Отмъстена любов

РИВ СЕ СЪБУДИ В СПАЛНЯТА НА ЗАЩИТЕНАТА СИ КЪЩА В ПЛАнината Адирондак. Можеше да определи къде се намира заради високите от пода до тавана прозорци, жизнерадостния огън в камината и ренесансовите образи на голи бебета върху махагоновата табла на леглото. Онова, което не му беше ясно, бе колко часа са изминали от срещата му с Принцесата. Един? Сто?

В другия край на сумрачната стая Трез седеше в кресло от тъмночервена кожа и четеше на бледата светлина, хвърляна от настолната лампа.

Рив прочисти гърло.

- Коя е тази книга?

Мавърът вдигна поглед. Рив определено можеше да мине и без острия взор на бадемовидните му очи.

- Буден ли си?

- Коя е книгата?

- „Лексиконът на смъртта на Сенките".

- Леко четиво. Пък аз си мислех, че си падаш по Кандис Бушнел.

- Как се чувстваш?

- Чудесно. Прекрасно. Като кукуряк съм, мамка му. - Рив изстена, докато се избутваше по-високо на възглавниците. Въпреки самуреното палто, увито около голото му тяло, юрганите, завивките и одеялата, струпани върху него, беше леденостуден като задник на пингвин, така че Трез очевидно му беше инжектирал порядъчна доза допамин. Но поне противоотровата беше подействала и беше премахнала кашлицата и недостига на въздух.

Трез бавно затвори старинната книга.

- Просто се подготвям, това е всичко.

- За оттегляне в монашество ли? Мислех, че в плановете ти влиза царуване.

Мавърът постави книгата на ниската масичка до себе си и се изправи в пълния си ръст.

- Искаш ли храна?

- Да. Не би било зле.

- Дай ми петнайсет минути.

Когато вратата се затвори зад гърба на приятеля му, Рив бръкна във вътрешния джоб на коженото палто и извади телефона си. Нямаше гласови съобщения, нито есемеси.

Елена не се беше опитвала да се свърже с него. Но пък защо трябваше да го прави?

Той се втренчи в апарата и плъзна палец по клавиатурата. Изпитваше непоносима потребност да чуе гласа й, като че звученето му би изтрило всичко, случило се в онова бунгало.

Сякаш нещо би могло да заличи последните две десетилетия и половина.

Рив влезе в списъка с контакти и извика номера й на екрана. Тя вероятно беше на работа, но ако оставеше съобщение, може би щеше да му се обади по време на почивката си. Поколеба се, но после натисна бутона за набиране и опря слушалката в ухото си.

В мига, в който чу звъненето, в съзнанието му изникна ярка картина от секса с Принцесата - тазът му се движеше напред-назад, лунната светлина хвърляше гнусни порнографски сенки по дървения под.

Бързо прекъсна обаждането и го обзе усещането, че цялото му тяло е покрито с нещо мръсно.

Боже, в света нямаше достатъчно душове, та да е достатъчно чист за разговор с Елена. Нямаше достатъчно сапун, белина или метални телчета за търкане. Като си я представи в спретнатата й сестринска униформа, с русата коса, прибрана в стегнат кок и с изрядните й бели обувки, той знаеше, че докосне ли я, ще я омърси за цял живот.

Потърка екрана на телефона с безчувствения си палец, като че беше лицето й, а после отпусна ръка на леглото. Видът на яркочервените вени на ръката му извика спомена за още няколко неща, които беше правил с Принцесата.

Никога не беше гледал на тялото си като на дар божи. Беше масивно и мускулесто, така че вършеше работа, а противоположният пол го харесваше, което значеше, че е някакъв вид предимство. И функционираше, както трябва... с изключение на страничните ефекти от допамина и на алергията към скорпион-ска отрова.

Но пък не искаше да издребнява.

Докато лежеше на леглото в почти тъмната стая, стиснал телефона си в ръка, той видя още грозни сцени от последната си среща с Принцесата... как му беше духала, как я беше обладал в гръб, а после беше вкарал устните си в действие между краката й. Спомни си усещането, когато шипът на члена му се заби в нея и двамата се превърнаха в едно цяло.

П осле се замисли как Елена беше премерила кръвното му налягане... и как се беше отдръпнала от него.

Беше права да го стори.

Той грешеше, като й се обаждаше.

С особена грижа плъзна палец по бутоните и извика името й на екрана. Не се поколеба и за секунда, докато изтриваше номера й от телефона си и когато изчезна, гърдите му се изпълниха е неочаквана топлина, казваща му, че според кръвта във вените, дадена му от майчина страна, беше взел правилно решение.

Следващия път, когато посетеше клиниката, щеше да помоли за друга сестра. И ако отново срещнеше Елена, нямаше да я закача.

Трез влезе с поднос, на който имаше овесена каша, чай и препечени филийки.

- Вкусно - отбеляза Рив без всякакъв ентусиазъм.

- Бъди добро момче и го изяж. На следващото хранене ще ти донеса бекон и яйца.

Когато подносът беше поставен върху краката му, Рив захвърли телефона и хвана лъжицата. Най-неочаквано за себе си и без абсолютно никаква причина попита:

- Някога влюбвал ли си се, Трез?

- Не. - Мавърът се върна в креслото си в ъгъла, а нощната лампа осветяваше красивото му лице. - Наблюдавах опитите на Ай Ем в тази област и реших, че не е за мен.

- Ай Ем? Я стига. Не знаех, че брат ти е забърсвал дори някое лесно момиче.