Отмъстена любов

Прибра се у дома, събра догените в частта от къщата, къде-то живееше прислугата, и се озова лице в лице с общата болка на всички служещи на семейството. Помнеше толкова ясно как се беше взирал в мъжете и жените от дома му, беше срещнал погледите им един по един. Много от тях бяха дошли в къщата заради втория му баща, но бяха останали там заради майка му. И очакваха от него да спре издевателствата, продължили пре-калено дълго.

Нареди им да напуснат имението за един час.

Не беше имало никакви възражения и всички го бяха прегърнали на път за навън. До един знаеха какво възнамеряваше да направи и това беше също и тяхната воля.

Рив бе изчакал, докато излезе и последният доген и после се беше запътил към кабинета на втория си баща, където го беше заварил задълбочен в купищата документи на бюрото му. В гнева си Рив се беше погрижил за мъжа по старомодния начин. Броеше удар срещу удар, целеше да му причини болката, която беше изпитала майка му, преди да прати кучия син при създателя му.

Когато беше чул позвъняване на входната врата, Рив бе предположил, че персоналът се връща и му даваха предупреждение, за да могат да заявят напълно достоверно, че не са изненадали убиеца по време на действията му. С един последен удар, той счупи черепа на втория си баща, пребивал своята шелан.

Без да губи време, Рив се отдръпна от тялото, отвори входната врата на имението със силата на волята си и излезе през френските прозорци отзад. Това, че догените щяха да се приберат вкъщи и „да открият" тялото, беше идеално, тъй като техният подвид по природа беше покорен и никога не биха били заподозрени в насилие. А и в този момент симпатската му страна го беше накарала да освирепее и той трябваше да възвърне контрола над себе си. Което по онова време не включваше взимането на допамин. Налагаше му се да използва болката като средство да укроти гълтача на грехове в себе си.

Изглеждаше, сякаш всичко си е дошло по местата... докато не бе научил в клиниката, че бащата на Монтраг е открил тялото. Беше се оказало, обаче, че не е кой знае какъв проблем. Според тогавашните показания на Рем, той влязъл в къщата и се натъкнал на местопрестъплението, после повикал Хавърс. Когато лекарят пристигнал, догените вече се били върнали и обяснили едновременното си отсъствие с факта, че наближавало лятното слънцестоене и те били навън, за да се подготвят за предстоящите церемонии.

Бащата на Монтраг добре се беше преструвал, а също и синът му. Всякакви емоционални смущения, които Рив бе доловил тогава или по време на срещата преди дни, можеха да бъдат приписани на скорошната смърт или съответно на заговора за убийството.

Боже, беше повече от ясно какво е целял Монтраг, като е подтикнал Рив да убие Рот. След като работата бъдеше свършена, той щеше да оповести за съществуването на клетвената декларация и така да разобличи Рив едновременно като убиец и симпат. След депортирането на Рив той щеше да поеме контрола не само върху Съвета, но и върху цялата раса.

Хитро.

Лошо, че нещата не се бяха подредили според плана му. Чак да ти се доплаче.

- Да, сигурно има и друго копие на клетвената декларация -промърмори Рив. - Никой не изпраща единствения си екземпляр по белия свят.

- Може би си струва да се посети къщата му - отбеляза Рот. -Ако на наследниците на Монтраг им попадне такова нещо в ръцете, ще имаме проблем, нали ме разбираш?

- Умря, без да е създал поколение, но все има някакви роднини. И аз ще се погрижа те да не научат за това.

За нищо на света нямаше да допусне да наруши клетвата, дадена пред майка му.

Изключено.

50.

ДОКАТО ЕЛЕНА ПАЗАРУВАШЕ В ДЕНОНОЩНИЯ СУПЕРМАРКЕТ „Ханафорд", където винаги ходеше, се предполагаше, че би вало да е в по-добро настроение. Нещата с Рив не биха могли да вървят по-гладко. Когато беше станало време да тръгва за срещата, той си беше взел бърз душ и й беше позволил тя да му избере дрехите и дори да завърже вратовръзката му. После беше обвил ръце около нея и бяха останали притиснати един към друг.

Най-накрая го беше изпратила навън в коридора и беше изчакала асансьора заедно с него. Пристигането му беше обявено със звън и двойните врати се бяха плъзнали встрани. Той ги задържа отворени, за да я целуне веднъж, втори път. Трети път. В крайна сметка Рив беше пристъпил към вътрешността на кабината и когато вратите се затвориха, той вдигна телефона си в ръка и посочи към него, а после към нея.

Фактът, че щеше да й се обади, направи сбогуването по-лесно. А и на нея й допадаше идеята, че черният костюм, искрящо бялата риза и кървавочервената вратовръзка, които носеше, бяха подбрани от нея. Така че, да, би трябвало да е по-щастлива. Още повече, че финансовата хватка, в която беше попаднала, се беше поотпуснала благодарение на заема от Първа Ри-вендж банка и тръст къмпани.

Но Елена беше напрегната до крайност.

Спря на пътеката със соковете пред спретнато подредените кутии от различни видове и погледна през рамо. Още кутии със