Отмъстена любов

сокове вляво и зърнени десертчета и бисквити вдясно. В далечина се виждаха касите, повечето от които бяха затворени, а отвъд тях - тъмните стъкла на магазина.

Някой я следеше.

Още откакто се беше върнала в пентхауса на Ривендж, се беше облякла и се беше дематериализирала от терасата, след като беше заключила.

Четири бутилки от любимия сок на баща й се озоваха в количката й, после се насочи към зърнените закуски, а след това към домакинската и тоалетната хартия. От щанда за месо купи готово печено пиле, което изглеждаше, сякаш е препарирано, а не сготвено, но се нуждаеше от протеини, без да й се налага сама да се поти над фурната. За баща си купи пържола. Мляко. Масло. Яйца.

Единственият недостатък на нощното пазаруване беше, че касите за самообслужване не работеха и се наложи да се нареди зад мъж, чиято количка беше пълна с полуготови замразени ястия. Докато касиерката прекарваше през скенера покупките, тя се втренчи навън в тъмнината през стъклените витрини на магазина и се почуди дали не е на път да си загуби ума.

- Знаете ли как се готвят? - попита мъжът и посочи една от кутиите с полуготови пържоли.

Очевидно беше изтълкувал погрешно фиксирания й поглед и беше решил, че той има нещо общо с него. Явно търсеше някой да му стопли месото, в буквалния смисъл. Очите му блестяха и обхождаха алчно тялото й, а тя не можеше да спре да си мисли какво би сторил Ривендж с този тип.

Това я накара да се усмихне.

- Прочетете упътването на кутията.

- Може вие да ми го прочетете.

Гласът й прозвуча равно и отегчено.

- Съжалявам, но мисля, че приятелят ми би имал нещо против.

Човекът придоби унило изражение, повдигна рамене и подаде кутията с месо на момичето зад касата.

Десет минути по-късно Елена излезе с количката си през автоматичните врати и посрещната от щипещия студ, се сгуши в якето си. За щастие таксито, което я беше докарало до магазина, все още беше там и тя изпита облекчение.

- Имате ли нужда от помощ? - попита шофьорът през стъклото, което беше свалил.

- Не, благодаря. - Тя се озърна наоколо и постави найлоновите си торби на задната седалка, като се чудеше какво ли би предприел шофьорът, ако в гръб им изскочеше някой лесър и се направеше на злия Дядо Коледа.

Когато Елена се настани до покупките си, шофьорът потегли, а тя огледа сенките около магазина и няколкото паркирани възможно най-близо до входа коли. Мъжът със замразените вечери шаваше из вана си, а осветлението в купето беше включено и тя го видя как си нали цигара.

Нищо. Никой.

Тя си наложи да се отпусне в седалката и реши, че не е добре с главата. Никой не я наблюдаваше. Никой не я следеше...

Елена вдигна ръка към гърлото си, обзета от внезапен ужас. О, боже... Ами ако страдаше от същото като баща си? Ами ако параноята беше първият от многото признаци? Ами ако...

- Добре ли сте там отзад? - попита шофьорът и й хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. • Струва ми се, че треперите.

- Студено ми е.

- Ето, ще засиля отоплението.

Топлият въздух погали лицето й, а тя се загледа през задния прозорец. Наоколо не се виждаха никакви коли. А лесърите не можеха да се дематериализират, така че... беше ли шизофре-ничка?

Боже, почти й се искаше по петите й да имаше убиец.

Елена помоли шофьора да я остави възможно най-близо до задния вход на наетата от тях къща и му даде бакшиш, задето беше така любезен.

- Ще изчакам, докато влезете - каза мъжът.

- Благодаря. - Тя наистина му беше благодарна за това.

С по две найлонови торби във всяка от ръцете си тя бързо измина няколкото крачки до входната врата и й се наложи да остави багажа си на земята, защото, заета да се самосъжалява, беше забравила да си приготви ключовете. Пъхна ръка в чантата си, готова за ритуала с ровенето и ругаенето, а таксито потегли.

Проследи как задните му светлини се скриват зад ъгъла. Какво...

- Здравей.

Елена замръзна. Присъствието беше точно зад нея. И тя знаеше отлично кой е това. Завъртя се и видя висока жена с черна коса, пищна роба и блестящи очи. О, да... това беше другата...

- ...половина на Ривендж - довърши жената. - Аз съм неговата половинка. И съжалявам, че на таксиметровия ти шофьор му се наложи да си тръгне така бързо.

По инстинкт Елена прикри мислите си с образ от „Хана-форд" - висок метър и половина и широк един метър стелаж с червени кутии чипс „Прингълс".

Жената се намръщи, като че озадачена от образа в мозъка й, който се опитваше да превземе, но после се усмихна.

- Няма защо да се боиш от мен. Просто реших, че е добре да споделя с теб нещо за мъжа, с когото прави секс в пентхауса му.

Май бе по-добре да се откаже от мисловната бариера от чипс, нямаше да й е достатъчно полезна. За да запази спокойствие, Елена се нуждаеше от целия си професионален опит. Сегашната ситуация беше равносилна на случай с тежка травма, каза си. Пред нея току-що се беше озовало окървавеното тяло на вампир и тя трябваше да остави настрана страха и емоциите, ако искаше да се справи със ситуацията.