Отмъстена любов

Мамка му, изобщо не очакваше тази среща с нетърпение.

се помещават много обитатели. В кухнята шеташе прислуга. На

- Мисля засега да си мълчим.

горния етаж имаше спящи. А останалите се движеха из сграда­

- Да бе - захапа го отново Зи. - Защо да сме откровени?

та. Къщата не беше щастлива. Емоционалният спектър на на­

Рот пренебрегна забележката му.

миращите се вътре издаваше чувства, наситени с мрак и мъка.

- Но ще уведомя Ривендж. Знам, че има членове на гли-

Хекс се дематериализира на покрива на централния кор­

мерата, които са вкиснати заради нападенията. Ако положе-

пус и разпръсна наоколо симпатската версия на мис. Тя не я

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

135

134

Д Ж . P . У О Р Д

нени с ужас очи и изкривени усти, поемащи последна глътка

скри напълно, а я превърна в една от останалите сенки, хвър­

ляни от комини и тръби на отоплителната и вентилационната

въздух, започват да ти изглеждат еднакво.

система, което беше достатъчно да премине през детекторите

В това беше голямата ирония. В живота всеки представлява­

за движение.

ше красива и уникална снежинка, но когато смъртта те сграбчи

Когато се приближи към вентилацинния отвор, тя установи,

в лапите си, се превръщаш в анонимна купчина от кожа, муску­

че е покрит с дебела решетка, заварена към металните стени. С

ли и кости, която неизбежно изгнива.

комините положението беше същото. Бяха увенчани с шапки от

Тя беше оръжието, прикрепено към показалеца на шефа й.

дебела стомана.

Той дърпаше спусъка, тя стреляше и тялото падаше мъртво и

Никаква изненада. Охранителната система наистина си я би­

въпреки факта, че нечии съдби биваха променяни завинаги, на

ваше.

следващия ден слънцето пак изгряваше и залязваше и всички

Най-лесно щеше да проникне вътре през нощта, като използ­

други на планетата, в това число и тя, продължаваха напред.

ваше малък трион на батерия за някой от прозорците. Намира­

Такива бяха служебните й задължения и като се замислеше

щите се отзад помещения за прислугата биха били добро място

за това, тя наполовина вършеше работата си, наполовина из­

за влизане, като се имаше предвид, че персоналът щеше да е по

плащаше дълга си към Рив, който правеше много, за да защита­

работните си места и тази част на къщата щеше да е относител­

ва и двама им.

но спокойна.

Когато се върнеше тук след падането на нощта, щеше да

Влез вътре. Открий мишената. Елиминирай я.

свърши онова, за което бе дошла и да си тръгне със съвест,

Рив я беше инструктирал да остави тялото на показ, така че

непокътната и защитена като банков трезор.

нямаше да се притеснява да го крие или унищожава.

Щеше да влезе, да излезе и повече никога да не помисли за

Докато се движеше по камъчетата, настлани по покрива, при

случилото се.

всяка крачка коланите около бедрата й забиваха шиповете си в

Такъв беше стилът и начинът на живот на наемния убиец.

мускулите й, а болката изпиваше част от енергията й и осигуря­

ваше нужната й концентрация. Това й помагаше да държи сим-

патските си импулси оковани в задния двор на съзнанието си.

Бодливите колани нямаше да са на мястото си, когато отиде­

ше да изпълнява задачата си.

Хекс се спря и погледна към небето. Сухият, режещ вятър

СЪЮЗНИЦИТЕ СА ТРЕТИЯТ ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙ-

обещаваше сняг. При това скоро.

на. Парите и нужната бройка войници са стратегическият

Към Колдуел се задаваше смразяваща зима.

двигател, който ти позволява да се изправиш срещу врага, да го

Но тя се беше настанила в сърцето й от векове.

атакуваш и да демонстрираш силата си. Съюзниците са твоето

Отново почувства обитателите на къщата отдолу под краката

тактическо предимство, техните интереси съвпадат с твоите,

си, четейки емоциите им. Би убила всички до един, ако беше по­

макар философиите и крайните ви цели да се различават. Те са

молена за това. Би ги изклала, без да се замисли или поколебае,

също така важни, като първите две условия, ако искаш да побе­

както си лежаха в леглата, вършеха задълженията си, похапваха

диш, но малко по-трудно се поддават на контрол.

или бяха станали да се изпикаят, преди отново да заспят.

Освен ако знаеш как да преговаряш.

Хаосът и мръсотията, оставащи след смъртта и всичката

- Движим се от доста време - отбеляза господин Д. иззад

тази кръв не я тревожеха повече, отколкото оръжието, с което

волана на мерцедеса, принадлежал на осиновителя на Леш.

се извършваше убийството, го беше грижа за петната по килима

- И ще продължим да го правим още дълго. - Леш хвърли

и изцапаните плочки. Червеният цвят беше единственият, който

поглед към часовника си.

виждаше в работата си, а и след известно време всички изпъл-

- Не ми казахте къде отиваме.

136

А Ж . P. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

137

- He. He съм ти казал.

много полезен. Като бивш лийдайър на Съвета Ибикс бе имал

Леш се загледа навън през прозореца. Дърветата встрани от

възможност да се свързва със симпатите, в случай че бъдеше

Нортуей изглеждаха като нарисувани с молив стволове, чиито

открит някой от тях, укриващ се сред вампирите и се налагаше

корони още не са добавени, нищо освен оголени дъбове, изви­