Отмъстена любов

- Не говори за нея и никога не съм я виждал. Но за известно време беше така нещастен, както само една жена може да направи мъж.

Рив разбърка кафявата захар, с която бе поръсена овесената му каша.

- Мислиш ли, че някога ще имаш спътница?

- Не. - Трез се усмихна и разкри съвършените си бели зъби. - Защо питаш?

Рив поднесе лъжицата към устата си.

- Пр осто ей така.

- Да. Сигурно.

- Овесената каша е прекрасна.

- Ти мразиш овесена каша.

Рив се засмя леко и продължи да се храни, за да се накара да замълчи, защото реши, че любовните дела не му влизаха в работата. Затова пък бизнесът го засягаше сериозно.

- Как вървят нещата в клуба? - попита.

- Засега гладко.

- Добре.

Рив бавно довърши съдържанието на купата и се зачуди защо ако всичко беше наред в Колдуел, той чувстваше такава тежест в сърцето си.

Вероятно причината беше в овесената каша, помисли си той.

- Нали съобщи на Хекс, че съм добре?

- Да - отговори Трез и взе книгата, която четеше по-рано. -Излъгах.

Хекс седеше зад бюрото си и се взираше в двамата си най-добри охранители, Големия Боб и Мълчаливия Том. Те бяха хора, но бяха умни и със смъкнатите си джинси излъчваха идеалната фалшива лежерност, която й беше нужна.

- Какво можем да направим за теб, шефе? - попита Големия Боб.

Тя се наведе напред и извади десет препънати банкноти от задния джоб на кожените си панталони. Раздели ги старателно на две купчини и ги плъзна напред към мъжете.

- Искам да свършите малко извънредна работа.

Кимването им беше така бързо, както ръцете им посегнали

към стодоларовите банкноти.

- Каквото кажеш - заяви Големия Боб.

- Миналото лято тук работеше един барман, когото уволнихме заради кражби. Казва се Грейди. Помните го...

- Четох за случилото се с Криси във вестника.

- Проклет мръсник - обади се Мълчаливия Том за пръв път.

Хекс не беше изненадана, че са наясно с историята.

- Искам да откриете Грейди. - Когато Големия Боб започна да пука кокалчетата на пръстите си, тя поклати глава. - Не. Искам единствено да ми дадете адреса. Ако ви забележи, кимнете и отминете. Ясно ли е? Най-многото, което можете да направите, е да се отъркате в ръкава му.

Двамата се усмихнаха мрачно.

- Няма проблем, шефе - промърмори Големия Боб. - Ще го оставим на теб.

- И от полицията го издирват.

- Не се съмнявам.

- Не искам те да разберат за вашите действия.

- Няма проблем.

- Ще се погрижа смените ви да бъдат покрити. Колкото по-бързо го откриете, толкова по-доволна ще бъда.

Големия Боб погледна към Мълчаливия Том. След миг те извадиха банкнотите, дадени им от нея, и ги плъзнаха обратно по масата.

- Ще направим каквото трябва за Криси, шефе. Не се тревожи.

- Щом вие се заемате със задачата, не се тревожа.

Вратата се затвори зад гърбовете им, а Хекс плъзна длани по

бедрата си и притисна шиповете така, че да се впият по-дълбоко в плътта й. Изгаряше от нетърпение сама да се заеме, но заради пътуването на Рив на север и предстоящите сделки тази вечер не можеше да напусне клуба. И не на последно място, не можеше сама да хукне след Грейди, защото онзи детектив от отдел „Убийства" вероятно я наблюдаваше.

Погледна към телефона и й се прииска да изругае. Трез й беше позвънил, за да я уведоми, че Рив е добре след като бе приключила срещата му с Принцесата и тонът му й беше казал онова, което не беше изрекъл с думи: тялото на Рив нямаше да понесе повече мъчения.

Още една ситуация, в която беше принудена да стои настрана и да чака.

Състоянието на безпомощност не беше характерно за нея, но когато ставаше дума за Принцесата, се беше научила да понася чувството на безсилие. Преди двайсет години, когато решения, взети от Хекс, ги бяха поставили в това положение, Рив й беше заявил, че ще се погрижи за всичко при едно условие: да го остави да действа по свои методи, без да се меси. Беше я накарал да се закълне, че ще стои настрана и макар това да я съсипваше, тя спазваше обещанието си и живееше с мисълтта, че тази кучка държеше Рив в ръцете си заради нея.

Щеше й се веднъж завинаги да му прикипи и да помете Принцесата. Само веднъж. Вместо това той се примиряваше и изплащаше вината на Хекс с тялото си.

Тя го беше превърнала в курва.

Хекс напусна офиса си, защото повече не можеше да понесе да бъде сама със себе си и озовала се в клуба, си пожела да се натъкне на свада, причинена например от любовен триъгълник, при която двама типове се бият заради някоя мацка с устни като на риба и силиконови гърди. Или на любовна среща в мъжката тоалетна на мецанина, прераснала в разправия. По дяволите, толкова беше отчаяна, че беше навита и на изпуснал нервите си пияница, на каквото и да е, прекрачващо границите на допустимото.

Изпитваше нужда да удари някого и най-голям бе шансът това да се случи в залата с обикновените посетители. Само да имаше...

Да й се не видеше и късметът. Всички се държаха прилично.

Нещастни тъпаци.

В крайна сметка се озова във ВИП зоната, главно защото влудяваше охранителите, докато обикаляше наоколо в опит да спретне някое представление. И по-важното, трябваше да демонстрира сила в сериозна сделка.