Отмъстена любов

- За известно време й отредих в завещанието си каквото искаше, но си дадох сметка, че съм бил повлиян и промених всичко. Тя използваше откупа, който й плащаше, за да върти бизнес с хора. С хора! - Изражението на краля показваше, че това е все едно да пуснеш плъхове в кухнята си. - Дори само този факт показва, че е напълно некомпетентна да управлява. Страхът е много по-полезен при управлението на поданиците, а парите са почти без значение, ако се стремиш да спечелиш власт. И да си науми да ме убие! Въобразяваше си, че така ще осуети плана ми за наследник на трона, с което далеч надцени възможностите си.

- Какво направи с нея?

Последва още една ведра усмивка.

- Каквото беше редно.

- Докога ще ме държиш така тук?

- Докато тя умре. Да знае, че те държа в плен и че си жив, е част от наказанието й. - Кралят огледа паяците и нещо, близко до искрена привързаност, се мярна на бялото му, подобно на японска театрална маска лице. - Приятелите ми ще те охраняват добре, не се безпокой.

- Не се безпокоя.

- Но ще започнеш. Обещавам ти. - Очите на краля се върнаха към Рив и хермафродитските му черти придобиха демоничен израз. - Не харесвах баща ти и бях много доволен, когато ти го уби. Но с мен няма да имаш този шанс. Ще живееш само дотогава, докато сестра ти е жива, после ще последвам светлия ти пример и ще намаля броя на роднините си.

- Полусестра!

- Виждам, твърдо решен си да се дистанцираш от родството си с Принцесата. Нищо чудно, че тя те обожава така. За нея недостижимото винаги е криело най-голямо очарование. Което, пак казвам, е единствената причина ти да живееш.

Кралят се подпря на бастуна си и бавно се отправи обратно натам, откъдето беше дошъл. Точно преди да изчезне от полезрението на Рив, се спря.

- Бил ли си някога на гроба на баща си?

-Не.

- Това ми е най-любимото място на света. Да стоя на земята, където погребалната клада изпепели плътта му... прелест. - Кралят се усмихна злорадо. - Това, че беше убит от твоята ръка, ми достави още по-голяма наслада, защото той винаги те е смятал за слаб и безполезен. Сигурно е било голям удар за него да бъде повален от някого под нивото му. Почивай си на воля, Ривендж.

Рив не отговори. Твърде зает бе да търси пролука в съзнанието на чичо си. Кралят се усмихна, сякаш одобряваше опитите му и продължи по пътя си.

- Винаги съм те харесвал. Макар да си само мелез.

Чу се щракване, сякаш се затвори врата.

Всички свещи изгаснаха.

Дезориентацията стегна гърлото на Ривендж. Сам, реещ се в мрака, без нищо, което да му даде ориентир, той бе завладян от ужас. Това, че не виждаше, беше най-лошото...

Болтовете в горната част на торса му започнаха да треперят леко, сякаш ветрец подухваше към веригите и ги караше да вибрират.

О... Господи, не.

Гъделичкането започна от раменете му и се засили в сърбеж, после плъзна към корема и бедрата му, заструи към върховете на пръстите му, покри гърба, надигна се от шията към лицето. Използваше ръцете си, доколкото му бе възможно, за да се очисти от пълчищата, но колкото повече пращаше на пода, толкова повече го нагазваха. Пъплеха върху него и го обвиха в постоянно движеща се усмирителна риза.

Най-нетърпимо бе усещането в ноздрите и около ушите.

Готов бе да изкрещи. Но тогава би ги нагълтал.

В Колдуел, в разкошната къща, облицована с червеника-вокафяв камък, в която бе твърдо решен да се нанесе, Леш се къпеше с ленива прецизност, като бавно обхождаше тялото си с гъбата за баня, без да пропуска местата между пръстите на краката и зад ушите, и положи особено старание за раменете и хълбоците си. Нямаше причина да бърза.

Колкото по-дълго чакаше, толкова по-добре.

А и банята предразполагаше да се задържиш в нея. Всичко беше с отлично качество - от мрамора „Карера" по подовете и стените до златните обкови на осветителните тела и впечатляващото огромно кристално огледало над вградените умивалници.

Само хавлиените кърпи, висящи от красиви стойки, бяха от „Уолмарт".

Да, и трябваше да бъдат подменени незабавно. Господин Д. имаше само такива в ранчото, а Леш нямаше намерение да губи време и да обикаля Колдуел с колата само за да намери нещо по-добро, с което да си подсуши задника. Не и сега, когато си имаше ново оборудване за креватна гимнастика, което да разработи. Но след тренировката щеше да поръча по интернет мебели, чаршафи, завивки, килими, кухненски съдове.

Всичко обаче трябваше да бъде доставено в ранчото, където сега бяха отседнали господин Д. и останалите. Тук не можеха да му се мотаят разни доставчици.

Леш остави лампата в банята да свети и влезе в голямата спалня. Таванът беше с височина като при старото стоителство, което означаваше толкова висок, че под ръчно изработените гипсови мотиви можеха да се образуват кълбести облаци и да си плуват там при подходящи метеорологични условия. Подът представляваше разкошен паркет с вградени акценти от черешово дърво, а изумителните тъмнозелени копринени тапети бяха като вътрешността на кориците на антикварна книга.