Отмъстена любов

Имаше четири молби за бракосъчетание, които трябваше да бъдат подписани и подпечатани. Обикновено това би му отнело около минута и половина. Сега обаче полагането на впечатляващия подпис и на печата изискваше координация с Бет - но пък беше забавно да го прави с нея в скута си. Имаше куп банкови извлечения за членовете на домакинството. Последвани от сметки. Сметки. Още сметки. Всички те щяха да отидат при Ви за онлайн плащане, слава богу, тъй като Рот не си падаше по работата с цифри.

- И още едно последно - обяви Бет. - Голям плик от правна кантора.

Той се пресегна напред, без съмнение за сребърния си нож за отваряне на писма, и прокара ръце по вътрешната страна на бедрата й.

- Обичам, когато дъхът ти секне така - промълви той и леко целуна тила й.

- Нима го чу?

- Ако щеш вярвай. - Той продължи да я гали и се чудеше дали да не я извърти и да я постави върху ерекцията си. Ей богу, лесно можеше да заключи вратата от мястото си. - Какво има в плика, лишган? - Откровено плъзна ръка между краката й, напипа нейната сърцевина и започна да я масажира. Този път тя задавено произнесе името му, беше толкова секси. - Какво имаш в плика?

- Това е... декларация... за кръвна линия - дрезгаво произнесе тя с треперещи устни. - Трябва да послужи за придобиване на наследство.

Рот раздвижи палец върху чувствителното й местенце и леко ухапа рамото й.

- Кой е умрял?

Тя изстена леко и отвърна:

- Монтраг, син на Рем. - При името Рот замръзна и Бет се помръдна, сякаш бе обърнала глава да го погледне. - Познаваше ли го?

- Той е този, който искаше да бъда убит. Което означава, че по Древния закон всичките му притежания вече са мои.

- Негодник - процеди Бет, изрече още няколко ругатни и после се чу шум от разлистване на страници. - Е, той има много... Охо. Да. Много е богат... Хей, наследниците са Елена и баща й.

- Елена?

- Сестра от клиниката на Хавърс. Прекрасна жена. Тъкмо тя помогна на Фюри да евакуира старата клиника, когато я нападнаха. Очевидно тя е най-близкият родственик. Всъщност, баща й, но той е много болен.

Рот се намръщи.

- Какво му е?

- Пише, че е освидетелстван заради психическо заболяване. Тя е негов попечител и се грижи за него. Сигурно не й е лесно. Струва ми се, че нямат много пари. Сакстън, адвокатът, е написал лично... О, това е интересно...

- Сакстън? Срещнах го миналата нощ. Какво пише?

- Бил напълно убеден, че нейният и този на баща й сертификати за кръвна линия са автентични и че е готов да заложи репутацията си, за да гарантира за тях. Надява се да ускориш предаването на наследството, тъй като се тревожи заради бедността, в която живеят. Твърди... че са достойни за този неочакван шанс, който са получили. „Неочакван" е подчертано. После добавя... че не са виждали Монтраг от цял век.

Сакстън не му бе направил впечатление на глупав. И със сигурност не беше. Макар цялата история с екзекуцията да не бе потвърдена от Рот, изглежда ръчно написаното писмо бе категорично настояване пред него да не настоява за правата си на монарх и да отстъпи в полза на роднини, които бяха смаяни да научат, че са наследници, изпитваха остра нужда от пари и нямаха нищо общо със заговора.

- Как ще постъпиш? - попита Бет и повдигна надвисналата над веждите му коса.

- Монтраг заслужаваше това, което му се случи, но ще е страхотно нещо добро да излезе от историята. Състоянието му не ни е нужно и ако тази медицинска сестра и баща й...

Бет притисна устни към неговите.

- Толкова много те обичам.

Той се засмя и я задържа до устните си.

- Искаш ли да ми покажеш колко?

- След като подпечаташ съгласието си за това? Дадено.

За да обработят завещанието, трябваше да си поиграят отново с пламъка, восъка и кралския печат, но този път той бързаше, неспособен да чака и секунда по-дълго от необходимото, за да обладае жена си. Подписът му още съхнеше, а печатът изстиваше, когато той отново зацелува Бет...

Почукването на вратата го накара да изръмжи гневно:

- Махай се!

- Имам новини - долетя през вратата гласът на Вишъс, тих и напрегнат. Което добави неизреченото прилагателно „лоши" към думите му.

Рот отвори със силата на мисълта си.

- Казвай какво има. Само че бързо.

Стъписаното ахване на Бет му подсказа какво е изражението на Вишъс.

- Какво се е случило? - промълви тя.

- Ривендж е мъртъв.

- Какво?! - възкликнаха двамата едновременно.

- Току-що ми се обади Ай Ем. „Зироу Сам" е взривен и сринат до основи, а според мавъра Рив е бил вътре, когато се е случило. Няма начин някой да е оцелял.

Настана мълчание, при което всички мислеха за едно и също.

- Бела знае ли? - мрачно попита Рот.

- Все още не.

60.

ДЖОН МАТЮ СЕ ЗАВЪРТЯ В ЛЕГЛОТО И СЕ СЪБУДИ, КОГАТО нещо твърдо взе да го убива по бузата. Вдигна глава с nv-гатня. О, да, бяха направили спаринг с „Джак Даниълс" и ударите от юмруците на уискито не бяха отшумели. Беше му горещо, макар да бе гол, устата му беше суха като кора на дърво и трябваше да отиде до банята, преди мехурът му да се е пръснал.

Надигна се и седна, разтърка косата и очите си... и успя да пробуди ужасен махмурлук.