Отмъстена любов

В очите на краля проблесна странна светлина, която едновременно възбуди Леш и го отврати. Не се занимаваше с хомосексуални глупости и въпреки това... е, баща му харесваше мъже, може би му бе предал нещо.

А и не би ли дало това на господин Д. материал за молитвите му?

- Но ако ви бях изпратил имейл, нямаше да изпитам удоволствието от запознанството ни. - Очите му с цвят на рубини се плъзнаха по тялото на Леш. - А това би било същински обир по отношение на сетивата ми.

Малкият тексасец прочисти гърло, като че се задушаваше от собствения си език.

Когато неодобрителното покашляне замря, столът на краля започна да се движи напред-назад, без да издава звук.

- Все пак има нещо, което можете да направите за мен... А това съответно ще ме задължи да ви осигуря търсеното от вас и то е да ви издам местонахождението на вампирите, нали? Открай време Обществото на лесърите изпитва трудности в тази област. Намирането на вампирите в техните тайни домове.

Мръсникът беше уцелил точно в десетката. През лятото Леш знаеше къде да организират нападенията, защото и преди беше посещавал адресите на убитите от него заради рождени дни на приятелите си, сватби на братовчедите си и балове на глимера-та. Сега малкото оцелели от вампирския елит се бяха разпръснали в извънградските и дори извънщатските си обезопасени къщи, чиито адреси той не знаеше. А по отношение на цивилните? С тях нямаше и най-малка представа откъде да започне, защото никога не беше общувал с простолюдието.

Симпатите, обаче, можеха да чувстват околните, наравно хора и вампири, да ги виждат през масивни стени и подземни фундаменти на мазета. Имаше нужда от нещо такова, ако искаше да постигне прогрес. Това беше нещо, липсващо сред уменията, предадени му от баща му.

Леш се оттласна от пода с войнишките си обувки и влезе в ритъма на краля.

- И какво е онова, което искате от мен? - попита провлачено.

Кралят се усмихна.

- Двойките са фундаментална част на нашето паство. Мъж и жена, свързани в едно. Но в тези интимни взаимоотношения често се случват раздори. Направени са обещания, които не са спазени. Дадени са обети, от които са се отрекли. Трябва да бъдат взети мерки срещу тези прегрешения.

- Това ми звучи като отмъщение.

Гладкото лице придоби самодоволно изражение.

- Не, не е отмъщение. Корективна мярка е. Това, че ще бъде причинена нечия смърт, е най-малкото, което изисква ситуацията.

- Смърт значи? Симпатите не признават ли развода?

В рубиненочервените очи проблесна презрение.

- В случаи, когато действията на неверния партньор извън леглото са в ущърб на същината на връзката, смъртта е единственият развод.

Леш кимна.

- Схващам логиката. И коя е мишената?

- Ангажирате ли се с изпълнението?

- Още не. - Не беше наясно със себе си докъде е готов да стигне. Да си мърси ръцете в колонията не беше част от първоначалния му план.

Кралят спря да се поклаща и се изправи на крака.

- Тогава помислете. Трябва да сте сигурен. Когато сте готов да получите от нас нужното ви за войната, елате при мен и ще ви покажа пътя за действие.

Леш също се изправи.

- Защо сам не убиете половинката си?

Устните на краля бавно се разтегнаха в усмивка, която изглеждаше все едно бе на лицето на труп - безжизнена и студена.

- Драги ми приятелю, обидата, срещу която най-силно се възпротивявам, не е толкова изневярата, както би могло да се очаква, колкото арогантната увереност, че аз няма да узная за измяната. Първото е дреболия. Второто е непростимо. А сега... Да ви изпратя ли до колата?

- Не, ще излезем сами.

- Както желаете. - Кралят протегна ръката си с шест пръста. - Беше такова удоволствие...

Леш протегна своята и почувства как по нея премина електричество, когато дланите им се докоснаха.

- Да. Добре. Ще ви известя.

16.

ТЯ БЕШЕ С НЕГО... 0, БОЖЕ, НАЙ-НАКРАЯ ОТНОВО БЕШЕ С НЕГО.

Тормент, син на Харм, беше гол и притиснат към тялото на неговата възлюбена, чувстваше копринената й кожа и чуваше стоновете й, когато ръката му се плъзна по гърдите й. Червена коса... Червената й коса се стелеше навсякъде, върху възглавницата, на която я беше положил и по белите чаршафи, ухаещи на лимон... червената й коса се беше увила и около масивната му ръка.

Зърното й беше набъбнало заради кръгообразните движения на палеца му, а устните й бяха меки под неговите, целуващи я пламенно и бавно. Когато започнеше да моли, той щеше да се претъркули върху нея, да проникне дълбоко и да се притисне силно към нея.

Тя обичаше тежестта му върху себе си. Харесваше усещането, че я покрива. В съвместния им живот Уелси беше независима жена с изявено самочувствие и инат, достоен за булдог, но в леглото предпочиташе той да е отгоре.

Той плъзна устни към гърдите й, засмука зърното й, а после продължи с нежни целувки.

- Тор...

- Какво, лийлан? Още ли? Може би ще те накарам да почакаш...