Отмъстена любов

Беше й нужна голяма доза реалност. Рив беше в миналото, а бъдещето не бе някакъв си изтупан адвокат с привлекателно предложение. За момента единственото, на което можеше да се довери, бе търсенето на работа. Ако това със Сакстън и документите му пропаднеше, с баща й щяха да са на улицата до по-малко от месец, не си ли намереше работа.

И в това нямаше нищо лъжливо или подвеждащо.

Докато сайтът се зареждаше, тя си каза, че не е като баща си, а Рив бе просто мъж, с когото бе имала връзка в продължение на... колко? Някакви си дни. Да, той я беше излъгал. Но беше изискано облечен суперсекси сваляч и от самото начало не биваше да му вярва. Особено на базата на онова, което вече знаеше за мъжете.

Подло от негова страна, наивно от нейна. И макар осъзнаването, че е била прелъстена до степен да оглупее да не я караше да пее и танцува от радост, мисълта, че съществуваше логично

обяснение за поведението й, й помагаше да се чувства по-малко ненормална...

Елена се намръщи и се наведе по-близо към екрана. На челната страница на уебсайта имаше снимка на взривена сграда. Заглавието гласеше: „Експлозия изравнява местен клуб със земята". Отдолу с по-дребен шрифт пишеше: „Дали „Зироу Сам " не е най-новата жертва в нарковойната? "

Тя прочете статията, без да диша: „Властите разследват. Не е известно имало ли е някой в клуба по време на експлозията. Има подозрение за няколко на брой детонации".

В странично каре се уточняваше броят на евентуалните наркодилъри, открити мъртви в околностите на Колдуел през последната седмица. Общо четирима. Всичките убити по професионален начин. Полицията разследваше всяко едно от убийствата и сред заподозрените беше собственикът на „Зироу Сам", някой си Ричард Рейнолдс по прякор Преподобния, който за момента не можеше да бъде открит. Отбелязано бе, че Рейнолдс от години е бил в списъка за следене на отдел „Наркотици", макар и никога да не бе официално обвиняван в престъпление.

Подтекстът беше очевиден: Рив бе истинската мишена на взрива, защото той е убил другите.

Тя се върна към снимките на взривения клуб. Никой не би оцелял след такова нещо. Никой. Полицията щеше да съобщи, че той е мъртъв. Щеше да им отнеме седмица или две, но щяха да открият труп и да обявят, че е неговият.

От очите й не се пророниха сълзи. От устните й не излязоха ридания. Шокът бе твърде голям. Просто седеше мълчаливо, отново обгърнала с ръце тялото си и с очи, взиращи се в светещия екран.

Мисълта, която й хрумна, бе чудата, но натрапчива: само едно можеше да е по-лошо от онова, с което се бе сблъскала, когато влезе в онзи клуб и узна истината за Рив. И то щеше да е да прочете тази статия, преди пътуването си до центъра на града.

Не че тя искаше Рив мъртъв, Господи... не. Дори след всичко, което й бе сервирал, тя не желаеше насилствената му смърт. Ала преди да узнае за лъжите тя го бе обичала.

Тя беше... влюбена в него.

Сърцето й бе изцяло негово.

Сега вече сълзите напълниха очите й и започнаха да капят, екранът стана мъглив и неясен, снимките на взривения клуб се размиха. Тя се бе влюбила в Ривендж. Случило се бе бързо и шеметно, беше траяло кратко, но чувството бе разцъфтяло с всичка сила.

С пронизваща болка тя си припомни топлото му настойчиво тяло върху нейното, безпогрешния мирис на страстта му, широките му рамене, под които играеха твърди мускули, докато се любеха. Беше красив в тези моменти, толкова щедър като любовник. С истинска радост й бе доставял наслада...

Само дето той бе искал тя да вярва в това и като симпат бе умел в манипулирането. Но пък се чудеше какво точно бе получил от близостта с нея. Тя нямаше пари, нито положение, нищо, което да му донесе изгода и той никога нищо не бе искал от нея, не бе я използвал по никакъв начин...

Елена се възпря, за да не се плъзне по наклонената плоскост и да гледа на случилото се в розово. Финалният извод бе, че той не бе заслужавал любовта й и не защото беше симпат. Колкото и странно да изглеждаше, тя би могла да се примири с това -макар може би тъкмо това да доказваше колко малко знаеше за гълтаните на грехове. Не, лъжите му и фактът, че бе наркодилър, убиха чувствата й към него.

Наркодилър. В съзнанието й мигом изникнаха образите на пациентите със свръхдоза, докарвани в клиниката на Хавърс, младежи, чийто живот без причина бе в опасност. Някои от тях бяха спасени, но не всички, а дори и една смърт, причинена от стоката на Ривендж, беше твърде много.

Елена изтри бузите си и обърса ръце в панталоните си. Никакво плачене повече. Не можеше да си позволи лукса да проявява слабост. Нужно бе да се грижи за баща си.

Следващия половин час прекара в кандидатстване за работа. Понякога фактът, че си принуден да бъдеш силен, бе достатъчен да те направи такъв.