Отмъстена любов

На Рив не му се налагаше да се наведе и да погледне, за да знае, че е права. Разбира се, тя можеше да почувства Трез. Просто нямаше как да е сигурна къде точно се намира и какво представлява.

Но все пак отговорът му гласеше:

- Там няма нищо освен дървета.

- Лъжеш.

- Страх те е от сенки ли, Принцесо?

Когато тя му хвърли поглед през рамо, скорпионите албино-си, висящи от ушите й, също се втренчиха в него.

- Не става дума за страх, а за липса на вяра. Това е нещо, което не понасям.

- Освен ако не идва от теб, разбира се.

- Аз съм ти изключително вярна, любов моя. Като изключим единствено брата на баща ни, както знаеш. - Тя се обърна и повдигна рамене. - Мой спътник и единствен освен теб. И идвам тук сама.

- Твоето целомъдрие е наистина за пример, но както вече съм ти казвал, моля те, приемай в леглото си когото пожелаеш. Приеми сто други мъже.

- Никой не може да се сравни с теб.

На Рив му се повдигаше всеки път, когато чуеше някой от престорените й комплименти и тя го знаеше. Което, естествено, беше причината да дрънка тия глупости.

- Кажи ми - опита се той да смени темата, - като спомена нашия чичо, как е мръсникът?

- Все още те смята за мъртъв. Така че аз съм почтена в моята част от сделката ни.

Рив бръкна в джоба на самуреното си палто и извади шлифованите рубини на стойност двеста и петдесет хиляди долара. Хвърли безценната торбичка върху разстлания шлейф на робата й и съблече коженото си палто. Последваха го сакото и обувките. После събу чорапите и панталоните, а накрая свали и ризата си. Не носеше боксерки. Защо да си прави труда?

Ривендж се изправи пред нея с мощна ерекция и здраво стъпили на пода крака, а масивният му гръден кош се повдигаше и спускаше при дишането му.

- Аз пък съм готов да финализирам сделката.

Очите й с цвят на рубини се плъзнаха по тялото му и се спряха върху пениса, устата й се отвори леко и тя прокара език по долната си устна. Скорпионите на ушите й стегнаха щипки в очакване, като че реагиращи на сексуалния й плам.

Тя посочи към кадифената торбичка.

- Вдигни я и ми я подай, както е редно.

-Не.

- Вдигни я.

- Обичаш да се навеждаш пред мен. Защо да те лишавам от любимото ти изживяване?

Принцесата скри ръце в дългите ръкави на робата си и се приближи към него с плавната походка, типична за симпатите, все едно се плъзгаше по дървения под. Докато тя вървеше, Рив стоеше като закован на мястото си. Предпочиташе да умре, отколкото да предприеме и едно движение в знак на покорство пред нея.

Взряха се един в друг и в надвисналото злокобно мълчание той почувства ужасяваща прилика помежду им. Бяха толкова подобни и въпреки че се мразеше за това, изпитваше облекчение да прояви истинската си същност.

- Вдигни я.

-Не.

Тя раздели преплетените си една в друга ръце с по шест пръста, дланта й разцепи въздуха и го зашлеви през лицето. Шамарът беше силен и пронизващ като погледа в рубинените й очи. Рив не позволи на главата си да се отметне назад след удара, а звукът проехтя, като че някой беше счупил чиния.

- Искам да се разплатиш с мен както подобава. И искам да науча коя е тя. Долавяла съм интереса ти към нея и преди. Ко-гато си далече от мен.

Рив продължаваше усилено да поддържа картината с плажа в централния си лоб и знаеше, че тя блъфира.

- Не се кланям пред теб, нито пред никого другиго, кучко. Така че ако си искаш торбичката, ще трябва да направиш чупка в кръста. А колкото до това, което си въобразяваш - грешиш. Няма жена в живота ми.

Тя отново го зашлеви, а възбудата се плъзна по гръбнака му и запулсира във върха на члена му.

- Кланяш ми се всеки път, когато дойдеш да извършиш жалкото си разплащане и да правиш необуздан секс. Това ти е нужно. Аз съм ти нужна.

Той приближи лице към нейното.

- Не се ласкай, Принцесо. Ти си задължение, а не личен избор.

- Грешиш. Живееш, за да ме мразиш.

Принцесата взе члена му в ръката си, а зловещите й пръсти го притиснаха силно. Когато почувства хватката й и потърква-нето, той беше отвратен... и все пак ерекцията му оцени вниманието, макар и той да не го понасяше. Въпреки че не я намираше привлекателна, симпатската му страна беше напълно отдадена на тази борба за надмощие и именно в това се таеше цялата еротика.

Принцесата се наведе към него и потърка с палец шипа в основата на пениса му.

- Която и да е жената в главата ти, не може да ти даде това, което постигаме заедно.

Рив вдигна ръце и ги постави от двете страни на шията на своята изнудвачка, а после я притисна с палците си, докато тя не изстена.

- Мога да отделя главата ти от гръбначния стълб.

- Няма да го направиш - произнесе тя с червените си лъскави устни, притиснати към гърлото му, а лютият пипер, който добавяше към червилото си, го изгори. - Защото ще трябва да се лишиш от това, ако съм мъртва.

- Недей да подценяваш тръпката при некрофилията. Особено когато се отнася до теб. - Той сграбчи кока й и го дръпна силно назад. - Ще преминем ли към следващата част?

- След като вдигнеш...

- Това няма да се случи. Не се кланям.