Отмъстена любов

празната чиния със закопчано догоре палто. Потрепването на

Той кимна.

сребърните прибори върху порцелана правеше мълчанието по­

- Главно по тази причина ми е нужен бастунът. Не чувствам

между им още по-натрапчиво. Почувствала се ужасно зле, тя

ръцете и краката си.

приглади салфетката пред себе си и макар да не си падаше мно­

Не беше чувала много вампири да реагират така на лекар­

го по приказките, усети, че заговаря, защото повече не можеше

ството, но индивидуалните симптоми бяха безбройни. А и вам-

да държи всичко в себе си.

пирският еквивалент на Паркинсон беше коварно заболяване.

- Миналата нощ...

Ривендж бутна чинията си настрани и двамата останаха

- Да? - Ривендж задържа вниманието си върху чинията, без

смълчани задълго. На светлината на свещите той изглеждаше

да поглежда към нея.

някак посърнал, обичайната му енергичност отсъстваше, а на­

- Не са ми вързали тенекия. На онази среща.

строението му беше много печално.

- Ами, браво на теб.

- И ти не приличаш на себе си - заговори тя. - Не че те по­

- Той е бил убит.

знавам добре, но изглеждаш...

Ривендж вдигна рязко глава.

- К а к ?

- Какво?

- Както аз се чувствам. В будна кома.

- Стефан, мъжа с когото трябваше да се срещна... Бил е убит

Той се изсмя кратко.

от лесъри. Кралят донесе тялото му в клиниката, но аз не знаех,

- Много подходящо определение.

че е бил той, докато братовчед му не дойде да го търси. Аз...

- Искаш ли да поговорим за това...

прекарах нощта да увивам тялото му, а после го върнах на се­

- Би ли искала да хапнеш нещо...

мейството му. - Тя поклати глава. - Бяха го пребили... Лицето

Двамата се засмяха и млъкнаха.

му беше неузнаваемо.

Ривендж поклати глава.

Гласът й секна и отказа да й служи, така че тя продължи да

- Нека ти предложа поне десерт. Това е най-малкото, което

поглажда салфетката с надежда да се успокои.

мога да направя. Няма да е като среща с вечеря на свещи, защо­

Две тихи подрънквания отбелязаха, че Ривендж е поставил

то те са угасени.

приборите си в чинията, а после той се пресегна към нея и по­

- Всъщност, знаеш ли какво?

ложи масивната си длан върху ръката й.

- Излъга, че си яла, и сега умираш от глад?

- Много съжалявам - промълви. - Нищо чудно, че не ти е до

Тя се засмя отново.

това. Ако знаех...

- Хвана ме.

- Не, всичко е наред. Трябваше да се държа по-добре, когато

Аметистовият му поглед се прикова в нейния, атмосферата

дойдох. Много съм отнесена. Просто не съм на себе си.

между тях се промени и Елена почувства, че в очите й той виж­

Той стисна ръката й, а после се отдръпна, като че не искаше

да много, прекалено много.

да й се натрапва. Което в нормална ситуация би й допаднало, но

- Ще ми позволиш ли да ти предложа храна?

тази вечер й се стори жалко, ако трябваше да използва думата,

Хипнотизирана, запленена, тя прошепна:

която той толкова харесваше. Усещането от тежестта на дланта

- Да. Моля те.

му през палтото беше толкова приятно.

Усмивката му разкри удължени бели кучешки зъби.

252

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

253

- Това е точно отговорът, който очаквах.

- Също както ти можеш да говориш за баща си ли?

Какъв ли би бил вкусът на кръвта му в устата й, помисли си

Елена сведе поглед към чинията си и започна да реже месото

тя внезапно.

особено старателно.

От гърлото на Ривендж се разнесе глухо изръмжаване, като

- Съжалявам - пророни Рив. - Аз...

че знаеше точно какво си мисли тя. Но той не каза нищо, а се

- Не, всичко е наред - каза, макар че това не беше вярно. -

изправи и отиде в кухнята. Когато се върна с чинията й, тя беше

Понякога съм прекалено настоятелна. Това е добре, ако си ме­

успяла да се стегне, но докато оставяше храната пред нея, усе­

дицински работник, но не е чак толкова уместно в личните от­

ти прекрасен полъх на подправки, носещ се наоколо, който не

ношения.

беше свързан със сготвеното от него.

Помежду им отново се възцари мълчание и тя започна да се

Решена да се овладее, тя постла салфетката в скута си и опи­

храни по-бързо, като си помисли, че веднага щом свърши, ще

та печеното.

си тръгне.

- О, боже, превъзходно е.

- Върша нещо, с което не се гордея - заговори той изведнъж.

- Благодаря - каза Рив и седна. - Догените в нашата къща

Тя вдигна поглед. Изражението му излъчваше злост, гняв и

винаги го приготвяха така. Нагряваш фурната до двеста и чети-

омраза и го превръщаше в някого, от когото би се уплашила

рийсет градуса, слагаш месото вътре, печеш половин час, после

при други обстоятелства. Не че нещо от това беше насочено

изключваш и го оставяш вътре за два часа. Не е позволено да

към нея. Изразяваше чувствата му към самия него. Или към

отваряш, за да го проверяваш. Такова е правилото, трябва да се

някой друг.

довериш на процеса. Резултатът два часа по-късно е...

Реши, че не е добре да упорства. Особено като се имаше

- Божествен.

предвид настроението му. Изненада се, когато той продължи.

- Божествен.

- И продължава от много време.

Елена се засмя, когато от устата на двамата излезе една и

Дали беше свързано с бизнеса или с личния му живот, за­

съща дума.

чуди се тя.

- Наистина е много вкусно. Топи се в устата.

Той вдигна поглед към нея.