Отмъстена любов

ско зомби. И не започвай да ме убеждаваш колко си добре. Ако

Куин се позабави.

си въобразяваш и за секунда, че ще ти позволя да излезеш да се

- Няма да го оставя да се бие.

биеш, значи си си изгубил ума.

- И така ще му спасиш живота. Ако в това състояние посегне

Джон закрачи из кабинета, като животно хванато в капан.

към оръжието, ще се върне в дървен сандък.

Най-накрая се спря и изписа с пръсти:

- Разбрано.

- Не мога да издържам повече тук. В тази къща.

Когато вратата се затвори, болката забушува с още по-голя­

ма сила в слепоочията на Рот и го принуди да седне.

248

д ж . p. у о

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

249

Р Д

Единственото, което искаше да стори, бе да иде в неговата и

нито болката в крака си. Окъпан от светлината на свещите, с

на Бет спалня, да легне в голямото им легло и да положи глава

наклонена на една страна глава и съвършен профил, Ривендж

на възглавниците, ухаещи на нея. Щеше му се да й се обади и да

беше невероятно красив.

я помоли да легне до него, та да може да я задържи в обятията

Изведнъж той вдигна глава и погледна право към нея, макар

си. Искаше тя да му прости.

че тя стоеше в мрака.

Искаше да спи.

Елена отстъпи назад и почувства допира на парапета, но не

Вместо това кралят отново се изправи на крака, взе оръжи­

се дематериализира. Не го направи дори когато той заби басту­

ята си от пода до бюрото и ги прикрепи към тялото си. Излезе

на в пода и се изправи в целия си ръст. Нито когато вратата се

от кабинета си с яке в ръка, спусна се по главните стълби, мина

отвори по силата на волята му.

през вестибюла и се озова навън в мразовитата нощ. Както той

Изискваше се по-добър лъжец, отколкото беше тя, та да се

виждаше нещата, главоболието щеше да го съпътства навсякъ­

престори, че се наслаждава на гледката. Но пък не беше страх­

де, така че по-добре да е полезен и да тръгне да търси Тор.

ливка, че да избяга.

Докато обличаше якето си, в главата му се загнезди мисълта

Елена тръгна към него.

за неговата шелан и за това къде беше отишла предната нощ.

- Не си взе лекарството.

Мили боже. Знаеше точно къде ще намери Тор.

- Ти това ли чакаше?

Елена скръсти ръце пред гърдите си.

- Д а .

Елена възнамеряваше да си тръгне от терасата на Рив неза­

бавно, но докато пристъпваше в сенките, не можа да не поглед­

Ривендж хвърли поглед назад към двете празни чинии на ма­

не назад към пентхауса. Видя през прозорците как Рив се обър­

сата.

на и бавно тръгна покрай стъклените стена на апартамента...

- Каза, че трябва да се приема с храна.

Удари прасеца си в нещо твърдо.

- Да, така е.

- По дяволите!

- Изглежда ще трябва да ме наблюдаваш, докато се храня. -

Подскачайки на един крак, тя разтърка удареното място и

Елегантния жест, с който я покани да влезе, беше нещо, което

хвърли гневен поглед към мраморната саксия, на която се беше

не биваше да приема. - Ще седнеш ли с мен? Или предпочиташ

натъкнала.

да седиш навън в студа? Почакай, това може би ще помогне. -

Когато се изправи, напълно забрави за болката си.

Подпирайки се тежко на бастуна, той отиде и духна свещите.

Ривендж бе влязъл в друго помещение и бе спрял пред маса,

Понеслите се нагоре къдравите струйки дим й се сториха

подредена за двама. Сред блясъка на кристал и сребро горя­

като символ на всички потъпкани възможности на вечерта. Той

ха свещи, а дългата стъклена стена излагаше на показ всичките

беше приготвил хубава вечеря за тях двамата. Беше положил

усилия, които беше положил заради нея.

усилия. Беше се облякъл хубаво.

- По дяволите... - прошепна Елена.

Пристъпи вътре, защото вече достатъчно беше съсипала ве­

Ривендж седна също така бавно и внимателно, както се беше

черта му.

придвижил дотам, като погледна зад себе си, за да се убеди, че

- Настанявай се - каза той. - Веднага се връщам с чинията

столът е на мястото си, а после се подпря на двете си ръце и се

си. Освен ако...

намести върху него. Положи найлоновата торбичка, която му

- Вече съм яла.

беше дала върху масата и изглеждаше сякаш я приглажда с неж­

Той се поклони леко, а тя дръпна един от столовете.

ните си пръсти, така несъответстващи на масивните му рамене

- Разбира се, че си яла.

и мрачната сила, излъчваща се от суровото му лице.

Ривендж подпря бастуна си на масата и тръгна към кух­

Загледана в него, Елена вече не чувстваше студа и вятъра,

нята, придържайки се за облегалките на столовете, скрина и

касата на вратата. Когато се върна няколко минути по-късно,

250

Д Ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

251

повтори същото упражнение със свободната си ръка и накрая

Като стана дума за това, беше започнало да й става много то­

се настани на стола начело на масата напълно концентриран.

пло. Елена се разкопча и свали вълнената дреха от раменете си.

Взе блестящата сребърна вилица, без да каже нито дума, вни­

- Тук е доста топло.

мателно отряза парче месо и започна да се храни сдържано и

- Както вече казах, мога да наглася термостата на по-студено.

изискано.

- Не. - Тя се намръщи и погледна към него. - Защо все ти е

Тя се почувства като кучката на седмицата, седяща пред

студено? Страничен ефект от допамина ли?