Отмъстена любов

Мълчанието му я накара да погледне през рамо.

- С храна. Трябва да ги приемаш с храна.

- Извинявай. Обидих ли те?

Ясно. Медицински наставления.

- И аз не си падам по тези неща. - О, никак дори. Той беше

- Имам достатъчно.

курва с принципи. Перверзните бяха приемливи, само ако бе

- Добре.

принуждаван към тях. Да, защото просто беше нередно.

След като затвори вратата, Рив я гледаше как изчезва сред

Боже, стоеше толкова по-ниско от нея.

сенките и си наложи да се обърне. Придвижвайки се бавно с

Елена се заразхожда наоколо, меките подметки на обувките

помощта на бастуна си покрай стъклената стена, той зави зад

й не издаваха нито звук върху тъмния мраморен под. Докато я

ъгъла и влезе в ярко осветената трапезария. На масата имаше

наблюдаваше, той забеляза, че под черното си вълнено палто тя

запалени две свещи. Два комплекта сребърни прибори. Две

носеше униформата си. В което имаше логика, отбеляза мисле­

чаши за вино. Две чаши за вода. Две салфетки бяха старателно

но, ако след това трябваше да ходи на работа.

сгънати и поставени върху две чинии.

Хайде де, каза си. Нима наистина бе очаквал тя да остане за

Седна на стола, който се канеше да предложи на нея, този

през нощта?

вдясно от него, мястото на почетния гост. Опря бастуна в бед­

- Да взема ли палтото ти? - попита Рив, осъзнал внезапно,

рото си и сложи найлоновата торбичка на абаносовата повърх­

че най-вероятно й е топло. - Налага се да държа температурата

ност на масата, като я приглади така, че таблетките да легнат

по-висока, отколкото е нормално за другите.

една до друга, спретнато подредени.

- Всъщност... Аз трябва да тръгвам. - Тя пъхна ръка в джоба

Чудеше се защо не бяха в малко оранжево шише с бял етикет

си. - Дойдох само, за да ти донеса пеницилин.

отпред, но нямаше никакво значение. Тя му ги беше донесла

- Надявах се да останеш за вечеря.

тук. Това беше важното.

- Съжалявам! - Тя му подаде найлонова торбичка. - Не мога.

Седнал в тишината, заобиколен от светлините на свещите и

Образът на Принцесата проблесна в съзнанието на Рив и той

миризмата на печеното, което тъкмо беше извадил от фурната,

си напомни колко добре се беше почувствал, когато беше сто­

той приглади пластмасовия плик с безчувствения си показалец.

рил каквото е добре за Елена и беше изтрил номера й. Не му

Със сигурност успяваше да почувства едно нещо. В мъртвите

беше работа да я ухажва. Ни най-малко.

недра на гръдния си кош той изпитваше болка, загнездила се в

- Разбирам. - Той взе таблетките. - И ти благодаря за лекар­

сърцето му.

ството.

Беше извършвал много злини през живота си. Големи и малки.

- Взимай по две четири пъти на ден. Десет дни. Обещай ми.

Беше докарвал беди на околните само заради удоволствието

Той кимна веднъж.

да съсипе живота им, били те дилъри, нарушаващи територията

- Обещавам.

му, клиенти, отнесли се зле към курвите му, или идиоти, мотае­

- Добре. И се постарай да се срещнеш с Хавърс, става ли?

щи се из клуба.

Настана момент на неловко мълчание и после тя помаха с ръка.

Подхранваше пороците на другите за своя собствена изгода.

- Добре... Довиждане.

Продаваше наркотици. Продаваше секс. Продаваше смърт под

Елена се обърна и той отвори стъклената врата с мисълта

формата на специалните умения на Хекс.

си, защото си нямаше доверие да се доближи прекалено много

Беше правил секс, без това да си е струвало.

до нея.

Беше осакатявал.

244

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

245

Беше убивал.

- Тор не може да е отишъл далече - промърмори Холивуд. -

И нищо от това не го беше тревожило по времето, когато

Няма достатъчно сили.

се беше случило. Никога не се беше замислял повторно за сто­

- Проверих от Другата страна - добави Фюри от високого­

реното, не беше изпитвал угризения или състрадание. Само

ворителя на телефона. - Не е при Избраниците.

продължаваше да крои още планове и интриги, търсеше нови

- Какво ще кажете да отида с колата до старата му къща? -

възможности за печалба.

предложи Бъч.

И ето че сега на празната маса в празния пентхаус чувстваше

Рот поклати глава.

болка в гърдите си и знаеше причината за нея: разкаяние.

Би било невероятно да можеше да заслужи Елена.

- Не мога да си представя, че Тор би отишъл там. Прекалено

Но това беше още едно чувство, което никога нямаше да из­

много спомени.

пита.

Дори споменаването на дома, в който Джон беше живял из­

вестно време, не предизвика никаква реакция у хлапето. Но поне

най-накрая се беше стъмнило и можеха да излязат да търсят Тор.

- Ще остана тук, в случай че реши да се върне - заяви Рот,

а двойните врати се отвориха и Ви влезе забързано. - Искам

всички да тръгнете да го търсите из града, но преди това нека

ПО ВРЕМЕ НА СРЕЩАТА НА БРАТСТВОТО В КАБИНЕТА МУ, РОТ

чуем последните новини от нашата Кейти Курик*. - Той кимна

държеше под око Джон от удобната си позиция зад натру­

към Вишъс. - Кейти?

феното бюро. Застанал в другия край на помещението, той из­

Погледът на Ви беше равносилен на протегнат среден пръст,

глеждаше напълно съсипан. Лицето му беше бледо, а масивното

но той се зае със задачата си.

му тяло отпуснато и не взимаше никакво участие в дискусията.

- Проникнах в сървър на полицията. Снощи е бил подаден