Отмъстена любов

Когато симпатът в Рив пое контрола, нямаше как да не реагира. Усещанията нахлуха в тялото му, изтръгнаха крайниците му от вцепенението и той скочи на верандата. Омразата го изгаряше отвътре и макар да нямаше намерение да се съюзява с Леш, искаше Принцесата да бъде прекарана и то не по хубавия начин. Като мина зад нея, той я стисна през кръста и я вдигна над земята. Това позволи на Леш да й изтръгне пистолета и да се отдалечи от нея.

След преобразяването си малкият пикльо се бе превърнал в едър мъж. Но това не бе единствената промяна у него. Излъчваше сладникаво зло, като онова, което даваше живец на лесърите. Явно бе съживен от Омега, но защо? Как?

Но в момента тези въпроси не вълнуваха особено Рив. Вълнуваше го и го радваше това, че бе стиснал силно гръдния кош на Принцесата и тя се бореше да си поеме дъх. Бе забила нокти в ръката му през копринената риза и той не се съмняваше, че на драго сърце би го и захапала, ако можеше, ала той нямаше да й даде тази възможност. Бе стиснал здраво кока й и държеше главата й под контрол.

- Чудесно ми служиш за щит, мръснице - изрече той в ухото й.

Тя се опита да проговори, а през това време Леш поизпъна

безспорно елегантните си дрехи, насочил зигзауера към главата на Рив.

- Драго ми е да те видя, Преподобни. Бездруго щях да те посетя, но ти ми спести разкарването. Държа да ти кажа, че като се криеш зад тази жена, или мъж, или каквото е там, не оправдаваш репутацията си на страховит тип.

- Не е мъж и ако не ме беше страх, че ще повърна от погнуса, бих й разкъсал робата отпред, за да ти го докажа. Я ме осветли по въпроса, става ли? Ти не беше ли мъртъв или нещо такова?

- Не задълго, както се оказа. - Онзи се ухили и разкри дълги бели кучешки зъби. - Значи наистина е жена, а?

Принцесата се бореше и Рив я усмири, като едва не откъсна черепа от гръбначния й стълб. Докато тя се задъхваше и стенеше, той отвърна.

- Жена е, да. Не знаеше ли, че симпатите са подобни на хермафродитите?

- Нямаш представа колко съм облекчен, че ме е излъгала.

- Двамата сте си лика-прилика, чудесна пъклена двойка.

- И аз си мислех същото. А сега би ли пуснал гаджето ми?

- Гаджето ти? Не избързваш ли малко? Колкото до предложението ти да я пусна, аз съм пас. Нрави ми се идеята да застреляш и двама ни.

Леш се намръщи.

- Мислех те за боец. Но явно си бъзльо. Трябваше да дойда в клуба ти и да те застрелям там.

- Всъщност от десет минути насам аз вече съм мъртъв. Така че въобще не ме е грижа. Но съм любопитен да знам защо искаше да ме убиеш.

- Заради връзки. И то не във висшето общество.

Рев вдигна вежди. Нима Леш беше убил онези пласьори? Гледай ти. Макар че... преди година пикльото се бе опитал да продава дрога на територията на „Зироу Сам" и бе изритан завинаги от клуба. Явно че сега, когато бе на страната на Омега, възраждаше старите си навици.

Като се върна назад във времето, всичко се подреди стройно и логично. Родителите на Леш бяха първите, убити предишното лято при лесърските набези. Когато семействата започнаха да загиват едно по едно в уж тайните си и защитени домове, един и същ въпрос измъчваше членовете на Съвета, Братството и всеки цивилен - как тези адреси едновременно бяха открити от лесърското общество.

Много просто - Леш беше вербуван от Омега и бе предвождал нападенията.

Рив стисна още по-силно Принцесата, когато изчезнаха и последните следи от неговата вцепененост.

- Значи се опитваш да се наместиш в бизнеса ми? Ти си очиствал онези дилъри.

- Просто си проправям път в хранителната верига. А сега, като ритнеш камбаната, вече ще съм на върха, поне в Колдуел. Така че я пусни, а аз ще те гръмна в главата и всеки по пътя си...

Усещане за ужас заля верандата като вълна и надвисна над Рив, Принцесата и Леш.

Рив отклони поглед от Леш и застина. Охо, виж ти. Щеше да се свърши много по-бързо, отколкото бе очаквал.

По заснежената морава в бойна формация приближаваха седем симпати в рубиненочервени одеяния. В центъра на групата вървеше прегърбен мъж с бастун и корона от рубини и черни перли.

Чичото на Рив. Кралят.

Изглеждаше много по-стар, но колкото и немощно да бе тялото му, душата му бе все така силна и черна както преди, и появата му накара Рив да потръпне, а Принцесата - да спре да се бори в хватката му. Дори Леш имаше благоразумието да отстъпи назад.

Личната стража спря пред стълбите с роби, развети от студения вятър, който Рив вече можеше да усети по лицето си.

Кралят продума със слаб глас, с характерния си писклив и съскащ изговор:

- Добре дошъл у дома, прескъпи ми племеннико. Привет, посетителю.

Рив се взря в чичо си. Не го беше виждал от... Господи, от дълго време. Много, много дълго. От погребението на баща си. Очевидно годините не са били милостиви към краля, тъкмо обратното и Рив се усмихна, като си представи как Принцесата бе принудена да търпи в леглото това съсухрено тяло с провиснала кожа.

- Добър вечер, чичо - отвърна Рив. - Това е Леш, между другото. В случай че не знаеш.