Отмъстена любов

завеждане, но никой не го караше да живее тук.

значено с малка табела. И не можеше да става дума за авеню.

Двамата спряха на първото от трите стъпала, водещи към

По-скоро беше черен път в царевичните ниви.

верандата. Някои отворени врати умееха да бъдат безкрайно

Колата даде най-доброто от себе си по неравното трасе, като

негостоприемни и случаят тук беше точно такъв. Вместо да каз­

амортисьорите смекчаваха дупките, но пътуването им щеше да

ва „Здравей, как си", посланието й по-скоро беше: „Влез, та

е по-лесно с джип. Най-накрая в далечината забелязаха гъста

кожата ти да бъде използвана за наметка на някой от паци­

група дървета, а къщата, около която бяха скупчени, беше в

ентите на Ханибал Лектър ".

отлично състояние - ослепително бяла, със зелени капаци на

Леш се ухили. Който и да беше вътре, те се намираха на

прозорците и тъмнозелен покрив. Като излязла от картичките,

правилното място.

които хората си пращаха за Коледа. От четирите комина се из­

виваше пушек, а на верандата имаше люлеещи се столове и под­

- Искате ли да отида и да натисна звънеца? - попита госпо­

кастрени в различни форми вечнозелени храсти.

дин Д. - Стига да има такъв.

Когато наближиха, забелязаха дискретна табела, гласяща:

- Не. Ще чакаме. Те ще дойдат при нас.

„ Орден на таоистите, основан през 1982 година ".

И като по поръчка някой се появи в далечния край на кори­

Господин Д. спря, изключи двигателя на мерцедеса и се

дора.

прекръсти. Което беше пълна глупост.

От главата и раменете на задаващото се към тях същество

- Това не ми харесва.

висяха диплите на роба, скроена от толкова много плат, че с

Работата беше там, че малкият тексасец имаше право. Въп­

парите от нея можеше да се постави Бродуейска пиеса. Тъканта

реки факта, че входната врата беше отворена и слънчевите лъчи

беше искрящо бяла, улавяща светлината и пречупваща я в бога­

огряваха дъските на пода, зад сладникавата фасада витаеше

тите си гънки и беше пристегната от широк бял колан от брокат.

нещо злокобно. Всичко беше прекалено съвършено, прекалено

Много впечатляващо. Ако си падаш по монарх, преоблечен

нагласено, така че да накара посетителите да се почувстват спо­

като свещеник.

койни и да приспи защитните им реакции.

- Поздрави, приятели - разнесе се тих, примамващ глас. - Аз

Като красиво момиче със заболяване, предавано по полов път.

съм този, когото търсите, водачът на отхвърлените.

- Да вървим - каза Леш.

Звуците „ с " бяха така проточени, че звучаха като самостоя­

И двамата слязоха от колата и макар че господин Д. стисна

телни думи, изговорът наподобяваше предупредителното треп­

магнума си, Леш не си направи този труд. Баща му го беше

тене на опашката на гърмяща змия.

снабдил с премного трикове и за разлика от случаите, в които

През тялото на Леш премина тръпка и предизвика пулсиране

си имаше работа с хора, сега нямаше проблем да демонстрира

в члена му. В крайна сметка могъществото беше по-възбужда-

специалните си умения пред симпати. Ако не друго, това мо­

що и от екстази, а съществото, застанало в рамката на входната

жеше да им помогне да го видят в правилната светлина.

врата, беше олицетворение на властта.

Господин Д. нахлупи каубойската си шапка.

Дългите, фини ръце се повдигнаха към качулката и дръпнаха

белите дипли назад. Лицето на провъзгласения за крал на сим-

140

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

141

патите беше също така гладко като пищната му роба, а извив­

около запалена камина, които сякаш бяха уплашени от празно­

ките на скулите и брадичката бяха елегантни и меки. Гените,

тата и се бяха скупчили един до друг за опора.

съчетани в това великолепно създание, способно да съживи и

- Няма ли да седнете? - попита кралят и развя робата си,

мъртвец, бяха толкова съвършени, че не можеше да се разпоз­

докато се наместваше на един от столовете.

нае полът му, заради преливащите се мъжки и женски характе­

- Ти остани прав - нареди Леш на господин Д., който по­

ристики, като предимството беше за женските.

слушно се настани зад облегалката на стола, избран от Леш.

Ала усмивката беше леденостудена. А искрящите червени

Пламъците не пукаха жизнерадостно, докато поглъщаха

очи бяха дотолкова пронизващи, че изглеждаха зли.

цепениците, вдъхнали им живот и подхранващи съществува­

- Ще влезете ли, моля?

нето им. Люлеещите се столове не проскърцаха, когато кралят

Прекрасният змийски глас сля думите една в друга и Леш

и Леш отпуснаха тежестта си върху тях. Паяците стояха тихо

установи, че харесва звученето.

всеки в центъра на своята мрежа, като че готови да станат сви­

- Да - отговори той, взимайки мигновено решение. - Ще

детели.

влезем.

- Имаме обща кауза - заговори Леш.

Пристъпиха напред, а кралят вдигна ръка.

- Очевидно вярвате, че е така.

- Един момент, ако не възразявате. Моля, кажете на спътни­

- Мислех, че отмъщението ще ви се стори привлекателно.

ка си, че няма от какво да се бои. Тук нищо лошо няма да ви се

Когато кралят се усмихна, Леш отново почувства странна

случи.

тръпка в слабините си.