Отмъстена любов

Но най-лошото бе мирисът на емоциите му: просто отсъства­

доклад от детектив в отдел „Убийства". На адреса, където от­

ше. Нямаше го щипещия, предизвикващ парене в ноздрите гняв.

крихме сандъците с оръжие, е бил намерен труп на човек. Дос­

Нито острия опушен повей на тъгата. Дори не усещаше лимо­

тавчик на пица. Една-единствена прободна рана в гърдите. Без

новото ухание на страха.

съмнение нещастникът се е натъкнал на нещо, което не е бива­

Нищо. Застанал сред братята и двамата си най-добри прияте­

ло да вижда. Точно приключвах с прегледа на подробностите

ли той се беше изолирал от останалите, отказващ да комуники­

по случая и какво мислихте, че открих? Споменава се за черно

ра и изпаднал в унес... Беше там, но всъщност го нямаше.

мазно петно на стената в близост до вратата. - Думите му бяха

Това не беше добре.

посрещнати с множество ругатни, доста от тях съдържащи не­

Главоболието на Рот, което също като очите, ушите и устата

цензурни думи. - Следва интересната част. Според полицията

беше прикрепено перманентно към черепа му, поднови атаките

около два часа преди управителят на пицария „Домино" да се

си в слепоочията му и той се облегна назад в педалското си

обади, че служителят му не се е върнал след доставка на този

кресло с надеждата, че ако размърда прешлените си ще може да

адрес, на паркинга е бил забелязан мерцедес. Една съседка е

потисне болката.

видяла зад волана рус мъж, а до него седял друг, тъмнокос. Сто­

Никакъв късмет.

рило й се е странно да види толкова луксозна кола в района.

Може би частична черепна ампутация би свършила работа.

- Мерцедес ли? - попита Фюри по телефона.

Бог беше свидетел, че доктор Джейн я биваше в тези неща.

Рейдж довърши поредната близалка и хвърли бялата клечка

Седнал на грозния зелен фотьойл, Рейдж захапа близалката

в кошчето за боклук.

си и наруши едно от честите мрачни мълчания, надвисващи над

сбирката им.

* Американска журналистка, специален кореспондент за новините на

A B C - Б е л . прев.

246

Д Ж . P. у о Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

247

- И откога Обществото на лесърите инвестира такива пари

Рот се намръщи в опит да си преведе казаното, но гримасата

в автопарка си?

накара главоболието му да се усили.

- Именно - съгласи се Ви. - Няма никаква логика. Но ето

- Извинявай, какво каза?

и друго. Свидетели също така твърдят, че предната нощ са за­

Джон отвори вратата със замах и секунда по-късно в кабине­

белязали подозрителен на вид ескалейд... и мъж в черно, който

та влезе Куин. Последва усилено движение на ръцете, а после

носел... какво беше... сандъци, да, изнесъл четири сандъка от

Куин прочисти гърло.

един от апартаментите.

- Казва, че не може да остане в къщата тази нощ. Просто не

Когато Ви насочи укорен поглед към Бъч, ченгето поклати

глава.

издържа повече.

- Добре, тогава отиди в някой клуб и се натряскай до припа­

- Не се споменава да са забелязали номера на колата. А и ги

дък, но никакви битки. - Рот благодари мислено, че Куин беше

сменихме веднага щом се върнах. А колкото до мерцедеса: сви­

прикрепен към хлапето по закон. - И, Джон... ще го открия.

детелите непрекъснато правят грешки. Русият мъж и другият

След още знаци с пръстите Джон се обърна към вратата.

тип може да нямат нищо общо с убийството.

- Какво каза той, Куин? - попита Рот.

- Ще държа нещата под око - заяви Ви. - Не мисля, че има

- Ами... Каза, че за него е без значение дали ще го откриеш.

голяма вероятност полицията да ги свърже с нещо от нашия

- Джон, не го мислиш наистина.

свят. Много неща могат да оставят черни петна, но трябва да

Момчето се завъртя и каза нещо на езика на знаците, а Куин

сме подготвени.

- Ако със случая се е заел инспекторът, за когото си мисля,

преведе.

то той е много добър - отбеляза тихо Бъч. - От най-добрите.

- Каза, че го мисли сериозно. Казва... че не може да про­

Рот се изправи на крака.

дължи да живее така... В чудене ден и нощ дали когато влезе в

- Добре, слънцето залезе. Изчезвайте оттук. Джон, искам да

стаята на Тор... Джон, по-бавно... той няма да се е обесил или

поговоря с теб насаме.

отново ще е изчезнал. Дори да се върне... Джон казва, че вдига

Рот изчака вратите да се затворят зад гърбовете на братята,

ръце от Тор. Прекалено много пъти е бил изоставян от него.

преди да заговори.

Това беше трудно да се отрече. В последно време Тор не се

- Ще го открием, синко. Не се тревожи. - Не последва отго­

проявяваше като образцов баща. Единственият му принос бе

вор. - Джон? Какво става?

създаването на ново поколение живи мъртъвци.

Момчето скръсти ръце пред гърдите си и продължи да се

Рот примигна и разтърка слепоочията си..

взира право напред.

- Виж, синко, не съм голям експерт, но можеш да поговориш

- Д ж о н . . .

с мен.

Джон отпусна ръце и изписа нещо, което според слабото

Настъпи дълго мълчание, белязано от странен полъх... суха,

зрение на Рот гласеше:

почти спарена миризма, сякаш от... съжаление? Да, това беше

- Ще изляза с останалите.

съжаление.

- Само така си мислиш. - Това накара Джон да извърне ряз­

Джон се поклони леко, като че благодареше и после бързо

ко глава. - Да, няма да стане, като се има предвид, че си истин­

изхвърча през вратата.