Отмъстена любов

Господин Д. очевидно не се интересуваше от логиката на съ­

Докато Леш караше бавно към изхода на комплекса, защото

битията и макар да беше забавно да го наблюдаваш как се прави

високата скорост можеше да привлече вниманието на околните,

на Джак Ръсел пред онзи плъх, нямаше време. Човекът, дошъл

Грейди се обърна към него.

да донесе пицата, явно беше приключил завинаги с доставките и

- Онзи тип... не доставчикът на пица... онзи другият... не

приятелчетата му в униформи на заведението доста скоро щяха

беше нормален.

да осъзнаят този факт.

- Не. Не беше.

- Повикай подкрепление - нареди Леш, прибра острието на

- И ти не си.

ножа си и се доближи до извадения от строя лесър. - Кажи им

- Не. Аз съм божествен.

да дойдат с кола. Изнесете сандъците с оръжия. Ще евакуираме

този и долния апартамент.

Господин Д. извади телефона си и започна да крещи запове­

ди, а другият убиец влезе в задната спалня.

Леш погледна към Грейди, който се взираше в пицата, сякаш

сериозно обмисляше изяждането й.

СЛЕД ПАДАНЕТО НА НОЩТА ЕЛЕНА ОБЛЕЧЕ УНИФОРМАТА СИ,

- Другия път, когато...

макар да не отиваше в клиниката. Причините бяха две. Пър­

- Оръжията ги няма.

во, щеше да е по-добре за баща й, който трудно понасяше про­

Леш обърна глава към лесъра.

мени. И второ, имаше чувството, че това би й осигурило извест­

- М о л я ?

на дистанция при срещата с Ривендж.

- Сандъците с оръжия не са в дрешника.

Не беше мигнала през целия ден. Образи от случилото се

За един кратък миг съзнанието на Леш бе изпълнено изцяло

в моргата и спомена за начина, по който звучеше пресипнали­

от желанието му да убие някого и единственото, спасило Грей-

ят глас на Ривендж, бяха чудна комбинация и докато лежеше

238

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

239

д ж . р . У О Р Д

в мрака се връщаха в главата й отново и отново, а емоциите

Какво... за бога беше това?

бушуваха в нея, докато накрая не почувства физическа болка в

Блясъкът на стотици свещи, струящ през безбройните про­

гърдите си.

зорци, превръщаше тъмата в златиста мъгла. Стените на пент­

Наистина ли отиваше да се срещне с Ривендж? В дома му?

хауса бяха черни и от тях висяха разни неща. Неща сякаш...

Как се беше стигнало до това?

изработени от метал, кожени бичове и маски, а също така има­

Напомни си, че само щеше да му занесе лекарства. Това

ше голяма антична на вид маса, която беше... предназначена за

беше професионална загриженост. На сестра към пациент. Та

мъчения. В четирите й ъгъла висяха кожени ремъци.

нали самият той се беше съгласил, че тя не бива да излиза на

О... по дяволите, не! Нима Ривендж си падаше по тези неща?

срещи с никого, а и не я беше поканил на вечеря. Щеше да му

Добре. Промяна в плана. Разбира се, ще му остави антибио­

остави лекарствата и да се опита да го убеди да се прегледа при

тика, но това щеше да стане пред някоя от плъзгащите се врати,

Хавърс. Това беше всичко.

защото тя нямаше намерение да влиза вътре. Нямаше начин!

След като провери как е баща й и му даде лекарствата, Еле­

От банята излезе зашеметяващ мъж с козя брадичка, който

на се дематериализира на тротоара до сградата „Комодор" в

подсушаваше ръцете си, а после приглади кожените си дрехи,

центъра на града. Застанала в сенките, тя вдигна поглед към

докато се приближаваше към масата. С едно сръчно движение

извисяващата се над нея лъскава фасада и контрастът с олю­

той се качи върху нея и започна да привързва глезена си.

щената схлупена къща, която обитаваха те с баща й, беше гла­

Ставаше все по-гнусно. Тройка?

возамайващ.

- Елена?

Да живееш сред толкова хром и стъкло струваше пари. Мно­

Елена се обърна така рязко, че се блъсна в стената, заобика­

го пари. А Ривендж държеше пентхауса. И това сигурно беше

ляща терасата. Когато видя кой стои пред нея, тя се намръщи.

само един от имотите, които притежаваше, защото никой вам­

- Доктор Джейн? - заекна и си каза, че тази нощ ставаше от

пир с мозък в главата не би останал да спи тук през деня заоби­

кошмарна по-кошмарна. - Какво...

колен от всички тези прозорци.

- Мисля, че си от погрешната страна на сградата.

Пропастта между нормалните и богатите й изглеждаше тол­

- Погрешната страна? Това не е ли апартаментът на Ривендж?

кова голяма, колкото беше разстоянието между мястото, на кое­

- Не, това е нашият с Вишъс. Този на Ривендж е в източната

то беше застанала тя, и онова, на което се предполагаше, че

половина.

Ривендж я очаква. За миг си представи, че семейството й още

- О... - Страните й почервеняха. И ставаха все по-червени,

притежава пари. Може би тогава щеше да е облечена в нещо

но не заради вятъра. - Съжалявам. Май съм се объркала.

различно от евтиното си палто и униформата.

Призрачната лекарка се засмя.

Застанала на улицата под апартамента на Ривендж, й се стру­

- Всичко е наред.

ваше нереално, че помежду им се беше зародила такава връзка,

Елена хвърли поглед обратно към прозорците, но после бър­

но контактът по телефона беше виртуален, на една стъпка от

зо го отклони. Разбира се, че това беше Вишъс. Ози с диаманте­

интернет връзка. Двете страни се намираха в познатата им об­

ните очи и татуировките по лицето.

становка, невидими един за друг, общувайки само чрез гласове­