безпомощно как ключът се плъзна по метала и пропусна отвора, в който му беше мястото.

Облегна се назад и изруга, съзнавайки, че само увеличава нещастието в къщата, защото паркираната отвън линейка беше поредното крещящо доказателство за сполетялата ги трагедия.

Като че тялото на обичния им син не стигаше.

Тя обърна глава и се загледа в прозорците на къщата. Вътре, от другата страна на тънките пердета, се движеха сенки.

След като беше влязла в алеята на заден ход, Аликс бе влезнал вътре, а тя беше останала да чака в студената нощ. Миг по-късно вратата на гаража се отвори и Аликс се появи заедно с по-възрастен мъж, много приличащ на Стефан. Тя се поклони и му стисна ръката, а после отвори вратите на линейката. Вампирът бе притиснал устата си с ръка, докато те с Аликс вадеха носилката.

- Синът ми... - бе проплакал.

Никога нямаше да забрави как звучеше гласът му.

Празен. Без надежда. Съкрушен.

Аликс и бащата на Стефан бяха отнесли тялото вътре и също като в моргата оттам се беше разнесъл вопъл. Този път, обаче, риданията идваха от жена. Майката на Стефан.

Аликс се върна при нея, докато тя избутваше носилката във вътрешността на линейката, мигайки бързо, като че озовал се с лице срещу силен порив на вятъра. След като й благодари и се сбогува с нея, тя се качи зад волана и... така и не успя да запали проклетия автомобил.

От другата страна на завесите видя как две фигури застанаха една до друга. После станаха три. После към тях се присъединиха още.

Без определена причина се замисли за прозорците в обитаваната от нея и баща й къща. Всичките бяха покрити с алуминиево фолио, изолирайки ги от света.