Отмъстена любов

Елена затвори и се взря в телефона си, като се молеше той да й позвъни скоро.

Рот беше дал обещание на Бет и го спази, макар това да го убиваше. Когато заедно с братята най-накрая напуснаха „Салс", той се прибра право у дома заедно с около деветстотинте килограма лична охрана. Беше напрегнат и жаден за бой, раздразнен и ядосан, но след малкия инцидент със зрението му беше казал на своята шелан, че няма да излиза на бойното поле и нямаше да го прави.

Доверието беше нещо, което се гради, а като се има предвид огромната дупка, която благодарение на него бе зейнала в основите на връзката им, щеше да отнеме много труд докато основите отново бъдеха заздравени.

А и щом не можеше да се бие, все пак имаше какво друго да прави, за да намали напрежението.

Когато братята влязоха във фоайето, стъпките им проехтяха из цялата къща и Бет изскочи от билярдната зала, очевидно очаквала пристигането им. Хвърли се в обятията му със скоростта на едно мигване и вече всичко беше наред. След бърза прегръдка тя отстъпи назад и го огледа.

- Добре си. Какво стана? Кой дойде? Как...

Всички братя заговориха едновременно, но не за несъсто-ялото се събрание. Заобсъждаха териториите си за ловуване през оставащите им три часа навън.

- Да отидем в кабинета - надвика врявата Рот. - Не си чувам мислите.

Двамата с Бет тръгнаха нагоре по стълбите и той извика към братята си:

- Отново ви благодаря, че ми пазихте гърба.

Групата замълча и всички се обърнаха с лице към него. След миг тишина те оформиха полукръг в основата на главното стълбище и всеки от тях вдигна ръката, с която държеше оръжието си, в стегнат юмрук. Нададоха боен вик, паднаха на колене и удариха мозаечния под с кокалчетата си. Звукът беше като от гръмотевица, мощни барабани или бомбена експлозия и изпълни всички помещения на имението.

Рот се загледа в сведените им глави, в превитите им гърбове, в опрените в земята могъщи ръце. Всеки от тях беше присъствал на събранието, готов да бъде прострелян заради него и в това нямаше съмнение.

Ласитър, падналият ангел, стоеше с изправен гръб зад мършавата фигура на Тор, но не пускаше шеги в този момент на потвърждаване на верността им към краля. Вместо това отново се взираше в тавана. Рот хвърли поглед към изрисуваните силуети на воини на фона на синьото небе и не видя нищо по-различно от картините, които му бяха казали, че се намират там. После насочи вниманието си обратно към случващото се и изрече на Древния език:

- Не съществуват по-силни съюзници, по-истински приятели, по-достойни бойци от онези, събрали се пред мен. Моите братя. Моята кръв.

С одобрителни подвиквания братята се надигнаха и Рот кимна на всеки поотделно. Не можеше да произнесе повече нито дума, защото внезапно гърлото му се беше стегнало, но те нямаха вид, че се нуждаят от повече приказки. Взираха се в него с уважение, благодарност и целеустременост, а той приемаше огромния дар, предложен от тях с признателност и непоколебимост. Такъв беше вековният съюз между крал и подчинените му, обетът и от двете страни беше даван от сърце и изпълняван с буден ум и силно тяло.

- Боже, обичам ви, момчета - промълви Бет.

Помещението се изпълни с гърлен смях и Холивуд подвикна:

- Искаш ли да прободем пода? Юмруците са за краля, но кралицата получава кинжалите.

- Няма да ми хареса, ако нараните тази прекрасна мозайка. Все пак благодаря.

- Само кажи и ще я превърнем в баластра.

Бет се засмя.

- Кротувайте, скъпи мои.

Братята се приближиха и целунаха рубина върху пръста й. След като всеки демонстрира уважението си тя ги помилва по косите. С изключение на Зейдист, на когото се усмихна нежно.

- Извинете ни, момчета - намеси се Рот. - Имаме нужда от малко уединение, ако ме разбирате.

Разнесе се вълна от мъжко одобрение, която накара Бет да се изчерви и да закрачи забързано. Беше време да се усамотят.

Докато Рот се изкачваше по стълбите със своята шелан, той почувства, че нещата се връщат обратно към нормалното си състояние. Добре, имаше заговор за убийството му, налице бяха политически драми и наоколо гъмжеше от лесъри, но това бяха обичайни неща. А точно сега всичките му братя стояха рамо до рамо, той беше прегърнал любимата си и всички, за които го беше грижа, имаха цялата сигурност, която можеше да им предложи.

Бет положи глава на гърдите му и плъзна ръка около кръста му.

- Наистина се радвам, че всички са добре.

- Интересно, и аз си мислех същото.

Той я побутна към вътрешността на кабинета и затвори вратите, а топлината на огъня им подейства успокояващо... и съблазняващо. Тя се приближи до бюрото, а той последва полюш-ването на бедрата й.

С едно изщракване на пръстите заключи. Когато застана зад гърба й, Бет се захвана да подрежда документите.

- Какво стана...

Рот притисна таза си към задните й части и прошепна:

- Имам нужда да бъда в теб.

Неговата шелан въздъхна и облегна глава назад върху рамото му.

- О, боже... да...

Той изръмжа, плъзна ръка по гърдите й и отърка члена си в нея.