Отмъстена любов

търсиш.

и каза:

Тор присви очи и му се прииска да беше достатъчно силен,

- Какво те забави толкова?

че да се сбие с този тип.

Гласът на Рот звучеше гневно, докато тътенът от ботушите

- Няма ли? Излиза, че си лъжец. „Време е. Тази вечер всичко

му доближаваше към олтара.

ще се промени." Такива като теб карат околните да не вярват в

- Другия път предупреди някого къде си.

предсказания. Само глупости дрънкаш.

- Какво каза? - промълви Тор, останал без дъх.

Ласитър се усмихна и небрежно намести златната халка на

Без следа от съчувствие, Ласитър отново се обърна към него.

веждата си.

- Не стената трябва да гледаш. Опитай с някой календар.

- Не си мисли, че грубостта ти ще ме впечатли, ще ти дойде

Преди една година твоята Уелси беше простреляна в лицето от

до гуша далеч преди дори да забележа.

врага. Събуди се и направи нещо по въпроса.

- Защо си тук, по дяволите? - Изтощението на Тор пролича

Рот изруга.

в отслабващия му глас и това го вбеси. - Защо не ме остави там,

- По-кротко, Ласи...

където ме откри?

Тормент скочи от пода на пещерата, което напомни за няко­

Ангелът изкачи черните мраморни стъпала и започна да кра­

гашната му сила, удари Ласитър и въпреки разликата в кило­

чи пред лъскавата стена с издълбани в нея имена, като от време

грамите ангелът беше повален на пода. Обвивайки ръце около

на време спираше, за да огледа някое по-отблизо.

гърлото му, Тор се взря надолу в очите му и оголи кучешките

- Времето е лукс, вярваш или не - каза той.

си зъби.

- Аз го чувствам повече като проклятие.

Ласитър само го погледна в отговор и мисълта му проникна

- Знаеш ли какво ти остава, ако ти е свършило времето?

директно в централния лоб на Тор: Какво ще направиш, не­

- Небитието. Именно натам се бях насочил, когато се по­

щастнико? Ще отмъстиш ли за нея или ще унижиш паметта

яви ти.

й, като се погубваш по този начин?

Ласитър прокара пръст по поредица от издълбани букви и

Масивната ръка на Рот се стовари върху рамото на Тор като

Тор отклони поглед, когато видя какво гласеше написаното.

лъвска лапа и го дръпна назад.

Беше неговото име.

- Да вървим.

- Нямаш ли време - продължи ангелът, - ти остава само без­

- Недей... - дъхът на Тор излизаше на пресекулки. - Нико­

дънното тресавище на вечността.

га... не...

- Философията ме отегчава.

- Достатъчно - сряза го Рот.

- Това не е философия, а действителността. Времето е оно­

Тор беше запратен обратно на земята по гръб и когато от­

ва, което придава значимост на живота.

скочи от пода като запокитена пръчка, той не само се отърси от

- Майната ти... Сериозно говоря. Майната ти.

желанието си да убие. Също така се пробуди.

Ласитър наклони глава на една страна, сякаш беше дочул

Не знаеше по какъв друг начин да го опише. Все едно няка­

нещо.

къв бутон бе натиснат и всички изключени до момента светлини

- Най-накрая - промърмори. - Мръсникът започна да ми

мигом заблестяха.

лази по нервите.

Лицето на Рот се изпречи пред него и Тор го видя с яснота, с

- М о л я ?

каквато не го беше виждал... от цяла вечност.

Ангелът отново се доближи до Тор, наведе се към лицето му

- Добре ли си? - попита го братът. - Падна тежко.

и произнесе ясно:

Тор се пресегна и прокара длан по масивните ръце на Рот в

- Чуй ме, драги. Твоята шелан, Уелси, ме изпрати. Затова не

опит да почувства действителността. Хвърли поглед към Ласи­

те оставих да умреш.

тър, а после се взря в краля.

258

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

259

- Съжалявам... за това.

Елена зарея поглед, като че събираше цифри наум, а първата

- Шегуваш ли се? Всички до един искахме да го удушим.

мисъл, изникнала в главата му, беше: „Езикът ми още го бива,

- Ще взема да развия комплекси - произнесе Ласитър, като

също и пръстите ".

кашляше в опит да нормализира дишането си.

Запази я за себе си.

Тор хвана своя крал за раменете.

- Допаминът има странен ефект върху мен. Вместо да сти­

- Никой не говореше нищо за нея - изръмжа той. - Никой не

мулира производството на тестостерон, той напълно ме лишава

спомена името й. Никой не разказа... за случилото се.

от него.

Рот подхвана тила на Тор, за да му даде опора.

Ъгълчето на устата й помръдна.

- От уважение към теб.

- Това, което ще кажа, е съвършено неуместно, но като се

Погледът на Тор се плъзна към черепа върху олтара, а по­

има предвид колко си мъжествен и без...

сле по гравираната стена. Ангелът беше прав. Имаше само едно

- Пак ще мога да те любя - каза той тихо. - Това е.

име, способно да го пробуди и то не беше изписано там.

Тя закова поглед в него, сякаш се питаше: „Дявол го взел,

Уелси.

наистина ли го каза? ".

- Как разбра къде сме? - попита Тор, все още загледан в

Рив плъзна ръка по косата си.

стената.

- Няма да се извинявам, че проявявам интерес към теб, но

- Понякога се налага да се върнеш до самото начало. Там,

също така няма да те поставям в неловко положение, като се

откъдето е започнало всичко - отвърна кралят.

опитвам да предприема нещо. Искаш ли кафе? Вече е готово.