Отмъстена любов

но ако постоянно си стоиш вкъщи, не можеш да пренебрегнеш

факта, че животът минава покрай теб. В капан си и ти иде да

крещиш, но не би променила нищо.

ВИМЕНИЕТО НА БРАТСТВОТО РОТ СЕ ПРОСТИ С НАДЕЖДАТА, ЧЕ

скоро ще се почувства по-добре по отношение на ситуаци­

- Трябва да затварям.

ята с Бет. Мамка му, можеше да прекара целия следващ месец

Рив стисна здраво очи. Болката в гърдите обхвана цялото

седейки в изящното си кресло, но това само щеше да му докара

му тяло като огън суха трева. Запали лампа с мисъл, защото

изтръпване на задника.

тъмнината беше прекалено натрапващ се символ на съществу­

А междувременно мъжете в коридора можеха да хванат ръж­

ването му.

да от чакане, а и ставаха нетърпеливи.

- Просто... Знам какво е, Елена. Не по същите причини... Но

Отвори двойните врати със силата на волята си и пред по­

знам какво е да си откъснат от всички. Да наблюдаваш как оста­

гледа му се появиха неговите братя. Докато наблюдаваше през

налите живеят живота си... По дяволите, както и да е. Надявам

бледосиния кабинет огромните им фигури в коридора, той ги

се да спиш добре...

разпознаваше не по лицата или дрехите, а заради кръвната

- Точно така се чувствам от много време. - Сега гласът й

връзка помежду им.

беше топъл и той се зарадва, че е разбрала какво се опитваше

Церемониите в гробницата, които ги бяха свързали в едно

да каже, макар да бе проявил красноречие колкото някой месар.

цяло, все още си казваха думата, макар да се бяха случили тол­

Беше негов ред да се почувства неловко. Не беше свикнал

кова отдавна.

с такива разговори... нито да се чувства по начина, по който се

- Какво стоите там? - попита, докато братята се взираха в

чувстваше.

него. - Не отворих проклетата врата, за да ме наблюдавате като

- Сега ще те оставя да си почиваш. Радвам се, че се обади.

рядко животно в зологическата градина.

- Знаеш ли... Аз също.

Братята пристъпиха вътре с масивните си ботуши с изклю­

- И още нещо... Елена?

чение на Рейдж, който носеше джапанки, нещо типично за него,

- Д а ?

докато си беше у дома, независимо от сезона. Всеки от воините

- Мисля, че си права. Може би моментът наистина не е под­

зае обичайното си място в помещението. Зи застана до камина­

ходящ да започваш връзка с някого.

та, Ви и Бъч се настаниха върху подсиленото неотдавна кана­

- Наистина ли?

пе, чиито крака бяха тънки като моливи. Рейдж се доближи до

- Да. Приятен ден.

бюрото, пошляпвайки с джапанките си и натисна един бутон на

Последва пауза.

телефона, за да включи високоговорителя, а после набра номе­

- Приятен... ден. Почакай!

ра на Фюри.

- Какво?

Никой не каза нищо за разпилените по пода листове. Никой

- Ръката ти. Какво ще направиш по въпроса?

не понечи да ги вдигне. Държаха се, все едно бъркотията не

- Не се тревожи. Ще се оправя. Но ти благодаря за загриже­

съществуваше, и Рот предпочиташе да е така.

ността. За мен означава много.

Докато затваряше вратите с волята си, той се замисли за Тор.

Рив затвори пръв и остави телефона върху завивката от нор­

Братът беше в къщата в края на коридора със статуите, само през

ки. Спусна клепачи, но остави осветлението включено. И изоб­

няколко врати, но все едно се намираше на друг континент. По­

що не спа.

канването му на събранието би било безсмислено, или по-скоро

проява на жестокост, като се имаше предвид състоянието му.

- Ало? - чу се гласът на Фюри от високоговорителя.

130

Д Ж . P. У О Р A

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

131

- Всички сме тук - съобщи Рейдж и махна обвивката на бли-

Ясно, помисли си Рот. Коравият негодник беше уплашен до

залката си, а после изшляпа до грозния зелен фотьойл.

смърт.

Чудовищната мебел принадлежеше на Тор и беше премес­

- Сигурен ли си, че идеята е добра? - попита бавно Рот. -

тена тук, когато след убийството на Уелси той изчезна, за да

Може би нямаш нужда точно от това сега, братко.

може Джон Матю да спи на него. Рейдж предпочиташе да сяда

- Не съм пушил трева от близо четири месеца - отговори

там заради теглото си. Това наистина беше най-безопасният ва­

Фюри във високоговорителя. - И нямам намерение да се връ­

риант за задника му.

щам към наркотиците.

Когато всички се настаниха, в стаята се възцари мълчание и

- Стресът няма да подобри положението.

се чуваше само хрупането на Холивуд, тикнал в уста черешо­

- О, но ако си седя на задника, ще го подобри.

вата близалка.

Прекрасно. За пръв път в историята Кралят и Примейлът ще

- За бога - изръмжа най-накрая Рейдж, без да изважда бли-

излязат на бойното поле. И защо? Защото Братството издишаше.

залката. - Просто ни го кажи. Каквото и да е. Скоро ще започна

Щяха да поставят страхотен рекорд. Нещо като бягане на

да крещя. Умрял ли е някой?

петдесет метра на завързани един за друг двойки в олимпиада

Не, но той със сигурност се чувстваше така, все едно бе по­

за загубеняци.

губил нещо.

Боже.

Рот хвърли поглед към братята, а после огледа всеки поот­

делно.

Но после Рот се замисли за мъртвия цивилен. Такъв изход

- Ще ти бъда партньор, Холивуд.

по-добър ли беше? Не.

- Партньор? В какъв смисъл? - Рейдж се озърна, за да се

Облегна се назад в крехкото си кресло и се взря в Зи.

убеди дали и останалите са чули същото като него. - Не гово­