Отмъстена любов

- Също като мишената ми. Добре си пасват.

Леш се усмихна, а в главата му изникнаха ясни картини, от които получи невероятна ерекция, защото знаеше, че и тя можеше да ги усети. Представи си я на колене пред него, а членът му беше в устата й. Дланите му обхващаха главата й и той проникваше дълбоко, докато почти не я задуши.

Хекс завъртя очи.

- Евтино порно.

- Не. Предстоящ секс.

- Съжалявам, не си падам по Джъстин Тимбърлейк. Нито по Рон Джереми.

- Ще видим. - Леш кимна към човека, чието гърчене беше отслабнало, като че студът го беше сковал. - Боя се, че ми дължиш нещо.

- Ако включва прободна рана, на линия съм.

- Това... - той посочи към Грейди, - ...беше мое.

- Трябва да повишиш малко стандартите си. Това - тя изи-митира жеста му по посока на Грейди - е кучешко лайно.

- Те са добри за торене.

- Тогава нека те захвърля под някой розов храст и да видим как ще подейства.

Грейди изпъшка и те двамата хвърлиха поглед към него. Мръсникът беше във финалната фаза на смъртта, лицето му имаше цвета на замръзналата земя около него, а кървенето от раните му отслабваше.

Изведнъж Леш осъзна с какво му бяха запушили устата и погледна към Хекс.

- Наистина бих могъл да си падна по жена като теб, гълтачо на грехове.

Хекс прокара острието на ножа по ръба на надгробната плоча и кръвта на Грейди премина от метала върху камъка, като че за да бъде отбелязана отплатата.

- Като се има предвид какво му сторих, проявяваш голям кураж, лесъре. Или нямаш желание да задържиш своя комплект?

- Аз съм различен.

- По-малко надарен от него? Боже, колко разочароващо. Сега, ако ме извиниш, аз изчезвам от тук. - Тя вдигна ножа си и помаха, а после изчезна.

Леш се втренчи в празното пространство на мястото, където беше стояла тя, а от устата на Грейди се чу леко бълбукане като от вана, отърваваща се от последните капки вода, останали в нея.

- Видя ли я? - обърна се Леш към идиота. - Каква жена. Ще я имам за себе си.

От дупката в гърлото па Грейди се откъсна един последен дъх, защото нямаше друг изход, като се имаше предвид, че устата му беше заета да прави свирка на собствения му пенис.

Леш сложи ръце па кръста си и огледа гърчещото се тяло.

Хекс... Щеше да се погрижи пътищата им да се пресекат отново. Надяваше се тя да разкаже на братята, че го е видяла. Беше по-добре врагът да е неспокоен, вместо съсредоточен. Знаеше, че всички братя щяха да се чудят как Омега е успял да превърне един вампир в лесър, но това беше само една малка част от цялата история.

Финалната реплика щеше да им я сервира лично.

Леш закрачи бавно в студената нощ и намести намиращото се в панталоните му, като реши, че щеше да си позволи едно чукане. Наистина беше в настроение за това.

Ай Ем заключи вратата на „Ресторанта на Сал", а Ривендж прибра червения си кинжал и погледна към Вишъс. Братът се взираше в него по не особено приятен начин.

- Какво има в плика? - попита Рив.

- Свързано е с теб.

- Монтраг се е опитал да ме обвини, че аз съм замислил убийството на Рот? - Не че това би имало значение. Рив вече беше доказал на чия страна стои, като уреди прерязването на гърлото на мръсника.

Вишъс бавно поклати глава и хвърли поглед към Ай Ем, който застана до брат си.

Рив заговори троснато.

- Няма нещо, което те да не знаят за мен.

- Добре тогава, гълтачо на грехове. - Ви хвърли плика на масата. - Очевидно Монтраг е знаел какъв си. Което без съмнение е причината да се обърне към теб с поръчка за убийството на Рот. Никой не би повярвал, че идеята не е била изцяло твоя, ако стане ясна природата ти.

Рив се намръщи и извади листа, оказал се писмена клетвена декларация, описваща убийството на втория му баща. Какво по дяволите означаваше това? Едно нещо със сигурност стана ясно на Рив: бащата на Монтраг е бил в къщата след убийството. Но нима беше успял да убеди хелрена на майка му не само да говори, но и да подпише? И после не е сторил нищо с разкритата информация?

Рив си припомни срещата в кабинета на Монтраг отпреди няколко дни... и лекия му намек, че знае що за мъж е Рив. Добре, знаел е за това, а не за търговията с наркотици.

Рив прибра документа обратно в плика. По дяволите, ако това излезеше наяве, с обещанието, дадено пред майка му, щеше да е свършено.

- Какво точно има вътре? - попита един от братята.

Рив пъхна плика във вътрешния джоб на коженото си палто.

- Клетвена декларация, подписана от втория ми баща преди да умре, в която ме предава като симпат. Истинска е, ако се съди по кървавочервения подпис в долния й край. Но на какво бихте се обзаложили, че Монтраг не е изпратил единственото си копие?

- Може да е фалшифицирана - промърмори Рот.

Малко вероятно, помисли си Рив. Имаше прекалено много верни подробности за случилото се през онази нощ.

За миг той се върна обратно в миналото, в нощта, когато беше извършил въпросното деяние. Беше се наложило майка му да бъде откарана в клиниката на Хавърс заради поредния от многото й „инциденти". Когато беше станало ясно, че ще я задържат един ден за наблюдение, Бела беше останала с нея, а Рив беше взел своето решение.