Отмъстена любов

Беше готов да се изправи пред нещо, но то определено не включваше живота му. С пъшкане и залитане той се запрепъва към банята, спря пред тоалетната и вдигна капака на порцелановия трон. Наведе се напред, даде команда на стомаха си и той изхвърли храната, без да протестира.

В началото се налагаше да пъха пръст в гърлото си, но вече не беше нужно. Просто стягаше диафрагмата си и всичко излизаше подобно на плъхове, бягащи от препълнен канал.

- Трябва да престанеш с тези глупости.

Гласът на Ласитър се сля с шума от пускането на водата. Колко подходящо!

- Боже, никога ли не чукаш?

- Аз съм Ласитър. Л-а-с-и-т-ъ-р. Как е възможно още да ме бъркаш с друг? Табелка с името ми ли ти е нужна?

- Да, и нека я залепим на устата ти. - Тор се строполи на мраморния под и захлупи глава в ръцете си. - Знаеш ли какво, можеш да си вървиш. Можеш да си тръгнеш когато пожелаеш.

- Тогава вдигни кльощавия си задник и се стегни. Ще си тръгна само в този случай.

- И ако това не е причина да живея.

Чу се леко звънтене, което означаваше - трагедия на всички трагедии, - че ангелът се беше настанил на плота на умивалника.

- Какво ще правим тази вечер? Нека позная, ще седим в мрачно мълчание. О, не... греша. Ще се впуснем в дълбоки размишления. Или не... Ще ги комбинираш. Дълбоки размишления с мрачно мълчание. Каква необуздана душа си само. Скоро може да откриеш любовта си за „Слипнот"

Тор се изправи с ругатня и тръгна към душа с надеждата, че ако откаже да гледа към Ласитър, устатият досадник бързо ще се отегчи и ще отиде да съсипва нечий друг следобед.

- Имам въпрос - продължи ангелът. - Кога ще отрежем този храст, растящ на главата ти? Ако порасне още малко, ще трябва да използваме косачка.

Докато Тор събличаше тениската и боксерките, се наслади на единствената утеха, която имаше в мъчителното присъствие на Ласитър: показваше му задника си.

- Това се казва плосък задник - промърмори Ласитър. - Там отзад имаш две спукани баскетболни топки. Чудя се... Хей, обзалагам се, че Фриц има велосипедна помпа. Само казвам.

- Не ти ли харесва гледката? Знаеш къде е вратата. Онази, на която никога не чукаш.

Тор не изчака да потече топла вода, просто се пъхна под душа и се изкъпа, без да има конкретна причина. Не му беше останала никаква гордост, така че не го беше грижа какво мислят другите за хигиената му.

За повръщането имаше причина. Къпането... може би се дължеше на навик.

Затвори очи, отвори леко уста и се обърна към струята. Водата проникна в устата му и отми жлъчката. Докато горчивият вкус изчезваше от езика, в съзнанието му изникна една мисъл.

Рот се биеше. Сам..

- Хей, Тор.

Тор се намръщи. Ангелът никога не го наричаше по име.

- Какво?

- Тази вечер всичко ще се промени.

- Само ако ме оставиш на мира. Или ако се обесиш в тази баня. Можеш да избираш между шест душа.

Тор взе сапуна и го прокара по тялото си, усещайки стърчащите под кожата кости и стави.

Рот е сам навън.

Шампоан. Плакнене. Отново обръщане към струята. Отваряне на устата.

Навън. Сам.

Той спря душа, а ангелът се изпречи право пред него с хавлиена кърпа, услужлив и досаден.

- Тази вечер всичко ще се промени - повтори Ласитър меко.

Тор се загледа в ангела и за пръв път го видя истински, макар да бяха заедно от четири месеца. Косата му представляваше смесица от черни и руси кичури и имаше същата дължина като тази на Рот, но не беше травестит въпреки прическата в стил Шер. Облекло му беше типично по военному, състоящо се от черна тениска, камуфлажни панталони и войнишки обувки, но не беше войник. Проклетникът беше надупчен от пиърсинги като игленик, а ушите, веждите и китките му бяха накичени със златни халки и вериги, като коледна елха. Тор можеше да се обзаложи, че имаше блещукащ метал и на зърната на гърдите, а също и от кръста надолу, но отказваше да мисли за това. И бездруго нямаше нужда от помощ, за да повърне.

Кърпата смени притежателя си, а ангелът заяви сериозно:

- Време е да се събудиш, Пепеляшке.

Тор тъкмо се канеше да отбележи, че по-скоро става дума за Спящата красавица, когато в съзнанието му изникна спомен, като че инжектиран във фронталния му лоб. Беше свързан с онази нощ през хиляда деветстотин петдесет и осма, когато беше спасил живота на Рот и образите бяха така ясни, както реалната случка.

Кралят беше излязъл. Сам. В центъра на града.

Лежеше полумъртъв и кървящ в канавка.

Беше го блъснал Едсел(Непопулярен модел на „Форд", произвеждан през 1958, 1959 и 1960 г. - Бел. прев) -. Някаква таратайка с подвижен покрив и цвят досущ като сини сенки по клепачите на сервитьорка от закусвалня.

Както Тор установи по-късно, Рот беше преследвал лесър и когато бе завил зад един ъгъл, колата се беше забила в него. Тор се намираше на около две пресечки, чу изсвирването на спирачки и звука от удар, но не се канеше да предприеме как-вото и да било.

Човешки пътен инцидент? Не беше негов проблем.