Отмъстена любов

Със свободната си ръка той разкъса предната част на робата й, излагайки на показ прилепналото мрежесто боди, което тя винаги носеше. Завъртя я и притисна лицето й към вратата, докато пръстите му се ровеха в гънките от червен сатен. Мрежата, покриваща цялото й тяло, беше напоена със скорпионска отрова и докато си проправяше път към вагината й, тя се просмукваше в кожата му. Надяваше се да успее да проникне в нея, докато робата все още беше върху тялото й...

Принцесата се дематериализира, измъквайки се от хватката му и прие форма точно пред прозореца, от който Трез можеше да ги наблюдава. С едно бързо движение робата се свлече от нея, подчинявайки се на волята й и плътта й беше изложена на показ. Конструкцията й беше като на змия - каквато и бе - с много слабо тяло, а прилепналото боди изглеждаше като люспеста кожа, особено на отразената в бримките му лунна светлина.

Краката й бяха стъпили от двете страни на торбичката с рубини.

- Ще ми засвидетелстваш уважение. - Тя плъзна ръка между бедрата си и потърка женствеността си. - С уста.

Рив се приближи и коленичи пред нея. Погледна нагоре и каза с усмивка:

- А ти ще си тази, която ще вдигне торбичката.

18.

ЕЛЕНА СТОЕШЕ ПРЕД МОРГАТА НА КЛИНИКАТА С ръце, обгърнали тялото й, сърце в гърлото и устни, редящи молитви. Въпреки униформата си тя не чакаше тук заради служебните си задължения и надписът на нивото на очите „ САМО ЗА ПЕРСОНАЛ" я спираше точно толкова, колкото и всеки друг в цивилни дрехи. Докато минутите се нижеха бавно като цели векове, тя се взираше в буквите, като че неспособна да ги прочете. Думата „персонал" беше изписана на едното крило на вратата, а „само за" на другото. Големи червени печатни букви. Под английския текст имаше превод на Древния език.

Аликс току-що беше преминал през тях заедно с Хавърс.

Моля те... Не Стефан. Моля те, нека неизвестният да не е Стефан.

Риданията, долетели през двойната врата с надписа, я накараха да стисне очи така силно, че й се зави свят.

В крайна сметка не й бяха вързали тенекия.

Десет минути по-късно Аликс излезе с побеляло лице, кожата около очите му беше почервеняла от многото избърсани сълзи. Хавърс вървеше зад него и изглеждаше също толкова съсипан.

Елена пристъпи към Аликс и го пое в прегръдката си.

- Толкова съжалявам.

- Как... Как да кажа на родителите му?... Те не искаха да идвам тук... О, боже...

Елена задържа потръпващото му тяло в ръце, докато Аликс не се отдръпна и не прекара ръце по страните си.

- Нямаше търпение да излезе с теб.

- Аз също.

Хавърс положи ръка на рамото на Аликс.

- Искаш ли да отнесеш тялото му със себе си?

Мъжът хвърли поглед към вратите, но устата му се превърна в права линия.

- Ще трябва да започнем с подготовката... на ритуала... но...

- Искаш ли аз да го увия?

Аликс затвори очи и кимна.

- Не можем да допуснем майка му да види лицето му. Това би я убило. Аз сам бих го сторил, но...

- Ще се погрижим за него много добре - промълви Елена. -Можеш да ни се довериш, че ще му отдадем нужното уважение и почит.

- Не мисля, че бих могъл... - Аликс погледна към тях. - Това прави ли ме лош?

- Не. - Тя стисна здраво двете му ръце в своите. - И ти обещавам, че ще го направим с обич.

- Но аз трябва да помогна...

- Имай ни доверие. - Мъжът примигна, а тя нежно го отведе настрани от вратите на моргата. - Искам да изчакаш в една от семейните чакални.

Елена придружи братовчеда на Стефан до коридор, от двете страни на който имаше стаи за пациенти. Разминаха се с друга сестра и Елена я помоли да го отведе в самостоятелна чакалня, а тя се върна в моргата.

Преди да влезе, пое дълбоко въздух и изпъна рамене. Когато бутна вратата, почувства аромата на билки и видя Хавърс да стои до покритото с бял чаршаф тяло. Краката й се преплетоха.

- Сърцето ме боли - заговори лекарят. - Много ме боли. Не исках горкото момче да вижда някого от семейството си в такова състояние, но той настоя, след като разпозна дрехите. Държеше да го види.

- Защото е искал да бъде сигурен. - И тя на негово място би имала нужда именно от това.

Хавърс повдигна чаршафа и го подгъна над гърдите, а Елена притисна уста с ръка, за да сподави ахването си.

Обезобразеното и посинено лице на Стефан беше почти неузнаваемо.

Тя преглътна веднъж. После отново. Последва и трети път.

Прескъпа Скрайб Върджин, той е бил жив само преди двайсет и четири часа. Жив някъде из центъра на града в очакване на срещата с нея. После грешен избор да поеме по една улица вместо по друга го беше довел на тази студена маса от неръждаема стомана, за да бъде подготвен за смъртния ритуал.

- Ще донеса превръзките - заяви Елена, когато Хавърс отстрани напълно чаршафа.