Отмъстена любов

Гласът на Трез долетя право в главата му, а изтъканото му от сенки тяло се кондензира в проблясваща вълна.

действай бързо с нея. колкото по-скоро получиш ОНОВА, КОЕТО ТИ Е НУЖНО СЛЕД ТОВА, ТОЛКОВА по-добре.

- Колкото време отнеме, толкова.

по-скоро. по-добре.

- Ще видим.

Трез изруга, отново се сля със студения порив на вятъра, стрелна се напред и се скри от погледа му.

Истината бе, че колкото и Рив да мразеше да идва тук, понякога не искаше да си тръгва. Обичаше да наранява Принцесата, а и тя беше добър противник. Умна, бърза, жестока. Бе единственият отдушник за лошата му страна и също както атлет, копнеещ за тренировки, той трябваше да практикува.

А може би беше точно като с ръката му. Чувстваше се добре, задето е забрала.

Рив зави по шестата пътека вляво и пое по алея, широка колкото за един човек. Не след дълго пред погледа му се изпречи бунгалото. На ярката лунна светлина цветът му наподобяваше вино розе.

Когато стигна до вратата и протегна лявата си ръка, за да хване дървеното резе, той се замисли за Елена и за това колко се беше разтревожила за ръката му, дори му се беше обадила.

За един кратък миг на слабост звученето на гласа й изпълни ушите му.

Не разбирам защо не се грижиш за себе си.

Вратата беше изтръгната със замах от хватката му и се блъсна в стената.

принцесата стоеше насред бунгалото в лъскавата си алена роба, с рубини на шията и кървавочервени очи - всичко в цвета на омразата. С вдигнатата в стегнат кок коса, бледата кожа и живите скорпиони албиноси, които носеше вместо обици, тя бе изискано въплъщение на ужаса, наподобяваше кукла от традиционния японски театър, създадена от нечия зла ръка. И тя самата беше зла, враждебността й се носеше към него на талази, излъчвана от центъра на гърдите й, макар по нея да не помръдваше нито мускул, а осветеното й от луната лице да оставаше гладко, недокоснато от гримаса на недоволство.

Гласът й също бе гладък като полирано острие.

- Тази вечер в съзнанието ти го няма образа на плажа. Не, тази вечер няма плаж.

Рив бързо прикри Елена, като си представи великолепен пейзаж от Бахамите със слънце, море и пясък. Беше видял картината преди години по телевизията в реклама за „идеалното убежище" по думите на говорителя, където хора в бански костюми се разхождаха хванати за ръка.

- Коя е тя?

- За кого говориш? - попита Рив и пристъпи вътре.

В бунгалото беше топло, благодарение на нея - малък трик с молекулярна активност на въздуха, подсилена от гнева й. Ала топлината, произвеждана от нея, не беше приятна като тази, идваща от огън, по-скоро бе като горещите вълни, които те обливат при уплаха.

- Коя е жената в съзнанието ти?

- Модел от телевизионна реклама, скъпа моя кучко - отговори той също така гладко като нея. Без да й обръща гръб, тихо затвори вратата. - Ревнуваш ли?

- За да ревнувам, трябва да бъда застрашена. А това би било абсурдно. - Принцесата се усмихна. - Но мисля, че трябва да ми кажеш името й.

- Това ли е всичко, което искаш да правим? Да говорим? -Той остави палтото му да се разтвори и притисна с ръка втвърдения си пенис. - Обикновено съм ти нужен за нещо повече от разговори.

- Така е. Най-добре и пълноценно можеш да бъдеш използван като заместител на онова, което хората наричат... вибратор, нали така? Играчка, с която жените си доставят удоволствие.

- Жена не е точно думата, с която бих те определил.

- Така е. Възлюбена би било по-подходящо.

Тя вдигна ужасяващата си ръка към кока на главата си и костеливите й пръсти с по три фаланги пробягаха по сложната конструкция. Китките й бяха по-тънки от дръжка на метла. А и тялото й не беше по-различно. Конструкцията на всички симпатии беше като на шахматисти, а не като на куотърбеците в американския футбол, което се дължеше на психологическите битки, които те предпочитаха пред физическите. Облечени в робите си, те не бяха нито мъже, нито жени, а по-скоро смесен вариант на двата пола и това беше причината Принцесата да го желае толкова силно. Харесваше тялото, мускулите му, натрапчивата и брутална мъжественост. И обикновено искаше да бъде доминирана по време на секс - нещо, което със сигурност не получаваше у дома. Доколкото му беше известно, половият акт на симпатите се изчерпваше с няколко психологически превземки, последвани от два тласъка и изпъшква-не от страна на мъжа. А и беше готов да се обзаложи, че чичо му е надарен колкото хамстер и топките му са с размера на гумичка на молив.

Не че беше проверявал, но в него определено не бушуваше тестостерон.

Принцесата започна да се разхожда из бунгалото, като че за да демонстрира грацията си, но разходките й от прозорец до прозорец и надничането навън имаха друга цел.

В ада да гореше дано, все този номер с прозорците.

- Къде е твоят копой тази вечер? - попита го.

- Винаги идвам сам.

- Лъжеш своята любима.

- Защо ми е някой да става свидетел на това?

- Защото съм красива. - Тя спря до прозореца, намиращ се най-близо до вратата. - Той е вдясно, до онзи бор.