Отмъстена любов

- Време е - каза меко падналият ангел.

- А... Разбира се. - Сякаш се надяваше то да проясни разсъ­

Тор огледа изпитото си тяло, облечено в дрипи. Беше едва

дъка й. - Слушай...

четвъртина от мъжа, който бе представлявал някога, може би

Той замръзна в полуизправена поза.

дори по-малко. И причината не беше само в загубата на тегло.

- Д а ?

- О, боже... погледни ме само.

- А з . . .

Отговорът на Рот беше изключително прям.

Тя не продължи и той вдигна рамене.

- Ако ти си готов и ние сме готови да те приемем обратно.

- Нека ти донеса кафето. Искам да ти сервирам. Това ме пра­

Тор погледна към ангела и за първи път забеляза обгръщаща­

ви щастлив.

та го златната аура. Изпратен от небесата. Изпратен от Уелси.

Щастлив не беше думата. Когато пое отново към кухнята,

- Готов съм - отговори той на никого и същевременно на

всички.

преливащото задоволство надделя над вцепенеността. Фактът, че

я хранеше с храната, която беше приготвил за нея, даваше й да

пие, за да утоли жаждата й, предлагаше й подслон срещу студа...

Докато Рив се взираше през масата към Елена, си помисли,

Носът на Рив долови странна миризма и в началото си по­

че поне не се беше втурнала към изхода, след като той беше

мисли, че идва от оставеното навън печено, защото беше на-

пуснал бомбата.

търкал повърхността на месото с различни подправки. Но не...

Импотентен не беше дума, която бе желателно да се из­

не беше това.

ползва в присъствието на жена, към която проявяваш интерес.

Решил, че има по-важни неща за вършене от това да обръща

Освен ако не е част от изречение като „По дяволите, не, разби­

внимание на обонянието си, той отиде до шкафа и извади чаша

ра се, че НЕ съм импотентен. "

и чинийка за кафе. След като сипа кафето, приглади реверите

Елена седна обратно на стола.

на сакото си...

- Ти... Това заради лечението ли е?

И замръзна на място.

- Д а .

Вдигна ръка към носа си и вдиша дълбоко. Не можа да по­

вярва какво подушваше. Не беше възможно...

260

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

261

Ала имаше само едно нещо, предизвикващо този аромат и то

къде беше стигнал? Твърде рано в живота сексът му беше пред­

нямаше никаква връзка със симпатската му страна. Наситени­

ставен като някакъв вид стока. Въпреки че това първо сноше­

ят мирис на подправки, излъчващ се от него, беше характерен

ние, или по-точно шест, бяха за сметка на заведението, така да

за обвързването, следата, която мъжките вампири оставяха по

се каже.

кожата на своите жени, така че другите мъже да са наясно чий

Затова ако този наситен аромат означаваше, че вампирската

гняв биха си навлекли, ако посмееха да ги доближат.

му страна иска да се обвърже с Елена, новините не бяха добри.

Рив отдръпна ръка и се загледа изумен към вратата.

Рив взе чашата с кафе и я понесе внимателно през вратата

Когато достигнеш определена възраст, спираш да очакваш

за прислугата към трапезарията. Когато я постави пред нея, му

особени изненади от страна на тялото си. Или поне не добри.

се прииска да докосне косата й, но вместо това се настани на

Поддаващи стави. Хриптящи бели дробове. Отслабнало зрение.

мястото си.

Разбира се, когато му дойдеше времето.

Тя приближи чашата към устните си.

Макар, че „добра изненада" може би не беше най-точното

- Приготвяш хубаво кафе.

определение в случая.

- Още не си го опитала.

Без явна причина се замисли за първия път, когато беше пра­

- Усещам миризмата му. И тя ми харесва.

вил секс. Беше се случило веднага след преобразяването му и

Не идва само от кафето, помисли си той. Или поне със си­

след края на акта той беше убеден, че жената ще стане негова

гурност не изцяло.

спътница, ще прекарат живота си заедно и ще бъдат щастливи.

- Е, аз пък харесвам парфюма ти - отговори той като пълен

Тя беше невероятно красива и беше доведена в къщата от брата

тъпак.

на майка му, за да я използва по време на преобразяването си.

Тя се намръщи.

Имаше тъмна коса.

- Не ползвам парфюм. Не съм използвала нищо освен сапун

Боже, сега дори не можеше да си спомни името й.

Като се върнеше назад във времето, с познанията за привли­

и шампоан за коса.

- Значи харесвам тях. И се радвам, задето остана.

чането между половете, които по онова време вече беше добил,

- Такъв ли беше планът ти?

той знаеше, че ще я изненада с размерите на тялото си след про­

Очите им се срещнаха. Тя беше съвършена. Също така сия­

мяната. Тя не беше очаквала да хареса онова, което ще види. Не

беше очаквала, че ще го пожелае. Но се беше случило и сексът

еща като свещите.

- Да останеш и за кафето ли? Да, надявах се. на среща.

се оказа зашеметяващ. Усещането при сливането на плътта им,

- Мислех, че си на моето мнение.

пристрастяващото трескаво желание, властта, притежавана от

Гласът й го оставяше без дъх и го караше да я желае прити­

него, след като беше поел контрола след първите няколко пъти.

сната към голите му гърди.

Тогава беше научил, че има шип, но тя бе така привлечена от

- На твоето мнение ли? - попита той. - Бих се съгласил с

него, че той не знаеше дали изобщо е забелязала, че се налагаше