Отмъстена любов

- Не сме се запознавали официално, макар да съм наясно какво цели идвайки на моята земя. - Кралят закова воднистите си червени очи в Принцесата. - Скъпо мое момиче, нима си мислеше, че не знам за редовните ти срещи с Ривендж? И че съм в неведение за плановете ти от последно време? Боя се, че бях твърде привързан към теб и затова склонен да позволя любовните срещи с брат ти...

- Полубрат - сухо отбеляза Рив.

- ...ала няма как да допусна тези машинации с лесъра. Честно казано, съм впечатлен от твоята изобретателност, като се има предвид, че те анулирах като наследница на трона ми. Но няма да се размекна от някогашните си топли чувства. Ти ме подцени и заради това неуважение ще ти наложа наказание, съобразено с желанията и потребностите ти.

Кралят кимна и с внезапно събуден инстинкт Рив се извъртя. Твърде късно. Един симпат с вдигнат меч стоеше точно зад него и ръката му вече замахваше... Макар острието да не сочеше напред, това бе само малка утеха, защото дръжката се стовари право върху темето на Рив.

Ударът му донесе втора експлозия за вечерта и за разлика от първата, този път не остана прав, след като пламъците и шумовете избледняха.

59.

В ДЕСЕТ И ПОЛОВИНА СУТРИНТА ЕЛЕНА ВСЕ ОЩЕ БЕ НАПЪЛНО БУДНА. Блокирана в дома си от дневната светлина, тя крачеше из спалнята, обгърнала тялото си с ръце, а късите чорапки не успяваха да стоплят краката й.

Но пък отвътре бе тъй изстинала, че дори да си пъхнеше краката в трил, пак биха останали студени. Шокът изглежда бе пренастроил температурата й и вътрешният й термометър бе нагласен на „хладилник" вместо на „нормално".

В стаята си, в другия край на коридора, баща й спеше дълбоко и от време на време тя надникваше през вратата му, за да го провери. Донякъде й се искаше той да се събуди, за да го разпита за родствените линии на Рем и Монтраг и за...

Само че беше по-добре да не го забърква. Всичко може и да се окажеше просто фантастичен сън, а да го развълнува излишно бе последното, от което двамата имаха нужда. Разбира се, тя бе прегледала ръкописа му и бе открила там имената, но бяха споменати само веднъж сред множеството роднини. Освен това не спомените на баща й бяха съществени, а онова, което Сакстън можеше да докаже.

Един Господ знаеше какво щеше да излезе от това.

Елена спря по средата на стаята, усетила се внезапно твърде уморена, за да продължи неспирното ходене. Не се оказа добро хрумване. В мига, в който остана неподвижна, мислите й се отправиха към Рив, така че продължи да обикаля с вкочанени крака. Ей богу, никому не би пожелала смъртта, но почти се радваше, че Монтраг е починал и й предоставяше такава сериозна тема за разсейване с историята около наследството. Без нея досега направо да се бе побъркала, нямаше съмнение в това.

Рив...

Докато тътреше умореното си тяло покрай леглото, погледът й попадна върху завивката. На нея също тъй мирно и кротко като баща й лежеше ръкописът - негово дело. Тя се замисли за всичко онова, което бе излял на страниците му. Едва сега проумяваше какво точно бе искал да каже. Беше изигран и измамен почти като нея самата, подведен от привидна честност и надеждност, защото не беше способен да прояви долна пресметливост и жестокост като някои други. Същото важеше и за нея. Дали някога отново щеше да може да разчита на способността си да преценява околните?

Параноята разбърка съзнанието и вътрешностите й. Къде беше истината в лъжите на Рив? Имаше ли изобщо такава? Образът му в различни ситуации се мяркаше пред очите й, тя се ровеше из спомените си и се чудеше къде е границата между фактите и измислицата. Имаше нужда да знае повече... Бедата бе, че единственият, способен да изясни всичко, бе онзи, когото тя никога вече нямаше да доближи.

Видяла пред себе си бъдеще, изпълнено с безпощадни въпроси без отговор, тя вдигна към лицето си треперещи ръце и дръпна косата си назад. Теглеше я силно, сякаш за да изтръгне от главата си лудешките мисли.

Господи, ами ако измамата на Рив бе еквивалентът на финансовото разоряване на баща й? Ами ако тласнеше и нея в пропастта на безумието? За втори път я бе подвел мъж. Годеникът й бе сторил нещо подобно, само дето той бе лъгал всички останали освен нея. Всеки би си помислил, че си е взела поука по отношение на доверието от това си преживяване. Очевидно не беше така.

Елена спря да крачи и зачака да... кой знае, може би главата й да се пръсне или нещо такова.

Не се пръсна. Нито пък дърпането на косата прогони мислите. От това само щеше да получи главоболие и прическа в стил Вин Дизел.

Пред погледа й попадна лаптопа. Тя изруга, прекоси тясното пространство и седна пред клавиатурата. Пусна зверски опъваната коса, постави показалец на мишката и прогони скрийнсей-въра.

Интернет експлорър. Любими сайтове: Колдуел Куриър

Джърнъл.