Отмъстена любов

Като всяка добра курва Рив правеше всичко, поискано от него. Фактът, че беше груб и нелюбезен, беше малък реверанс към свободата на волята му, но пък това отчасти бе причината на Принцесата толкова да й допада тяхната сделка.

Когато всичко беше свършило и двамата бяха изтощени - тя от многото оргазми, а той заради скорпионската отрова, проникнала в кръвообращението му, - проклетите рубини продължаваха да лежат, където ги беше хвърлил. На пода.

Принцесата се беше опряла на прозореца и дишаше тежко, а пръстите й с по три фаланги бяха разперени широко, най-вероятно защото беше наясно, че го ужасяват. Той се намираше в другия край на бунгалото, възможно най-далече от нея и се олюляваше на двата си крака.

Опитваше се да си поеме дъх, но му бе ненавистна миризмата на секс във въздуха. Ароматът й също така беше по цялото му тяло, обгръщаше го, задушаваше го до такава степен, че въпреки симпатската кръв, течаща във вените му, той имаше чувството, че ще повърне. Или може би причината беше в отровата. Кой да знае, по дяволите?

Тя повдигна едната от кокалестите си ръце и посочи кадифената торбичка.

- Вдигни я от пода!

Рив закова очи в нейните и бавно поклати глава.

- По-добре да се връщаш при чичо ни - проговори дрезгаво. - Обзалагам се, че става подозрителен, ако отсъстваш пре-калено дълго.

Тук уцели. Братът на баща им беше пресметлив и мнителен социопат. Също като тях двамата.

Семейна черта, както се казва.

Робата на принцесата се отдели от пода и полетя към нея. Докато още висеше във въздуха, тя извади широка червена панделка от вътрешния джоб. Плъзна я между краката си и покри вагината си, запазвайки оставеното там от него. После се облече, като прикри скъсаното от Рив с най-горния пласт. Последва златният колан, или поне той мислеше, че е златен заради блясъка му.

- Поздрави чичо ни от мен - подхвърли провлечено Рив. -Или пък... недей.

- Вдигни... я... от пода.

- Или ще се наведеш да си прибереш торбичката, или тя остава тук.

В очите на Принцесата заблестя такава злоба, че всеки убиец би бил по-приятен противник. Останаха загледани един в друг в продължение на няколко дълги, изпълнени с неприязън минути.

Принцесата се пречупи. Точно, както беше предвидил Рив.

За негово най-голямо удовлетворение тя се оттегли първа и капитулацията й едва не го накара да свърши отново, а шипът му се опитваше пак да се забие в нещо, макар и да нямаше в какво.

- Достоен си за владетел - отбеляза тя и протегна ръка, а кадифената торбичка, пълна с рубини, се вдигна от пода. - Убий го и можеш да станеш крал.

- Ако убия теб, ще бъда щастлив.

- Никога няма да си щастлив. Ти си напълно различен, а живееш в лъжа сред нисшите. - Тя се усмихна, а по лицето й се разля неподправена радост. - Освен тук с мен. Тук можеш да си честен. До следващия месец, любов моя.

Тя му изпрати въздушна целувка с ужасяващата си ръка и се дематериализира, изчезвайки по начина, по който това се случваше с дъха му в студения въздух навън от бунгалото.

Коленете на Рив не издържаха и той се строполи немощно на пода. Докато лежеше върху грубо издяланите дъски, можеше да почувства всичко: потрепващите мускули на бедрата си, подуването, причинено от скорпионската отрова.

Докато топлината напускаше бунгалото, той усети как в него се надига непреодолим пристъп на гадене, стомахът му се стегна като юмрук, а гърлото му изтръпна, готово да избълва всичко отвътре. Рефлексът за повръщане не закъсня и той отвори уста, но оттам не излезе нищо.

Знаеше си урока и не се хранеше преди срещите.

Трез влезе през вратата така тихо, че Рив разбра за присъствието на най-добрия си приятел чак когато ботушите му се озоваха пред лицето му.

Гласът на мавъра беше тих.

- Да те измъкваме оттук.

Рив зачака поривите на гадене да поутихнат, за да се опита да се надигне от пода.

- Нека... се облека.

Скорпионската отрова превземаше цялата му нервна система, блокираше нервните му магистрали и второкласни пътища, така че опитът да замъкне тялото си до дрехите изложи на показ конфузната му немощ. Бедата беше, че противоотровата трябваше да остава в колата, защото Принцесата би я открила, а демонстрирането на такава слабост бе като да подадеш зареденото си оръжие на врага.

На Трез очевидно му омръзна да наблюдава представлението, защото отиде и взе палтото.

- Направо наметни това, за да може да се погрижим за теб.

- Ще... се облека. - Изискваше го достойнството на курвата.

Трез изруга и коленичи с палтото в ръце.

- За бога, Рив...

- Не... - Беше прекъснат от необуздана кашлица, която го повали на пода и му позволи да разгледа отблизо структурата на дъските.

Тази вечер беше зле. По-зле отвсякога досега.

- Съжалявам, Рив, но поемам нещата в свои ръце.

Трез пренебрегна жалките му опити да отблъсне помощта и след като самуреното палто го обгърна, приятелят му го вдигна и го изнесе навън като счупена мебел.

- Не можеш да продължаваш да правиш това - процеди Трез, а дългите му крака ги отведоха при бентлито за секунди.

- Само... гледай.

Трябваше да го прави, ако искаше двамата с Хекс да живеят и да бъдат на свобода.

19.