Отмъстена любов

- О, да! - Тя поднесе острието до лицето му. - Да и още как.

Той се съпротивляваше усилено, въпреки че беше почти разчленен на съставните си части и тя поспря, за да се наслади на шоуто.

- Ще бъдеш мъртъв, преди да си тръгна от тук - заяви тя, докато той се мяташе наоколо. - Но първо двамата с теб ще прекараме известно време заедно. Не прекалено много все пак. Трябва да се връщам на работа. Добре че съм бърза.

Тя опря ботуша си в гръдната му кост, за да го прикове на място, отвори ципа му и смъкна панталоните надолу по бедрата му.

- Колко време ти отне да я убиеш, Грейди?

Изпаднал в пълна паника, той пъшкаше и се гърчеше, а кръвта му обагри прясно навалелия сняг.

- Колко време, нещастнико? - Тя преряза ластика на бок-серките му марка „Емпорио Армани". - Колко дълго страда тя?

Миг по-късно Грейди изкрещя с такава сила, че звукът дори не прозвуча човешки, а по-скоро като зловещ крясък на черна врана.

Хекс спря и погледна нагоре към статуята на жената, облечена в роба, в която се беше взирала така дълго по време на службата в памет на Криси. За миг като че каменното лице се беше променило и прекрасното женско създание вече не гледаше нагоре към Бог, а по посока на Хекс.

Само че това не беше възможно, нали така?

Докато Рот стоеше зад стената, образувана от телата на братята, ушите му долавяха далечните звуци от отварянето и затварянето на вратата на ресторанта, като разделяха проскърцване-то на пантите от припяването на Франк Синатра. Каквото и да очакваха, то тъкмо се беше появило и тялото му, сетивата му, сърцето му се напрегнаха, като че наближаваше остър завой и се подготвяше да премине през него.

Очите му се фокусираха по-добре и заобикалящата го червена стая с бяла маса по средата, както и гърбовете на братята придобиха по-ясни очертания, а Ай Ем се появи на вратата.

Беше придружен от изключително добре облечен мъж.

Такъв, на чийто надменен задник беше щампована думата глимера. С русата си вълниста коса, разделена с път на една страна, той можеше да мине за Великия Гетсби. Лицето му притежаваше такива съвършени пропорции и баланс, че той определено можеше да се нарече красавец. Черното му вълнено палто беше скроено специално за стройната му фигура, а в ръцете си носеше тънко куфарче.

Рот не го беше виждал никога досега, но изглеждаше млад за ситуацията, в която току-що се беше озовал. Прекалено млад.

Нищо повече от скъп жертвен агнец, притежаващ много стил.

Ривендж се приближи към младежа. Симпатът държеше бастуна си, като че беше на път да измъкне намиращия се в него кинжал, ако Гетсби дори поемеше по-дълбоко въздух.

- По-добре да започнеш да говориш. Веднага.

Рот пристъпи напред, изблъсквайки с рамене Рейдж и Зи, никой от които не изглеждаше особен щастлив от смяната на позициите. Бърз жест с ръка спря опита им да се преместят обратно пред него.

- Как се казваш, синко? - Последното, от което се нуждаеха, беше нечие мъртво тяло, а с Рив наоколо нищо не беше сигурно.

Агнецът Гетсби се поклони тържествено и се изправи. Ко-гато заговори, гласът му беше изненадващо плътен и уверен, предвид броя оръжия, насочени към гърдите му.

- Аз съм Сакстън, син на Тим.

- Срещал съм името ти. Изготвяш родословни дървета.

- Така е.

Съветът беше слязъл доста ниско. Той дори не беше син на някого от членовете му.

- Кой те изпрати, Сакстън?

- Заместникът на един мъртвец.

Рот нямаше представа как глимерата е приела смъртта на Монтраг и не го беше грижа. Стига посланието да беше достигнало до всички замесени в заговора, нищо друго нямаше значение.

- Защо не кажеш за какво си дошъл?

Мъжът остави куфарчето на масата и освободи златните закопчалки. В мига, в който това се случи, Рив измъкна червения си кинжал и опря върха в гърлото му. Сакстън замръзна на място и се озърна, без да помръдва глава.

- Може би ще е добра идея да се движиш по-бавно, синко -промърмори Рот. - Пръстите на момчетата върху спусъците са прекалено бързи, а тази вечер ти си любимата мишена на всички.

Странно плътният и равнодушен глас на Сакстън отново прозвуча, като той внимателно подбираше думите си.

- Ето защо му казах, че трябва да направим това.

- Какво да направите? - Въпросът прозвуча от устата на Рейдж. Въпреки кинжала на Рив, Холивуд беше готово да скочи върху Гетсби, независимо дали в ръцете му щеше да се появи оръжие или не.

Сакстън хвърли поглед към Рейдж, а после отново насочи вниманието си към Рот.

- В деня, след като Монтраг беше екзекутиран...

- Интересен избор на думи - прекъсна го Рот и се почуди какво точно знаеше стоящият срещу него.

- Разбира се, че е било екзекуция. След обикновено убийството очите ти си остават в черепа.

Рив се усмихна и изложи на показ зъбите си.

- Това зависи от убиеца.

- Продължавай - настоя Рот. - Рив, би ли се укротил малко с това острие, ако не възразяваш?

Симпатът се отдръпна леко, но оръжието му остана извадено и Сакстън го погледна, преди да продължи.

- В нощта, след като Монтраг беше екзекутиран, това беше доставено на шефа ми. - Сакстън отвори куфарчето си и извади отвътре бежов плик. - От Монтраг е.