Отмъстена любов

Като че почувствал погледа му върху себе си, Зейдист се

риш за игра на бридж, нали?

отдели от камината и закрачи из кабинета. Всички знаеха какво

- Не - обади се тихо Зи. - Не мисля, че има това предвид.

се върти в главата му: образът на лежащия на пода на баня­

- Мили. Боже - Рейдж извади друга близалка от джоба на

та Фюри след свръхдоза хероин, а до него се търкаля празна

якето си. - Законно ли е?

спринцовка

- Вече да - промърмори Ви.

- Зи? - прозвуча от телефона гласът на Фюри. - Зи? Вдигни

Фюри също се включи.

слушалката.

- Я почакай... Правиш го, за да ме заместиш ли?

Когато Зейдист се приближи до телефона, за да говори с

Рот поклати глава, макар че братът не можене да го види.

близнака си, белязаното му лице се изкриви в такава зла грима­

- Правя го, за да заместя многото воини, които загубихме.

са, че дори Рот долови искрите, хвърчащи от очите му. Израже­

Изведнъж от всички страни изригнаха разговори, сякаш бе

нието му не се промени, когато каза:

отворена кутийка кока-кола. Бъч, Ви, Зи и Рейдж започнаха да

- Да. Аха. Знам. Ясно - Последва дълга пауза. - Не, още съм

говорят едновременно докато метален глас не ги прекъсна.

тук. Добре. - Пауза. - Закълни ми се. В живота на дъщеря ми.

- Тогава и аз искам да се върна.

Миг по-късно Зи натисна бутона, за да включи високогово­

Всички погледнаха към телефона с изключение на Рот, който

рителя, остави слушалката на мястото й и се върна при ками­

се втренчи в Зи в опит да прецени реакцията му. Зейдист няма­

ната.

ше проблем в изразяването на гнева си. Никога. Но прикриваше

- Ще участвам - заяви Фюри.

грижите и тревогите си, като че бяха пари в брой, а той беше

Рот се разшава в претенциозното си кресло и му се прииска

заобиколен от джебчии. Когато близнакът му обяви решението

толкова много неща да бяха различни.

си, той превключи в състояние на пълна самозащита, затворен,

- Знаеш ли, при други обстоятелства може би щях да ти кажа

неизлъчващ и следа от емоция.

да не се месиш, но сега мога само да попитам... Кога си в със­

тояние да започнеш?

132 Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

133

- С падането на нощта. Ще оставя Кормия да отговаря за

нието стане нетърпимо, ще може да успокои страстите с тази

Избраниците, докато съм на бойното поле.

информация.

- Мислиш ли, че няма да има нищо против?

- Приключихме ли? - попита Рейдж глухо.

Той замълча за кратко.

- Да. Това е всичко.

- Знае чия спътница е. И аз ще бъда напълно откровен с нея.

- Тръгвам си.

Ох. Това болеше.

Холивуд се запъти към изхода, незабавно последван от Зи.

- Сега имам един въпрос - каза Зи. - Става въпрос за засъх­

Още две жертви на бомбата, пусната от Рот.

налата кръв по ризата ти, Рот.

- Как го прие Бет? - попита Ви.

Рот прочисти гърло.

- Ти как мислиш? - Рот се изправи на крака и последва при­

- Всъпщост аз се върнах на бойното поле преди известно

мера на другите двама, напускайки помещението.

време. Бия се.

Беше време да открие доктор Джейн и да бъде зашит, в слу­

Температурата в стаята се понижи. Причината беше в гнева

чай че порязванията му вече не бяха зараснали сами. Трябваше

на Зи и Рейдж, задето не са били уведомени.

да бъде готов за битка на следващата вечер.

После изведнъж Холивуд изруга.

- Я чакайте... Вие двамата сте знаели... Научили сте преди

нас, нали? Защото никой от вас не изглежда изненадан.

В мразовитата сутрин Хекс се дематериализира през висо­

Бъч прочисти гърло, като че притеснен от вниманието.

ката стена и се озова сред голите клони на масивно кленово

- Имаше нужда от мен да почиствам. А Ви се опита да го

дърво. Пред нея се издигаше имението, разположено в красиво

разубеди.

оформената градина като сива перла в своята гравирана кутий­

- Кога започна това, Рот? - тросна се Рейдж.

ка. Около сивата тухлена сграда, кацнала върху ширналата се

- Когато Фюри спря да се бие.

тревна площ, се издигаха оголени през зимата различни видове

- Занасяш ли ме?

дървета.

Зи се приближи до френските прозорци и макар щорите да

Слабото декемврийско слънце грееше и придаваше внуша­

бяха спуснати, се взря в тях, все едно можеше да види отвъд.

ващ респект и изтънчен вид на онова, което през нощта би из­

- Добре, че не са те убили.

глеждало сурово и мрачно.

Рот оголи зъби.

Почти черните й слънчеви очила бяха компромис, който

- Мислиш, че се бия като госпожичка, защото седя зад това

трябваше да направи заради вампирската си страна, ако излиза­

бюро ли?

ше през деня. Зад стъклата им зрението й си оставаше все така

Фюри надигна глас по телефона.

остро и тя беше способна да види всеки детектор за движение,

- Добре, нека всички се успокоим. Вече сме наясно какво

всяка охранителна лампа и всеки покрит с капак прозорец.

става и оттук нататък нещата ще са различни. Никой няма да

Влизането щеше да е предизвикателство. Стъклата на про­

се бие сам, дори да се наложи да излизаме по трима. Но трябва

зорците със сигурност бяха армирани, което означаваше, че

да знам дали ситуацията ще бъде общоизвестна. Ще обявиш ли

дематериализирането би било невъзможно дори при вдигнати

решението си на събранието на Съвета вдругиден?

капаци. А и със симпатската си страна чувстваше, че вътре