Отмъстена любов

Моргата беше малка, съдържаща едва осем хладилни камери и две маси за аутопсия, но беше оборудвана и заредена с всичко необходимо. Церемониалните превръзки се съхраняваха в шкафа до бюрото и когато го отвори, отвътре се разнесе свежа миризма на билки. Ленените ленти бяха широки осем сантиметра и бяха навити на ролки с размер два пъти по-голям от юмрука на Елена. Накиснати в отвара от розмарин, лавандула и морска сол, те излъчваха доста приятна миризма, която обаче винаги я караше да мисли за едно и също нещо, ако я доловеше.

Смърт. Това беше миризмата на смърт.

Тя взе десет ролки и ги струпа в ръцете си, а после се върна при тялото на Стефан, което беше напълно открито с изключение на парчето плат върху слабините му.

Миг по-късно Хавърс се появи от съблекалнята в черна роба, препасана с черен колан. На масивна сребърна верига около врата му висеше остър, богато украсен инструмент, който беше толкова стар, че по извивките на филтрираната дръжка имаше почернели участъци.

Елена склони глава, докато Хавърс произнасяше традиционните молитви пред Скрайб Върджин, призовавайки за покой на душата му в нежната прегръдка на вечността. Когато той свърши, тя му подаде първата от ароматизираните ролки и започнаха да се трудят върху дясната ръка на Стефан, както се полагаше.

Докато Хавърс омотаваше стегнато плътта, застъпвайки една върху друга ленените ленти, тя държеше студения посивял крайник с цялата грижа и нежност, на които бе способна. След като го покриха чак до рамото, те преминаха на десния крак, последван от лявата ръка, а след това и от левия крак.

Когато беше повдигнат плата от слабините му, тя отклони поглед, както се изискваше, защото беше жена. В случай че тялото беше женско това не би било нужно, но в знак на уважение мъж асистент би постъпил по същия начин. Когато ханшът му беше покрит, направиха същото с гръдния кош и най-накрая с раменете.

С полагането на всяка лента миризмата на билките ставаше все по-натрапчива, докато накрая Елена имаше усещането, че не може да диша.

Или може би причината не беше ароматът във въздуха, а мислите в главата й. Щеше ли той да бъде нейното бъдеще? Би ли опознала тялото му? Възможно ли е това да беше нейният хелрен и бащата на децата й?

Въпроси, които никога нямаше да получат отговори.

Елена се намръщи. Не, всъщност на всички до един беше отговорено.

И всички отговори бяха „не".

Докато подаваше още една ролка на лекаря, тя се зачуди дали Стефан е живял пълноценен и щастлив живот.

Не, помисли си. Бил е измамен. Напълно прекаран.

Ощетен.

Лицето беше последното, което трябваше да бъде покрито, и тя задържа главата на Стефан, докато Хавърс бавно намотаваше ленената тъкан отново и отново. Елена дишаше тежко и точно когато той покри очите, от нейните собствени се откъсна една сълза и падна върху бялата тъкан.

Хавърс стисна рамото й за миг, а после довърши работата си.

Морската сол играеше ролята на уплътнител, така че никакви течности да не могат да проникнат през тъканта, а също така запазваше тялото до момента на полагането в гробницата. Билките имаха повече от очевидната задача да прикрият евентуална неприятна миризма за кратък период, но също така символизираха плодовете на земята и циклите на живота и смъртта.

Елена изруга, върна се обратно при шкафа и извади черен покров, който двамата с Хавърс използваха, за да покрият Стефан. Черното отгоре символизираше преходността на плътта, а белите превръзки - чистотата на душата и сиянието й в нейния вечен дом в Небитието.

Някога Елена беше чувала, че ритуалите имат по-важна функция от чисто практичната. Предполагаше се, че подпомагат психологическото възстановяване на близките, но застанала над мъртвото тяло на Стефан, тя имаше усещането, че чутото е пълна глупост. Това беше изпълнено с фалш сбогуване, жалък опит да прикриеш непреклонността на жестоката съдба със сладникав аромат.

Просто нова кувертюра върху изцапания с кръв диван.

Останаха смълчани за кратко до главата на Стефан, а после избутаха носилката към дъното на моргата и я прекараха през системата от тунели, водещи до подземните гаражи. Качиха тялото на Стефан в една от линейките, които бяха направени да изглеждат точно като онези, използвани от хората.

- Ще го закарам до дома на родителите му - каза тя.

- Имаш ли нужда от придружител?

- Мисля, че Аликс ще се чувства по-добре без повече публика.

- Ще бъдеш ли внимателна? Не само заради тях, но и заради собствената си безопасност.

- Да. - Всяка от линейките беше снабдена с пистолет, намиращ се под седалката на шофьора, и още щом Елена започна работа в клиниката, Катя й показа как да стреля. Без съмнение щеше да се справи с каквото й се изпречеше на пътя.

Когато двамата с Хавърс затвориха двойните врати на линейката, тя погледна към изхода на тунела.

- Мисля да се върна до клиниката през паркинга. Нужен ми е въздух.

Хавърс кимна.

- Ще те придружа. Струва ми се, че и на мен ми е нужен.

Заедно те поеха в ясната, студена нощ.