Отмъстена любов

- Ако трябва да съм напълно откровен, преди да си поми­

- Свързано е с определена жена.

слиш, че съм добър готвач, това е единственото, което умея да

Ясно. Жена.

готвя.

Добре, тя нямаше никакво право да чувства как студена

- Умееш да готвиш едно ястие идеално, а не всеки може да

хватка стяга сърцето й. Не й влизаше в работата фактът, че вече

се похвали с такова нещо.

си имаше някоя. Или че беше плейбой, който устройва подобни

Той се усмихна и погледна към таблетките.

свалки с вечери на свещи и печено за бог знае колко още жени.

- Ако ги взема сега, това значи ли, че ще си тръгнеш веднага

Елена прочисти гърло и остави ножа и вилицата в чинията.

след вечерята?

Докато попиваше устата си със салфетка, тя каза:

- Ако отговоря с „не", ще ми кажеш ли защо си толкова

- Така и не те попитах дали си обвързан. На гърба ти не е

умислен?

изписано име...

- С теб трудно се водят преговори.

- Тя не е моя шелан. И ни най-малко не я обичам. Сложно е.

- Просто нещата са двустранни. Аз споделих с теб какво ми

- Имате ли дете?

тежи.

- Не, слава богу.

Лицето му помръкна, той стисна устни и смръщи вежди.

Елена се намръщи.

- Не мога да говоря за това.

- Все пак имате връзка, нали?

- Разбира се, че можеш.

- Предполагам би могло и така да се нарече.

Очите му, сега гледащи мрачно, проблеснаха към нея.

Чувствайки се като пълна идиотка, задето беше допуснала да

254

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

255

си падне по него, Елена остави салфетката на масата до чинията

- Просто си търся тема за разговор.

си и му отправи една от професионалните си усмивки, докато

- Очевидно. - Тор не погледна към ангела, защото реши, че

ставаше и обличаше палтото си.

визуалният контакт само ще го окуражи. Я чакай. Ласитър из­

- Трябва да тръгвам. Благодаря за вечерята.

общо не се нуждаеше от окуражаване.

Рив изруга.

- Чакаш този череп пред олтара да ти проговори ли?

- Не трябваше да ти казвам нищо...

- Всъщност и двамата чакаме да спреш да дрънкаш, за да си

- Ако целта ти е била да ме вкараш в леглото, прав си. По­

поемеш дъх. - Тор се втренчи в него. - Можеш да го направиш,

грешен ход. Все пак се радвам, че беше откровен.

когато пожелаеш. По всяко време.

- Не се опитвах да те вкарам в леглото.

- Такива любезности ръсиш. - Ангелът настани искрящия си

- О, разбира се, че не. Това би било изневяра спрямо нея. -

задник на каменното стъпало до Тор. - Може ли да те попитам

Боже, защото това толкова я разстройваше?

нещо?

- Н е - тросна се той в отговор. - Причината е, че съм импо­

- Всъщност, мога ли да кажа „не"?

тентен. Повярвай ми, ако можех да се възбудя, леглото би било

- Не можеш - Ласитър се размърда и се втренчи в черепа. -

първото място, където бих те отвел.

Това чудо изглежда по-старо от мен. Тоест, сериозна работа.

Принадлежеше на първия брат, изправил се смело срещу

врага, и представляваше най-съкровеният символ, олицетворя­

ващ силата и целеустремеността на Братството.

За пръв път Ласитър реши да бъде сериозен.

- Със сигурност е бил велик воин.

СЕДЕНЕТО ПОКРАЙ ТЕБ Е СЪЩОТО ТОЛКОВА ВЪЛНУВАЩО,

- Мислех, че се каниш да ме питаш нещо.

като да гледаш как съхне боя - проехтя гласът на Ла­

Ангелът се изправи, изруга и разтърси крака.

ситър сред сталактитите, висящи от високия таван на Гробни­

- Да, имам предвид... как, по дяволите, можеш да седиш тол­

цата. - Само дето интериорът не става по-красив, което си е

кова дълго тук? Вече не си усещам задника.

истинска трагедия за това място. Вие само за мрак и смърт ли

- Да, мозъчната парализа е сериозен проблем.

мислите? Никога ли не сте чували за „Потъри Барн"*?

Всъщност ангелът беше прав за изминалото време. Тор седе­

Тор потърка лицето си и се озърна из пещерата, която от

ше там, загледан в черепа и в стената с имената зад олтара вече

векове служеше като място за свещените сбирки на Братство­

толкова дълго, че задните му части бяха не просто безчувстве­

то. Върху черната мраморна стена зад масивния каменен олтар,

ни, а се бяха слели със стъпалото.

до който беше седнал той, бяха издълбани имената на всички

Беше дошъл предната нощ, привлечен от невидима ръка, в

братя. Черните свещи, поставени на тежки стълбове, хвърляха

търсене на вдъхновение, яснота, връзка с живота. Вместо това

блещукаща светлина върху изписаното на Древния език.

беше намерил само камък. Студен камък. И поредица от имена,

- Ние сме вампири - отговори, - а не феи.

някога значели много за него, а сега представляващи само спи­

- Понякога не съм много сигурен в това. Виждал ли си каби­

сък от мъртъвци.

нета, в който краля ви постоянно кисне?

- Причината е, че търсиш на погрешното място - отбеляза

- Той е почти сляп.

Ласитър.

- Което обяснява защо още не се е обесил в това кошмарно

- Можеш да си вървиш.

помещение с бонбонен цвят.

- Всеки път, когато го кажеш, очите ми се насълзяват.

- Мислех, че мрънкаш заради мрачния интериор.

- Интересно, моите също.

Ангелът се наведе към него, обгърнат от аромат на свеж въз­

* Американска верига за обзавеждане - Бел. прев.

дух.

256

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

257

- Нито тези стени, нито този череп ще ти предложат каквото

Сърцето на Тор примря в гърдите му, а ангелът вдигна глава