Отмъстена любов

Ала имаше перспектива. И за разлика от окървавения му при падането по стълбите нос, кръвта, която сега бършеше, вече не бе символ на всичко, което бе изгубил. По скоро обединяваше всичко, което все още притежаваше.

Когато Рот възвърна форма в библиотеката в имението на Братството, той се усмихваше, а щом се изправи и изохка от болката в единия си крак, тихичко се засмя.

Съсредоточи се, направи с куцукане две стъпки наляво... откри канапето. Десет напред... откри вратата. Отвори я, направи петнайсет стъпки напред ... откри балюстрадата към главното стълбище.

Чуваше как се хранят в трапезарията, тихото потракване на сребърни прибори по порцелана запълваше липсата на обичайното бъбрене. Подуши... да, агнешко. Ето за това ставаше дума.

Когато направи трийсет и пет премерени стъпки наляво, започна да се смее и смехът му се засили, когато обърса лице и върху ръката му покапа кръв.

Съвсем точно разбра кога всички го видяха. Вилиците и ножовете бяха пуснати в чиниите, столове изтропаха, отместени назад, разнесоха се ругатни.

А Рот се смееше ли, смееше.

- Къде е моята Бет?

- О, мили боже ! - възкликна тя, като отиде при него. - Рот... какво се е случило?

- Фриц! - извика той, като придърпа своята кралица към себе си. - Ще ми приготвиш ли порция? Гладен съм. И ми донеси кърпа да си попия кръвта. - Той стисна ръката на Бет. - Заведи ме до мястото ми, любов моя.

Надвисна мълчание, в което кънтеше неизказана почуда.

Холивуд пръв попита:

- Кой, дявол го взел, използва лицето ти вместо футболна топка?

Рот сви рамене и потърка гърба на своята шелан.

- Сприятелих се с някого.

- Бива си го приятелят ти.

- Приятелка е. И наистина си я бива.

- Приятелка ли?!

От стомаха на Рот се разнесе къркорене на черва.

- Мога ли най-сетне да се нахраня или не?

Внезапно всички се отпуснаха, свободно зазвучаха разговори и шумове и Бет го поведе навътре в трапезарията. Когато седна, поставиха в ръката му влажна кърпа и го лъхна божественият аромат на агнешко и розмарин.

- За бога, ще седнете ли най-после? - смъмри ги той и се залови да бърше лицето и шията си. Сред шумовете от наместване на столове, той намери ножа и вилицата си и като опипа с тях съдържанието на чинията си, различи агнешкото, пресните кар-тофки и... граха. Да, тия търкалящите се бяха зрънца грах.

Агнешкото беше превъзходно. Точно както той го обичаше.

- Сигурен ли си, че беше приятелка? - попита Рейдж.

- Да - отвърна той, като стисна ръката на Бет. - Сигурен съм.

58.

ДВАЙСЕТ И ЧЕТИРИ ЧАСА В МАНХАТЪН БЯХА ДОСТАТЪЧНИ ДА ПРЕОБРАЗЯТ ДОРИ СИНА НА ЗЛОТО.

Зад волана на мерцедеса, с багажник и задна седалка пълни с пликове от „Гучи", „Луи Вюитон", „Армани" и „Ерме", Леш беше предоволен. Беше отседнал в апартамент в „Уолдорф", спал бе с три жени - с две от тях едновременно - и се бе хранил като крал.

Когато напусна Северната магистрала при изхода за колонията на симпатите, погледна колко е часът на чисто новия си златен „Картие Танк", заместил фалшивия боклук „Джейкъб и Ко", който беше далеч под нивото му.

Онова, което показваше стрелката за часа, не беше зле, проблемът беше с датата. Щеше да си изпати от краля на симпатите, но въобще не му пукаше. За пръв път, откакто бе преобразен от Омега, се почувства самия себе си. Носеше рипсени панталони на „Марк Джейкъбс", копринена риза „Ел Ви", каш-мирена жилетка „Ерме" и мокасини „Дънхил". Членът му бе задоволен, стомахът - още пълен от вечерята му в „Льо Сирк", а и знаеше, че само за миг може да се озове в Голямата ябълка и да изживее всичко отново.

Стига момчетата му да останеха стабилно в играта.

Поне на този фронт нещата изглежда вървяха добре. Господин Д. се бе обадил преди час, за да докладва, че стоката продължава да се пласира бързо. Което беше и добра, и лоша новина. Имаха повече пари, но запасите им бързо се изчерпваха.

Лесърите, обаче, бяха виртуози в убеждаването и затова последният, съгласил се да се срещне с тях за голяма сделка, не беше застрелян, а отвлечен. Господин Д. и другите щяха добре да потренират с него и то не в спортната зала.

Това накара Леш отново да се замисли за времето, прекарано от него в града.

Войната с вампирите винаги щеше да се води в Колдуел, освен ако братята не решаха да се изселят. Но Манхатън бе едно от основните средища на дрога в света и беше близо, много близо. Само на един час път с кола.

Естествено, пътуването дотам не бе направено само с цел пазаруване по Пето Авеню. През по голямата част от вечерта бе обикалял от клуб в клуб, за да оглежда обстановката, да се ориентира какви хора ги посещават - защото това пък даваше информация какво се купува. Рейвърите обичаха екстази. Претенциозните новобогаташи търсеха кокаин и екстази. Колежанчетата предпочитаха трева и халюциногенни гъби, но бе възможно да им пласираш също окси и амфети. Готиките и емотата си падаха по екстази и бръснарски ножчета. А наркоманите в преките около клубовете искаха крек, кранк и хероин.