Отмъстена любов

- Трябва да отидеш от източната страна.

те си. Близостта беше фалшива.

Както й беше казал и Рив, нали така?

Наистина ли беше откраднала лекарства заради този мъж?

- Е, тогава аз ще тръгвам.

Погледни в джоба си, идиотка такава, каза си.

- Бих те поканила да минеш напряко, но...

Елена изруга и се материализира на терасата на пентхауса,

- Не. По-добре сама да стигна там.

облекчена от факта, че нощта беше относително тиха. В про­

Доктор Джейн се усмихна доста палаво.

тивен случай при този студ и на такава височина, ако имаше и

- Мисля, че така ще е най-добре.

вятър...

Елена си наложи да се успокои и се дематериализира към

240

д ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

241

другата част на сградата, като се чудеше дали доктор Джейн

Когато дланите им се докоснаха, Рив беше обран, ограбен,

обичаше да доминира.

онеправдан, лишен от полагащото му се. Не чувстваше нищо

Под небето се бяха случвали и по-странни неща.

от допира на ръцете им, а отчаяно желаеше да усети топлината

Когато отново придоби форма, тя почти не смееше да поглед­

на Елена. Но макар и вцепенен, дори само да наблюдава как

не през прозорците, притеснена от видяното преди малко. Ако

плътта им се слива в едно, беше достатъчно да предизвика тре­

Ривендж притежаваше подобни предмети или дори по-лошо,

пет в сърцето му, сякаш то бе свързано към ярък източник на

женски дрехи с размери като за мъж или наоколо се размотаваха

енергия.

селскостопански животни, тя не беше сигурна, че ще се овладее

- Здравей - произнесе тя с пресипнал глас, когато той я по­

достатъчно, та да успее да се дематериализира далече от тук.

веде навътре.

Но не. Очевидно не беше последовател на Ру Пол* и наоколо

Той затвори вратата и продължи да държи ръката й, докато

не се виждаше нищо, на което да му е нужна поилка или кошара.

тя не я издърпа, под претекст, че пристъпва наоколо и се оглеж­

Интериорът беше красив и съвременен, състоящ се от лъскава

да. Рив обаче разбра, че й беше нужно пространство.

семпла мебелировка, вероятно внесена от Европа.

- Гледката е невероятна. - Елена спря и се взря в прости­

Ривендж се появи от сводеста врата и спря, щом я видя. Ко­

ращия се пред нея изглед на блещукащия град. - От толкова

гато вдигна ръка, плъзгащата се стъклената врата се отвори по

високо прилича на макет.

силата на волята му и тя долови апетитния аромат, носещ се от

- Високо сме, няма спор. - Той я наблюдаваше с жадни очи

пентхауса.

и я изпиваше е поглед. - Обожавам тази гледка - промърмори.

Какво беше това... Печено телешко ли?

- Разбирам защо.

Ривендж се приближи до Елена, като се движеше с грациозна

- И е тихо. - Усамотено. Само те двамата на света и никой

походка, въпреки че се подпираше на бастуна си. Тази вечер

друг освен тях. И останал насаме тук с нея той беше склонен да

беше облечен в черно поло, което очевидно беше кашмирено, и

вярва, че всички гадости, извършени от него бяха престъпле­

фантастичен черен костюм. В изисканите си дрехи той изглеж­

ния, сторени от непознат.

даше като слязъл от корицата на списание - обаятелен, изкуси­

Тя се усмихна леко.

телен, недостижим.

- Естествено, че е тихо. В съседния апартамент използват

Елена се почувства като глупачка. Виждайки го тук, в краси­

приспособления за запушване на устата.

вия му дом, тя не се смяташе за нещо по-малко от него, а просто

Рив се засмя.

ясно долавяше, че между тях няма нищо общо. Що за илюзии я

- Озова се от погрешната страна на сградата ли?

бяха завладели по време на разговорите им и при срещата им в

- Да, така се случи.

клиниката?

Изчервяването й му подсказа, че тя беше видяла не само иг­

- Добре дошла - Ривендж спря до вратата и протегна ръка

рачките на Вишъс, но и нещо повече. Изведнъж той стана мно­

към нея. - Бих те чакал отвън, но е прекалено студено за мен.

го сериозен.

Живеем в два напълно различни свята, помисли си тя.

- Има ли нужда да си поговоря с моя съсед?

- Елена?

Елена поклати глава.

- Съжалявам. - Тя постави ръката си в неговата, защото би

- Вината в никакъв случай не беше негова и за щастие два­

било грубо да не го стори и пристъпи в пентхауса му. Но в съз­

мата с Джейн още не бяха започнали. Слава богу.

нанието си вече го беше напуснала.

- Разбирам, че не си падаш по този тип неща.

Елена отново насочи вниманието си към гледката.

- Те са възрастни, които са наясно с избора си, така че няма

* Американски актьор и певец, известен с това, че се облича като жена. -

никакъв проблем. Но аз лично не бих се съгласила, дори живо­

Бел. ред.

тът ми да зависи от това.

242

А ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

243

Ето ти на студен душ. Ако видяното й се струваше изврате­

Моля те, не си отивай. Моля те, недей, помисли.

но, то вероятно не би проявила разбиране и към факта, че той

Искаше, поне за малко, да се почувства... чист.

се откупва от омразна жена със секс. Която на всичкото отгоре

Когато излезе навън, тя спря и сърцето му подскочи.

му се падаше полусестра. О, и беше симпат.

Елена хвърли поглед назад, а вятърът развя светлите кичури

Като него.

около прекрасното й лице.