Отмъстена любов

Главата му започна да пулсира болезнено и той грабна бутилката, която беше използвал вместо възглавница. На дъното бяха останали два пръста алкохол, но щяха да са достатъчно, за да се пропъди хапещото куче. Готов за облекчението, той понечи да развие капачката и установи, че не я беше сложил. Добре че бе заспал с изправена бутилка.

Пи на едри глътки, вкара гадостта в стомаха си и си заповяда да диша през вълните на гадене, които се надигнаха от вътрешностите му. Когато в бутилката останаха само изпарения, той положи мъртвия войник върху матрака и огледа тялото си. Членът му бе заспал, отпуснат върху бедрото и той не можеше да си припомни кога за последно се бе събуждал без ерекция. От друга страна беше оправил... три?... четири? Колко ли бяха жените? Господи, нямаше никаква представа.

Само веднъж беше използвал кондом. С проститутката. Останалите подвизи извърши на голо.

В паметта му изникнаха размазани образи как с Куин си бяха партнирали с някои от жените, а с други бяха действали соло. Не си спомняше какво бе изпитал, не можеше да възстанови нито оргазмите си, нито някое от лицата, смътно се сещаше дори за цвета на косите им. Знаеше само, че когато се прибра в стаята си, си взе продължителен горещ душ.

Всичко онова, което не можеше да си спомни, бе оставило блудкав привкус.

Със стон той свали крака от леглото и остави бутилката да падне на пода до него. Придвижването до банята беше голям купон. До такава степен не можеше да пази равновесие, че се клатушкаше като... ами като пиян, казано направо. И ходенето не беше единственият му проблем. Застанал пред тоалетната чиния, трябваше да се подпре на стената и да се концентрира над мерника си.

Когато се върна в леглото, придърпа завивката до кръста си, макар да му бе толкова горещо, сякаш имаше температура. Въпреки че беше сам, не му се искаше да лежи гол като порно-звезда, дето си търси поддържаща актриса.

По дяволите, главата му се цепеше. Когато затвори очи, съжали, че не беше загасил лампата в банята.

Изведнъж престана да обръща внимание на махмурлука. С убийствена яснота си припомни Хекс, възседнала хълбоците му и движеща се с плавен, мощен ритъм. Господи, беше толкова ярко, много повече от обикновен спомен. Когато картините се раздвижиха в съзнанието му, почувства плътната хватка на тялото й около ерекцията му и начина, по който здраво бе притиснала раменете му надолу, което съживи усещането му за подчинение.

Припомняше си всяко преместване и плъзгане, всички аромати, дори начина, по който тя дишаше.

С нея помнеше всичко.

Наведе се и вдигна бутилката „Джак Даниълс" от пода, сякаш по чудо невидими елфи биха могли да я напълнят отново. Нямаше този късмет...

Писъкът, който се разнесе в съседство, беше като от някой прободен дълбоко и силно с нож, и последвалият вопъл го отрезви, сякаш го бяха полели с кофа ледена вода. Джон грабна пистолета си, изстреля се от леглото и хукна през вратата към коридора със статуите. От двете страни на стаята му Куин и Блей сториха същото и като него се озоваха навън на мига, готови за бой.

В дъното на коридора всички от Братството бяха застанали пред вратата на Зейдист и Бела с мрачни и тъжни лица.

- Не! - Гласът на Бела звучеше пронизително като писъка. -

Не!

- Много съжалявам - изрече Рот.

От групата на Братството Тор отправи поглед към Джон. Лицето му бе бледо и изопнато, а погледът празен.

- Какво се е случило? - с жестове попита Джон.

Ръцете на Тор се раздвижиха бавно.

- Ривендж е мъртъв.

Джон задиша дълбоко. Ривендж... мъртъв?

- Боже господи - промълви Куин.

От отворената врата на спалнята се разнесоха риданията на Бела и на Джон му се прииска да отиде при нея. Помнеше какво е да изпитваш болка. И той бе в същото ужасно вцепенение, когато след изчезването на Тор братята бяха сторили точно същото, което правеха и сега - съобщаваха най-лошата възможна новина.

И той бе крещял също като Бела. Плакал бе като нея сега.

Джон отново погледна Тор. Очите на брата горяха, сякаш имаше думи, които желаеше да изрече, ласки, които бе готов да предложи, мъка, която да облекчи. За част от секундата Джон бе готов да отиде при него.

Но после се обърна и със залитане се върна в стаята си, затвори вратата и я заключи. Седна на леглото, обгърна раменете си и главата му клюмна надолу. В мозъка му кънтеше хаосът на миналото, но в центъра на гърдите му отекваше една-единстве-на, заличаваща всичко дума: „Не

Не можеше отново да отиде при Тор. Той бе изживявал агония твърде много пъти. А и Джон вече не беше дете, при това Тор не беше негов баща, така че лигавене от рода „Спаси ме, татенце" не важеше при тях двамата.

Най-близката връзка помежду им можеше да бъде като на боец с боец.

Прогони глупостите за Тор от главата си и се замисли за Хекс. Сега тя страдаше. Силно. Ненавистно му бе, че не можеше да стори нищо за нея.

Само дето, напомни си той, дори и да можеше, тя не би желала да приеме нищо от него. Съвсем ясно бе дала да се разбере.