Отмъстена любов

себе си думите „Мили боже"... Но защо беше толкова изненада­

- А л о ?

на? Тя му беше позвънила, а според етикета в такава ситуация

- Свършихте ли? Или искате да продължите с разсъждения­

той трябваше да върне обаждането.

- Здравейте - отговори тя.

та си по темата защо съм ви се обадила?

- Не вдигнах, защото не разпознах номера.

Последва миг на мълчание и после той избухна в гърлен

Гласът му беше секси. Дълбок. Плътен. Точно какъвто тряб­

смях.

ваше да бъде мъжкият глас.

- Знаех си, че има повече от една причина да те харесвам.

В последвалото мълчание тя се замисли защо му е звъняла.

Тя отказваше да бъде запленена. Но въпреки това беше.

А, да.

- Обадих се заради ръката ви. Когато медицинската сестра

- Исках да обсъдим посещението ви в клиниката. Докато

на баща ми си тръгваше, се заговорихме за неговата...

попълвах картона, забелязах, че не ви е назначено лечение за

Млъкна веднага, щом осъзна какво е разкрила пред него, и се

ръката.

почувства, сякаш се е препънала в невидим ръб на килим.

- О !

- Продължавай - каза той със сериозен тон. - Моля те, Еле­

Тя не можа да разгадае значението на последвалата пауза.

на. Елена?... Там ли си, Елена?

Може би беше раздразнен, задето се меси.

По-късно, много по-късно, тя щеше да осъзнае, че тези чети­

- Само исках да се уверя, че сте добре.

ри думи я бяха тласнали към пропастта. Там ли си, Елена?

- Често ли постъпваш така с пациентите?

Наистина това беше началото на всичко, последвало по-на­

- Да - излъга тя.

татък, началото на едно болезнено пътешествие, прикрито зад

- Хавърс знае ли, че проверяваш работата му?

един най-обикновен въпрос.

- Той погледна ли изобщо вените ви?

Беше щастливка, че не знаеше къде щеше да я отведе всич­

Ривендж се засмя тихо.

ко това. Защото понякога единственото, което те води напред

- Бих предпочел да се обаждаше по друга причина.

през ада, е фактът, че си затънал прекалено дълбоко, та да се

- Не разбирам - отговори тя сковано.

измъкнеш.

- Какво? Не разбираш защо някой би искал да общува с теб

извън работното ти място? Не си сляпа. Сигурно си виждала

Докато Рив чакаше за отговор, ръката му притискаше теле­

отражението си в огледало. И със сигурност си умна, така че не

фона с такава сила, че той се отпечата на лицето му, а един

говорим просто за някоя красива кукла.

от бутоните издаде звук, сякаш да го предупреди: „По-кротко,

За нея онова, което чуваше, беше като изречено на чужд език.

приятел".

- Не разбирам защо не се грижите за себе си.

Негодуванието на техниката изтръгна и двамата от унеса им.

Той се засмя меко и тя почувства промъркването, все едно

- Извинявай - промърмори той.

го беше чула.

- Всичко е наред. Аз...

- Може би е само претекст, за да те видя отново.

- Какво казваше?

- Вижте, единствената причина, поради която се обадих, е,

Той не очакваше тя да отговори, но... тя го направи.

че...

- Двете с медицинската сестра на баща ми обсъждахме

124

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

125

едно порязване на крака му и това ме накара да се замисля за

жебно. Можеше да му прати имейл. Можеше да каже на лекаря

вашата ръка.

му. Можеше да прехвърли нещата на някоя от дневните сестри.

- Баща ти е болен?

- Значи няма шанс да се почувстваш зле, че беше така остра

- Д а .

с мен?

Рив зачака за още информация, като се чудеше дали ако я

Тя прочисти гърло.

подтикне да говори няма по-скоро да предизвика мълчание, но

- Съжалявам.

тя бързо реши дилемата му.

- Прощавам ти. Напълно. Абсолютно. Изглеждаше така, все

- Някои от лекарствата, които приема, нарушават чувството

едно си имала тежка нощ.

му на равновесие, така че се блъска в предмети, без дори да

Начина, по който въздъхна, беше достатъчно доказателство

осъзнава, че се е наранил. Проблемът е сериозен.

колко е изтощена.

- Съжалявам. Сигурно грижите за него не са лесни.

- Да, не беше от най-добрите.

- Аз съм сестра.

- Защо?

- А също и дъщеря.

Още една дълга пауза.

- Така че обаждането ми е чисто служебно.

- Знаеш ли, че те бива много повече по телефона?

Рив се усмихна.

Той се засмя.

- Нека те попитам нещо.

- В какъв смисъл?

- Първо аз. Защо не искате ръката ви да бъде прегледана? И

- Така се говори по-лесно с теб. Всъщност си... много прия­

не ми казвайте, че Хавърс е видял онези вени. Ако беше така,

тен събеседник.

щеше да ви предпише антибиотици, а ако бяхте отказали, щеше

- Справям се добре и лице в лице.

да впише в картона, че отказвате медицинска помощ. Всичко,

Изведнъж той се намръщи замислен за букмейкъра, когото

което е нужно да направите, е да вземете няколко таблетки и

беше накарал да крещи в офиса си. Бедният мръсник беше

знам, че нямате нетърпимост към лекарства. Взимате сериозни

количества допамин.

само един от многото пласьори, букмейкъри, бармани и су­

теньори, които беше пребивал по време на срещите им през

- Ако те тревожи ръката ми, защо не го обсъди с мен в кли­

годините. Според философията му признанието беше добро

никата?

за душата, особено когато опираше до мизерници, въобразя­

- Направих го, не помните ли?

ващи си, че няма да забележи измамите им. Стилът му на уп­

- Не по този начин. - Рив се усмихна в тъмното и прокара