Отмъстена любов

Много впечатляващо. Ако си падаш по монарх, преоблечен като свещеник.

- Поздрави, приятели - разнесе се тих, примамващ глас. - Аз съм този, когото търсите, водачът на отхвърлените.

Звуците „с" бяха така проточени, че звучаха като самостоятелни думи, изговорът наподобяваше предупредителното трептене на опашката на гърмяща змия.

През тялото на Леш премина тръпка и предизвика пулсиране в члена му. В крайна сметка могъществото беше по-възбужда-що и от екстази, а съществото, застанало в рамката на входната врата, беше олицетворение на властта.

Дългите, фини ръце се повдигнаха към качулката и дръпнаха белите дипли назад. Лицето на провъзгласения за крал на сим-патите беше също така гладко като пищната му роба, а извивките на скулите и брадичката бяха елегантни и меки. Гените, съчетани в това великолепно създание, способно да съживи и мъртвец, бяха толкова съвършени, че не можеше да се разпознае полът му, заради преливащите се мъжки и женски характеристики, като предимството беше за женските.

Ала усмивката беше леденостудена. А искрящите червени очи бяха дотолкова пронизващи, че изглеждаха зли.

- Ще влезете ли, моля?

Прекрасният змийски глас сля думите една в друга и Леш установи, че харесва звученето.

- Да - отговори той, взимайки мигновено решение. - Ще влезем.

Пристъпиха напред, а кралят вдигна ръка.

- Един момент, ако не възразявате. Моля, кажете на спътника си, че няма от какво да се бои. Тук нищо лошо няма да ви се случи.

Изявлението му беше любезно по смисъла си, но тонът беше твърд и Леш го изтълкува като знак, че не са добре дошли, ако господин Д. държи оръжието си в ръка.

- Прибери пистолета - тихо нареди Леш. - Мога да защитя и двама ни.

Господин Д. прибра оръжието си, а „да, господине" остана неизказано. Симпатът се дръпна от пътя им.

Когато изкачиха стълбите, Леш се намръщи и погледна надолу. Тежките им войнишки ботуши не издаваха никакъв звук и същото се повтори върху дъските на верандата, докато приближаваха към главния вход.

- Предпочитаме да е тихо - усмихна се симпатът, като дори изложи на показ зъбите си, което беше изненада. Кучешките зъби на тези създания, някога в близка родствена връзка с вампирите, бяха закърнели. Ако все още се хранеха, това едва ли се случваше много често, освен ако не обичаха да използват ножове.

Кралят посочи наляво.

- Да се отправим ли към дневната?

„Дневната" можеше по-точно да бъде определена като алея за боулинг с люлеещи се столове. Пространството се състоеше единствено от под, покрит с лъскави дъски и боядисани в бяло стени. В дъното имаше четири стола, подредени в полукръг около запалена камина, които сякаш бяха уплашени от празнотата и се бяха скупчили един до друг за опора.

- Няма ли да седнете? - попита кралят и развя робата си, докато се наместваше на един от столовете.

- Ти остани прав - нареди Леш на господин Д., който послушно се настани зад облегалката на стола, избран от Леш.

Пламъците не пукаха жизнерадостно, докато поглъщаха цепениците, вдъхнали им живот и подхранващи съществуването им. Люлеещите се столове не проскърцаха, когато кралят и Леш отпуснаха тежестта си върху тях. Паяците стояха тихо всеки в центъра на своята мрежа, като че готови да станат свидетели.

- Имаме обща кауза - заговори Леш.

- Очевидно вярвате, че е така.

- Мислех, че отмъщението ще ви се стори привлекателно.

Когато кралят се усмихна, Леш отново почувства странна

тръпка в слабините си.

- Явно сте получили погрешна информация. Отмъщението не е нищо друго освен необмислена, емоционална реакция срещу нанесена обида.

- И ми казвате, че вие стоите над това? - Леш се облегна назад и залюля стола си напред-назад. - Хм. Може и да съм си създал погрешна преценка за вашия вид.

- По-възвишени сме, така е.

- Или може би сте банда подвийопашковци, облечени в рокли.

Усмивката се стопи.

- Ние стоим много по-високо от онези, които си въобразяват, че са ни заточили. Истината е, че предпочитаме собствената си компания. Нима смятате, че не сме режисирали това? Колко наивно. Вампирите са елементарната изходна материя на онова, от което произлизаме, шимпанзета в най-добрия случай. Бихте ли останали сред животни, ако имате възможност да живеете цивилизовано със себеподобните си? Разбира се, че не. Сходните намират сходни. Сходните се нуждаят от сходни. Онези, притежаващи възвишен ум, могат да бъдат заобиколени само от съответстващи им индивиди. - Кралят повдигна устни. - Знаете, че това е самата истина. Вие също не сте останали там, откъдето сте тръгнали, нали така?

- Не, не съм - Леш оголи кучешките си зъби, като си мислеше как злото у него не му беше позволило да се впише сред вампирите повече, отколкото гълтачите на грехове го бяха направили. - Сега съм там, където трябва да бъда.

- Така че, ако сами не бяхме желали крайния резултат, който получихме чрез тази колония, бихме предприели не отмъщение, а коригиращи действия, за да оформим съдбата ни спрямо нашите интереси.

Леш спря да се поклаща.

- Ако не сте заинтересуван от съюзничество, можехте да ме уведомите по имейла.