Отмъстена любов

депортирането му. Разбира се, не можеше да се говори за ди­

сяващи се кленове и клонести брези. Единствената растител­

пломатически отношения между видовете. Това би било също­

ност, по която се виждаше някаква зеленина, беше нискорасли

то като да изложиш на показ гърлото си пред сериен убиец и да

борове, чийто брой се увеличаваше с навлизането им все по

му подадеш нож, с който да го пререже.

навътре в парка Адирондак.

Имейлът, написан от Леш до краля на симпатите, беше кра­

Сиво небе. Сива магистрала. Сиви дървета. Все едно пейза­

тък и любезен. И се беше представил е истинската си самолич­

жът на щата Ню Йорк бе пипнал грип. Изглеждаше като болник,

ност, а не като онзи, за когото се беше смятал, докато растеше.

който не се е погрижил за пневмонията си навреме.

Той беше Леш, главата на Обществото на лесърите. Леш, син

Имаше две причини, поради които Леш не беше обявил от­

на Омега. И търсеше съюзник срещу вампирите, които дискри-

крито накъде се движат той и вторият в командването. Първата

минираха и отбягваха симпатите.

беше малодушие, макар да не го признаваше и пред себе си: не

Със сигурност кралят им искаше да отмъсти за липсата на

беше сигурен дали ще се справи със срещата, която си беше

уважение, която демонстрираха към поданиците му.

уговорил.

Отговорът, който беше получил, се оказа толкова благ, че

Проблемът бе, че ситуацията с този съюзник беше деликатна

на Леш му се повдигна, но после се сети от тренировъчните

и Леш осъзнаваше, че ръчка с тояга в гнездо на стършели дори

си дни, че симпатите се отнасяха към всичко като към игра

само като се доближеше до него. Да, налице бе потенциал за

на шах. До момента, в който не пленяха краля, не превърнеха

велико съюзничество, но ако лоялността беше добро качество

кралицата в курва и не изгоряха замъка. Според написаното от

у войника, то за съюза тя беше от критично значение, а там, на­

водача на колонията, беше възможна приятелска дискусия, от­

където се беше запътил, лоялността беше също така непознато

насяща се до общите им интереси, и той канеше Леш да бъде

понятие като страха. Това беше причината да не говори. Ако

така любезен и да отпътува на север, тъй като възможностите

срещата не минеше добре или инстинктите му подскажеха нещо

за придвижване на заточения крал бяха ограничени.

нередно, той нямаше да предприеме нищо, а в такъв случай ня­

Леш беше взел колата, понеже бе поставил условие и то бе

маше нужда господин Д. да знае с кого си имат работа.

присъствието на господин Д. Истината беше, че постави това

Другата причина, поради която Леш стискаше устните си

изискване единствено за равновесие в претенциите. Щом жела­

здраво затворени, беше липсата му на увереност, че другата

нието им беше да отиде при тях, чудесно, той пък щеше да води

страна ще се появи. А в такъв случай той отново не желаеше да

един от своите. Но лесърите не можеха да се дематериализират,

има доказателства за плановете му.

така че шофирането беше неизбежно.

Малка зелена табела встрани от пътя уведомяваше с рефлек­

Пет минути по-късно господин Д. слезе от магистралата и

тиращи бели букви: „ 60 километра до границата на САЩ".

подкара през малко населено място с размерите на един от се­

Да, шейсет километра и излизаха от страната... и именно по

демте градски парка на Колдуел. Тук нямаше небостъргачи, а

тази причина колонията на симпатите беше разположена точ­

само четири- и пететажни тухлени сгради, които изглеждаха

но тук. Целта беше тези сбъркани отрепки да бъдат отдалечени

така, все едно суровите зимни месеци бяха спрели развитието

възможно най-много от общността на цивилните вампири и тази

не само на дърветата, но и на архитектурата.

цел беше изпълнена. Още малко по-близо до Канада и щеше да

Според указанията на Леш поеха на запад, преминавайки по­

се налага да им казват „разкарайте се и пукнете" на френски.

край оголени гори от ябълкови дървета и кравеферми.

Леш беше направил връзката благодарение на електронния

Също както и при движението им по магистралата, Леш из­

бележник на баща си, който също като колата се беше оказал

пиваше с очи пейзажа. За него все още беше невероятно, че

138

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

139

може да наблюдава как млечното декемврийско слънце хвърля

- Наистина имам лошо предчувствие.

сенки по тротоарите, покривите и кафявата пръст под оголени­

Леш присви очи. На всеки прозорец висяха дантелени завеси

те клони на дърветата. С прераждането си той беше получил от

и въпреки че тъканта беше ослепително бяла, изглеждаха злове­

баща си нова цел в живота си, а също и дара на дневната свет­

що... Иха, движеха ли се?

лина и се наслаждаваше безмерно и на двете.

В този миг той осъзна, че не бяха дантели, а паяжини. Оби­

Джипиесът на мерцедеса се повреди няколко минути по-къс­

тавани от паяци.

но и започна да дава погрешна информация. Той прие това за

- Това... паяци ли са?

знак, че се приближават до колонията и наистина търсеният от

- Да. - Не беше точно представата на Леш за вътрешно об­

тях път се изпречи пред погледа им. „Айлин Авеню" беше обо­