Отмъстена любов

Дъвчене. Отрязване на късче. Дъвчене. Преглъщане. Отпи-ване.

Докато се хранеше, момчето седна на креслото до спуснатата завеса, опря лакти в коленете си и подпря брадичка върху юмрука си като жива и дишаща версия на „Мислителя" на Роден. Напоследък Джон винаги се държеше така. Все нещо се въртеше в главата му.

Тормент много добре знаеше какво е то, но отговорът му щеше да нарани Джон сериозно.

И Тор съжаляваше за това. Много съжаляваше.

Защо не можеше Ласитър да го остави в гората, където го откри да лежи? Ангелът можеше просто да си продължи напред, но не. Негово величество Халогенът трябваше да се направи на герой.

Тор насочи поглед към Джон и се загледа в юмрука му. Беше огромен, а челюстта и брадичката, опрени в него бяха силни, мъжествени. Момчето се беше превърнало в хубав мъж, но пък като син на Дариъс той имаше добро генетично наследство. Кдно от най-добрите.

Като се замислеше за това... Той наистина приличаше на Ди. Всъщност беше негово копие, като се изключеха сините джинси. Дариъс не би могъл да бъде обут в сини джинси и мъртъв, били те и дизайнерски като тези на Джон.

Истината бе, че... Ди често беше заемал същата поза, когато нещо го тревожеше, наподобяващ скулптурата на Роден, намръщен и кипящ вътре в себе си...

Нещо метално проблесна в свободната ръка на Джон. Беше монета и хлапето я прекарваше около пръстите си, което беше неговият вариант на нервен тик.

Но тази вечер мълчаливото седене на Джон беше различно. Нещо се беше случило.

- Какво става? - попита Тор с дрезгав глас. - Добре ли си?

Джон вдигна поглед изненадано.

За да избегне взора му, Тор погледна надолу и набоде с вилицата си парче пилешко, а после го сложи в устата си. Дъвчене. Дъвчене. Преглъщане.

Ако съдеше по шумоленето, Джон се отказа от обичайната си поза и бавно изпъна рамене, като че уплашен да не би резките движения да подплашат увисналия между тях въпрос.

Тор отново хвърли поглед към него и когато Джон го видя, че чака, прибра монетата в джоба си и изписа пестеливо и с грация:

- Рот отново ще се бие. Ви току-що каза на мен и останалите момчета.

Тор беше неопитен с езика на знаците, но не чак толкова. Изненадан остави вилицата.

- Я , почакай... Той все още е крал, нали?

-Да, но е казал на братята, че отново ще участва в битките. Или по-скоро, че вече го прави, но досега го е пазил за себе си. Мисля, че всички от Братството са му ядосани.

- В битките? Невъзможно. На краля не му е позволено да се бие.

- Вече ще се бие. Фюри също се връща.

- Какво става, по дяволите? От Примейла не се очаква да... -Тор се намръщи. - Има ли някакво развитие във войната? Нещо случило ли се е?

- Не знам.

Джон вдигна рамене и се облегна назад в креслото, като кръстоса крака в глезените. Още нещо, което Дариъс често правеше.

В тази поза синът изглеждаше на същата възраст, на която Тор помнеше баща му, въпреки че причината не беше толкова в позицията на крайниците му, а по-скоро в умората, четяща се в сините му очи.

- Противоречи на закона - заяви Тор.

-Вече е законно. Рот се е срещнал със Скрайб Върджин.

В главата на Тор започнаха да се пораждат въпрос след въпрос, а мозъкът му страдаше под нетипичния товар. При тази вихрушка в съзнанието му, му беше трудно да разсъждава логически и той се чувстваше сякаш се опитваше да задържи в ръце сто тенис-топки, но въпреки старанието му някоя се изплъзваше и започваше да подскача наоколо, създавайки хаос.

Отказа се да търси логика в каквото и да било.

- Ами, това е нещо ново... Желая им успех.

Леката въздишка на Джон беше обобщение на всичко случващо се, а Тор се изключи от света и продължи да се храни. Когато приключи, сгъна старателно салфетката и отпи една последна глътка вода.

Включи телевизора на Си Ен Ен, защото не искаше да мисли за нищо, а не можеше да понесе тишината. Джон остана около половин час и когато вече очевидно не можеше да издържа да стои на едно място, се изправи на крака и се протегна.

- Ще се видим в края на нощта.

О, значи е следобед.

- Ще бъда тук.

Джон взе подноса и излезе, без да поспре или да се поколебае. В началото го правеше, сякаш всеки път като се насочеше към вратата, очакваше Тор да го спре и да каже: „Готов съм да се изправя пред живота. Ще се боря. Вече съм достатъчно добре име е грижа за теб".

Когато вратата се затвори, Тор отметна чаршафите от из-мършавелите си крака и плъзна стъпала към ръба на леглото.