Отмъстена любов

равление също така изпращаше послание в свят, където проя­

пръсти нагоре-надолу по завивката от норки. Не чувстваше

виш ли слабост, биваш убит. Черният пазар изискваше твърда

нищо, но си представяше, че кожите са меки като косата й. -

ръка и той винаги беше вярвал, че такава е действителността,

Продължавам да мисля, че целта ти е била да говорим по те­

в която живеят.

лефона.

Сега в тишината помежду им, с Елена толкова близо до него,

Последвалата пауза го накара да се притесни, че тя ще пре­

имаше усещането, че контактите му лице в лице бяха нещо, за

късне разговора. Седна в леглото, като че вертикалната позиция

което трябва да се извинява и да прикрива.

щеше да я спре да натисне бутона.

- И защо тази нощ беше толкова тежка? - попита той, макар

- Само казвам, че... Имам предвид... По дяволите! Радвам се,

да си казваше, че трябва да замълчи.

че се обади. Каквато и да е причината за това.

- Заради баща ми. И после... ми вързаха тенекия.

- В клиниката не казах нищо повече, защото си тръгнахте,

Рив се намръщи така силно, че дори почувства леко смъдене

преди да съм въвела записките на Хавърс в компютъра. Тогава

всичко ми стана ясно.

между очите.

- На среща?

Той продължаваше да не вярва, че обаждането й е чисто слу-

- Д а .

126

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

127

д ж . р . У О Р Д

Ненавиждаше мисълта, че тя излиза с друг и в същото време

Да, Рив я желаеше гола като него. Но дори повече от това

завиждаше на мръсника, който и да беше той.

искаше да я задържи на телефона.

- Какъв кретен. Съжалявам, но е истински кретен.

- Какво? - отговори тя.

Елена се засмя и звукът му достави истинско удоволствие,

- Баща ти... отдавна ли е болен?

особено след като усети лека топлина по тялото си в отговор.

- Аз... да, да, отдавна. Страда от шизофрения. Вече е на ле­

По дяволите горещият душ. Тъкмо това меко и нежно засмива­

карства, така че е по-добре.

ме бе всичко, от което се нуждаеше.

- Мили... боже. Сигурно ти е трудно. Защото присъства, а в

- Усмихваш ли се? - попита той полугласно.

същото време сякаш го няма.

- Да. Тоест, донякъде. Как разбра?

- Да... Усещането е точно такова.

- Просто се надявах да е така.

Наподобяваше донякъде начина, по който той преминаваше

- Наистина умееш да бъдеш чаровен. - Забързано, като че

през живота. Симпатската му страна беше константна друга

да прикрие комплимента, тя каза: - Срещата не беше нещо кой

действителност, която се опитваше да го надвие, докато той по­

знае какво. Почти не го познавам. Щяхме да пием кафе.

лагаше усилия да преживее нощите нормално.

- Но в крайна сметка се озова на телефона с мен. А това е

- Ще възразиш ли, ако те попитам - заговори тя внимател­

толкова по-добре.

но - защо ти е нужен допамин? В медицинския ти картон няма

Тя се засмя отново.

конкретна диагноза.

- Е, така и няма да науча какво би било да изляза с него.

- Вероятно защото Хавърс ме лекува от цяла вечност.

- Няма ли?

Елена се засмя неловко.

- Ами аз... Мислих по въпроса и ми се струва, че точно сега

- Вероятно това е причината.

срещите не са подходящи за мен. - Тя сложи край на триумфа

По дяволите, какво трябваше да й отговори?

му, като добави: - С когото и да било.

Симпатската половина в него каза: „Все едно, просто я

- Х м .

излъжи ". Бедата беше, че от нищото в съзнанието му се беше

- Хм? Какво значи хм?

появил друг глас, непознат и тих, но изключително настояте­

- Значи, че имам номера ти.

лен. Тъй като не проумяваше на какво се дължи това, продължи

- О, да, така е. - Гласът й пресекна, докато той се намества­

по стандартния си метод.

ше. - Я почакай, ти... в леглото ли си?

- Имам паркинсон. Или по-точно вампирския еквивалент.

- Да. И преди още да си задала въпроса, не ти трябва да

- О... Съжалявам. Значи за това ти е нужен бастунът.

знаеш.

- Трудно пазя равновесие.

- Какво не ми трябва да знам?

- Допаминът ти действа добре. Почти не трепериш.

- В какво не съм облечен.

Тихият глас в главата му се превърна в странна болка в цен­

Тя се поколеба и той знаеше, че отново се усмихва. И веро­

търа на гърдите и за един кратък миг той се отказа от преструв­

ятно се бе изчервила.

ките и каза истината:

- Нямам никакво намерение да питам.

- Не знам какво бих правил без този медикамент.

- Мъдро от твоя страна. Сам съм с чаршафите... Опа, из­

- Лекарството на баща ми се оказа истинско чудо.

плъзна ми се от устата.

- Само ти ли се грижиш за него? - Когато тя потвърди, той

- Да, май така стана. - Гласът й беше тих, като че си го пред­

попита: - Къде са другите от семейството ти?

ставяше гол. И той в никакъв случай не възразяваше срещу въ­

- Само двамата сме.

ображаемия постер.

- Значи носиш тежко бреме.

- Елена... - Той се спря. Симпатските му импулси му оси­

- Обичам го. И ако ролите ни бяха разменени, той би направил

гуряваха достатъчно самоконтрол, че да забави темпото.

същото за мен. Така постъпват родителите и децата едни с други.

128

А Ж . P. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

129

- Невинаги. Очевидно произхождаш от добро семейство. -

Преди да успее да се спре, добави: - Но това е причината да

си самотна, нали? Чувстваш вина, ако го оставиш дори за час,