Отмъстена любов

всичко, за да те направя щастлива, но за какво точно говориш?

да изчакат, преди да се отдръпне от нея.

След края се беше чувствал така спокоен, така задоволен.

- Ти каза... че не бива да се срещам с никого.

Но не беше последвало светло бъдеще заедно. С потта, още не-

О,ясно.

изсъхнала по кожата й, тя беше облякла дрехите си и се беше

- Не бива.

запътила към вратата. Точно преди да си тръгне, се усмихна

- Не разбирам.

сладко и го уведоми, че няма да кара семейството му да плаща

Рив реши да продължи започнатото. Опря безчувствените си

за секса.

лакти на масата и се наведе към нея. Очите й се разшириха, ко­

гато той скъси дистанцията, но не се отдръпна.

Чичо му я беше купил, за да го нахрани.

Той спря, за да й даде възможност да го отреже. Защо? Ня­

Интересно, от днешна гледна точка, беше ли изненадващо

маше представа. Обикновено симпатската му страна забавя-

262

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

263

ше темпото, само за да направи нужния анализ или да извлече

- Мога да те виждам такава, каквато си в момента.

повече изгода от нечия слабост. Но присъствието й го караше

- Каква... съм?

да желае да бъде почтен.

Той плъзна пръст по лицето й.

Елена все пак не му каза да се отдръпне.

- Зачервена си. - Той докосна устните й. - Устата ти е леко

- Не... разбирам - прошепна тя.

отворена, защото очакваш да те целуна отново. - Ръката му

- Просто е. Не мисля, че трябва да се срещаш с когото и да

нежно продължи надолу, за да стигне до шията. - Сърцето ти

е. - Рив се доближи още повече към нея, докато не започна да

препуска бясно. Личи си по тази вена тук. - Ръката му се спря

вижда златистите точици в очите й. - Но аз не съм кой да е.

между гърдите й и неговата собствена уста също се отвори, а

кучешките му зъби се удължиха. - Ако продължа, мисля, че ще

установя, че зърната ти са набъбнали, а също така и други при­

знаци, че си готова за мен. - Той доближи устни до ухото й и

прошепна. - Готова ли си за мен, Елена?

Мили боже.

A3 НЕ СЪМ КОЙ ДА Е.

Гръдният й кош се стегна и притисна белите й дробове, като

Докато Елена се взираше в аметистовите очи на Ривендж,

предизвика сладостно и зашеметяващо усещане за задушаване,

си помисли, че това беше напълно вярно. В този миг на тишина,

което направи още по-изумителен порива на желание между бе­

в който помежду им ги свързваше бушуваща сексуална енергия

драта й.

и ги обгръщаше наситения трапчив аромат, носещ се във възду­

- Елена, отговори ми. - Ривендж зарови лице в шията й и

ха, Ривендж беше всичко и всички.

отърка острите си кучешки зъби във вената й.

- Ще ми позволиш да те целуна - заяви той.

Тя отметна глава назад и се вкопчи в ръкава на изискания

Не беше въпрос, но тя все пак кимна и той накара разстоя­

му костюм, измачквайки плата. Беше минало толкова време...

нието между лицата им да изчезне напълно. Устните му бяха

цяла вечност... откакто някой я беше държал така. Откакто беше

меки, а целувката - още по-мека. Той се отдръпна прекалено

престанала да бъде друго освен болногледачка. Откакто бедра­

бързо, според нея. Наистина прекалено бързо.

та и гърдите й се бяха превърнали просто в части от тялото,

- Ако искаш още - заговори той с тих и дрезгав глас, - с

които трябваше да покрие, когато е на публично място. А сега

удоволствие ще ти го дам.

този красив, не кой да е мъж искаше да бъде с нея с единствена­

Елена се вгледа в устата му и се замисли за Стефан и за всич­

та цел да й достави удоволствие.

ки възможности, които му бяха отнети. Да бъде с Ривендж беше

Елена примигна бързо, чувствайки се така, сякаш току-що

нещо, което тя желаеше. Желанието й бе лишено от логика, но

й беше дал подарък, и се почуди колко далече можеха да стиг­

това нямаше значение в момента.

нат с онова, което се канеха да започнат. Преди време, преди

- Да. Искам още. - Но в този миг й хрумна нещо. Той не

семейството й да загуби благоволението на глимерата и бъде

можеше да почувства нищо. Какво щеше да стане, ако нещата

съсипано, тя беше обещана на мъж. Датата за церемонията по

стигнеха по-далече?

обвързването им беше определена, но тя така и не се беше със­

Как можеха да ускорят темпото, без той да се почувства не­

тояла, след като съдбата на семейството й се бе променила.

пълноценен? А и тази другата жена? Очевидно той не спеше с

Тя вече бе спала с бъдещия си мъж, макар като уважавано

нея, но между тях се случваше нещо сериозно.

момиче от глимерата да не беше редно да го прави до офици­

Аметистовите му очи се насочиха към устните й.

алния им съюз. Животът изглеждаше прекалено кратък, за да

- Искаш ли да знаеш какво получавам аз от това?

се чака.

Гласът му излъчваше само секс.

Сега знаеше, че е дори още по-кратък, отколкото изглежда.

- Да - каза тя, останала без дъх.

- Тук има ли легло? - попита.

264

д ж . р . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

265

- Бих убил, за да те заведа там.

на внимателно. Тъй като не чувстваше нищо, не искаше да бъде

Тя беше тази, която се изправи и му подаде ръката си.

прекалено груб, а нещо му подсказваше, че ако тя искаше още,

- Да вървим.

би му го показала.

Елена направи именно това, обви ръце около него и прити­

сна ханша си в неговия.