Отмъстена любов

Той остави плика на масата с лицето надолу, за да покаже, че червеният печат не е счупен и отстъпи назад.

Рот погледна към плика.

- Ви, ще ни окажеш ли честта?

Ви се приближи и го вдигна с облечената си в ръкавица ръка. Чу се разкъсване и леко прошумоляване на хартия, когато документите бяха извадени от плика.

Тишина.

Ви върна документите, пъхна плика в колана на кръста си и се втренчи в Гетсби.

- И ние трябва да повярваме, че не си го чел?

- Аз не съм. Шефът ми не е. Никой не го е чел, тъй като не е в нашите правомощия.

- Вашите правомощия? Юрист си, а не само помощник, нали?

- Специализирам за адвокат по Древния закон.

Ви се наведе към него и оголи кучешките си зъби.

- Сигурен си, че не си чел този документ, така ли?

Сакстън се взря в брата, като че запленен от татуировките по слепоочията на Ви. След миг поклати глава и заговори.

- Нямам желание да се присъединявам към списъка с онези, свършили мъртви и без очи върху килима си. Нито пък шефът ми. Печатът върху плика е поставен там от ръката на Монтраг. Каквото и да е сложил вътре, то не е четено от никого, след като е отлял восъка.

- Откъде знаеш, че е пратено от Монтраг?

- Почеркът отпред е неговият. Знам го със сигурност, за-щото съм го виждал на много бележки и документи. А и беше донесен от личния му доген по негово собствено нареждане.

Докато Сакстън говореше, Рот внимателно анализираше емоциите му и вдишваше през носа си. Не лъжеше. Съвестта му беше чиста. Беше привлечен от Ви, но с изключение на това нямаше нищо друго. Дори не и страх. Беше предпазлив, но спокоен.

- Ако лъжеш - процеди Ви, - ще го разберем и ще те открием.

- Не се съмнявам в това и за секунда.

- Най-неочаквано юристът имал мозък. - Вишъс отстъпи назад и се върна в редицата при останалите, а дланта му се озова обратно на оръжието.

Рот искаше да знае какво се съдържа в плика, но му беше ясно, че каквото и да е то, не е подходящо за голяма компания.

- И къде са шефът ти и приятелчетата му, Сакстън?

- Никой от тях няма да дойде. - Сакстън хвърли поглед към празните столове. - Всички са ужасени. След случилото се с Монтраг се заключиха в къщите си и не мърдат оттам.

Добре, помисли си Рот. С глимерата, изложила на показ малодушието си, той имаше да се тревожи за едно нещо по-малко.

- Благодаря, че дойде, синко.

Сакстън прие това за освобождаване, каквото и беше, затвори куфарчето си, поклони се още веднъж и се отправи към вратата.

- Синко?

Сакстън спря и се завъртя.

- Господарю?

- Наложило ти се е да убеждаваш шефа ти за всичко това, нали? - Отговорът се състоеше в дискретно мълчание. - Значи даваш добри съвети и аз ти се доверявам, че доколкото ти е известно никой не е надничал в плика и не е чел намиращото се там. Все пак чуй съвета ми. На твое място бих си намерил друга работа. Ситуацията по-скоро ще се влошава, отколкото да се подобрява, а отчаянието превръща в задници дори и най-достойните. Веднъж вече те пратиха в устата на лъва. Ще го направят отново.

Сакстън се усмихна.

- Ако някога се нуждаете от личен юрист, обадете ми се. След всички документи за попечителство и собственост, и изготвянето на родословни дървета през изминалото лято, се оглеждам за ново поприще.

След още един поклон мъжът излезе редом с Ай Ем с вдигната глава и плавна походка.

- Какво пише там, Ви? - попита бързо Рот.

- Нищо добро, господарю мой. Нищо добро.

Зрението на Рот се замъгли до нормалното си ниво на безполезност, а последното, което успя да види ясно, беше как леденият поглед на Ви се отправи към Ривендж.

49.

КОГАТО ЦИВИЛНАТА ПОЛИЦЕЙСКА КОЛА напусна гробището „Боровата горичка", Леш се съсредоточи изцяло върху симпатското присъствие, разкрило се отвъд портите.

- Разкарайте се оттук, по дяволите! - нареди на подчинените си.

Материализира се обратно при гроба на мъртвото момиче в задния ъгъл на...

Крясъците наподобяваха оперно пеене, сякаш някоя сопрано певица не успява да овладее извисяващия си глас, който при-минава в неистово крещене. Когато Леш прие форма, той беше гневен, че е пропуснал представлението... защото сигурно си е струвало да се види.

Грейди лежеше по гръб със смъкнати панталони и кървеше от различни места, но най-силно от пресния разрез на гърлото. Беше жив, подобно на муха на перваза на нажежен прозорец, и размахваше бавно строшените си крака и ръце.

Убийцата му, онази кучка от „Зироу Сам", се изправи. И за разлика от умиращата муха, която не забелязваше нищо освен собственото си сбогуване с живота, тя напълно беше наясно за появата на Леш. Обърна се и зае позиция за бой с напрегнати бедра, готови да оттласнат здравото й тяло напред.

Беше супер секси. Особено когато се намръщи, показвайки че го е разпознала.

- Мислех, че си мъртъв - заговори. - А също така, че си вампир.

Той се усмихна.

- Изненада. А и ти също пазиш своята малка тайна, нали?

- Никога не съм те понасяла и това не се е променило.

Леш поклати глава и демонстративно огледа тялото й.

- Изглеждаш наистина добре в кожени дрехи.

- А ти изглеждаш по-добре в ковчег.

Той се засмя.

- Евтин изстрел.