Отмъстена любов

Хекс седеше на двойното легло в ловната си хижа край река Хъдсън с ниско сведена глава и прегърнала раменете си. На тънкото одеяло до нея лежеше писмото, дадено й от Ай Ем. След като го бе извадила от плика, го прочете веднъж, сгъна го по старите му спретнати ръбове и се оттегли в тази стаичка.

Леко наведе глава и се загледа през заскрежените прозорци към мудната мътна река. Денят бе зверски студен, ниските температури забавяха течението на реката и заледяваха скалистите брегове.

Рив беше такъв мръсник.

Когато му се бе заклела, че ще се погрижи за жената, не бе обмислила достатъчно добре обещанието си. В писмото си той се позоваваше на клетвата й и обясняваше, че въпросната жена е тя самата: не биваше да му се притича на помощ, нито по някакъв начин да застрашава живота на Принцесата. Нещо повече, в случай че направеше нещо такова заради него, той не би приел помощта й и би останал в колонията, без значение какви действия е предприела в името на спасението му. В заключение посочваше, че ако тя престъпеше неговото желание и своята дума, на Ай Ем е наредено да я последва в колонията, така че би изложила на риск живота и на Сянката.

Проклет. Негодник.

Рив я беше поставил в шах, по всички правила на играта: тя можеше да се изкуши да наруши обещанието си, можеше да си помисли, че има начин да вразуми шефа си, но тя вече носеше на плещите си бремето за живота на Мърдър, а сега и на Ривендж. Ако добавеше и Ай Ем към списъка, това щеше да я убие.

Освен това, Трез би хукнал подир брат си. Та щяха да станат четирима.

Поставена в безизходица от ситуацията, тя се вкопчи толкова силно в матрака, че ръцете й затрепериха.

Ножът някак се беше озовал в ръката й; едва по-късно си припомни, че се бе наложило да се изправи и да прекоси стаята гола до кожените си дрехи, за да го извади от калъфа му.

Седнала отново на леглото, тя се замисли за мъжете, които бе изгубила в течение на живота си. Виждаше дългата тъмна коса на Мърдър, дълбоко разположените му очи и вечно наболата брада по масивната му долна челюст... чуваше акцента му от Древната страна и си припомни как той винаги миришеше на барут и на секс. После видя аметистовия взор на Ривендж, характерната му прическа, красивите му дрехи... усети аромата на афтършейва му „Картие", припомни си въздействието на елегантната му бруталност.

Накрая си представи тъмносините очи на Джон Матю и късата му, по войнишки подстригана коса... усети движението му вътре в себе си... чу тежкото му дишане, след като тялото му на боец й бе дало онова, което бе желала и не бе съумяла да понесе.

Всички си бяха отишли, макар поне двама от тях да бяха още живи. Но не бе задължително някой да е мъртъв, за да е извън живота ти.

Тя погледна надолу към страховито наточеното блестящо острие и го постави под такъв ъгъл, че то улови слабата слънчева светлина в отблясък, който за миг я заслепи. Биваше я с ножове. Всъщност те бяха любимото й оръжие.

Чукането на вратата я накара да вдигне глава.

Беше Ай Ем, който не само действаше като разносвач на пощата на Рив, а очевидно бе получил инструкция да е и бавачка. Опитала се бе да го изхвърли от къщата си, но той бе приел форма на сянка, която тя не можеше да докосне, а камо ли да изрита през прага.

Трез също беше тук и седеше в дневната на ловната хижа, но той бе сякаш като подменен. Когато тя отиде да се заключи в спалнята си, той остана неподвижен на стола с твърда облегалка, втренчен в реката и потънал в дълбоко мълчание. Пред лицето на трагедията братята бяха разменили самоличностите си и Ай Ем беше този, който говореше. Доколкото тя си спомняше, Трез не бе обелил и дума, откакто узна новината.

Ала цялото това мълчание не се дължеше на скръб. Емоционалната му палитра беше белязана от гняв и объркване и тя имаше чувството, че Рив с гаднярската си мъдрост беше намерил начин да прикове в бездействие и Трез. Като нея мавърът се опитваше да намери изход и, познавайки Рив, знаеше, че такъв няма да има. Той открай време си беше майстор на манипулациите.

Беше обмислил много щателно стратегията на оттеглянето си. Според Ай Ем всичко беше уредено и то не само в лично, а и във финансово отношение. Ай Ем получаваше „Салс", Трез -„Желязната маска", а тя - голяма сума пари. Елена също беше осигурена, макар Ай Ем да каза, че той ще се занимае с това. Основната част от фамилните имоти отиваха при Нала. Малката получаваше много милиони, заедно с всички наследствени права, които по закона за първородния принадлежаха на Рив, а не на Бела.

Бе си отишъл красиво, като напълно бе заличил бизнеса с дрога и този със залози на „Зироу Сам". В „Маската" имаше момичета за платен секс, но другите дейности нямаше да се практикуват там, нито пък в „Салс". Преподобния го нямаше вече и всички те бяха почти чисти.

- Хекс, кажи нещо, да знам, че си жива.