- Отговори ми на един въпрос - промълви тя. - Само на
- Четири месеца. - Тя поклати глава, а прекрасната й тъм
един. И по-добре да кажеш истината или, Бог ми е свидетел,
на коса се разлюля около раменете и, улавяйки светлината по
ще... - Тя притисна с длан устата си, за да потисне риданието
такъв прекрасен начин, че дори безполезните му очи успяха
си. - Честно, Рот... Наистина ли си имал намерение да спреш? В
да регистрират великолепието й. - Знаеш ли от какво ме боли
сърцето си наистина ли вярваше, че ще го направиш?
най-много? Че братята са знаели, а аз не. Винаги съм приемала
Той преглътна мъчително, като че думите й го бяха задавили.
всичко, свързано с това тайно общество, и съм разбирала, че
Рот пое дълбоко въздух. Много, много пъти беше раняван
има неща, които не бива да знам...
през живота си. Но никоя болка, изпитвана някога, не беше и
- Те също нямаха представа - Добре де, Бъч знаеше, но ня
наполовина толкова разкъсваща, колкото тази, докато й отго
маше причина да замесва и него. - Ви научи едва тази вечер.
варяше.
Тя се олюля и се опря в бледосинята стена до нея.
- Излизал си
120
Д Ж . р . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
121
- Да. - Той се протегна да хване ръката й, но тя се дръпна. -
- Ще се справя.
Бет...
Холивуд доказа, че има поне капка разум, като не повтори
Тя отвори вратата със замах.
предложението, нито го попита дали е сигурен. Само скри гла
вата си зад вратата и я затвори.
После я хлопна зад гърба си.
Часовникът в края на коридора започна да бие. Още един по
Вбесен на самия себе си, Рот се обърна към бюрото и в мига,
знат звук, който Рот обикновено не чуваше, но сега, седнал сам
когато видя всички тези хартии, всички молби, оплаквания,
в кабинета, му се струваше, че ударите са така гръмки, сякаш
проблеми, все едно някой бе прикачил кабели за ръцете му и
идваха от колони в концертна зала.
ги зареди с електричество. Втурна се напред, разпери ръце и
Положи ръце на страничните облегалки на изящното кресло
помете всичко във въздуха.
и те сякаш се изгубиха под дланите му. Креслото приличаше
Докато хартията се сипеше като сняг, той вдигна слънче
по-скоро на мебел, върху която би приседнала жена в края на
вите си очила и потърка очите си, а главоболието започна да
вечерта, за да свали чорапите си.
се загнездва зад фронталния му лоб. Останал без дъх, той се
Не беше трон. И той го бе избрал именно заради това.
запрепъва наоколо, намери креслото си по усет и се стовари
Не беше искал да приеме короната по много причини. Макар
в него. Стенейки, отпусна глава назад. В последно време гла
да му се полагаше по рождение, той не беше проявявал никакво
воболията, предизвикани от стреса, бяха станали ежедневно
желание да управлява в продължение на триста години, но по
явление и го изтощаваха също като грип, отказващ да бъде
сле се появи Бет и всичко се промени, така че най-накрая беше
излекуван.
отишъл при Скрайб Върджин.
Бет. Неговата Бет.
Това се беше случило преди две години. Два пъти беше на
Когато на вратата се почука, той отвърна с ругатни.
стъпвала пролетта, два пъти беше отминавало лятото, два пъти
Почукването се повтори.
си беше отишла есента и два пъти бяха изпратили зимата.
- Какво? - викна гневно.
По онова време, в началото на всичко това, бе имал вели
Рейдж подаде глава през прага и замръзна на място.
ки планове. Прекрасни планове за сплотяване на Братството,
- О . . .
събиране на всички под един покрив, обединяване на силите,
- Какво?
опълчване срещу Обществото на лесърите. Победа.
- Ами... Като се има предвид тръшването на вратата и вихъ
Спасение.
рът, овършал бюрото ти... Все още ли искаш да се срещнеш с
Възстановяване на силите.
нас?
Вместо това,
О, боже... Как щеше да преживее още един такъв разговор?
гинали. А братята бяха дори още по-малко от преди.
Но пък може би е трябвало първо да помисли, преди да реши
Не бяха постигнали прогрес. Бяха изгубили територия.
да лъже най-близките и най-скъпите си.
Рейдж отново подаде глава.
- Господарю? - Гласът на Рейдж стана мек. - Искаш ли да се
- Всички сме отвън.
срещнеш с Братството?
- Дявол да го вземе, казах ти, че ми трябва малко...
Не.
Часовникът би отново и докато Рот отброяваше ударите,
- Д а .
осъзна, че се е взирал сам в нищото цял час.
- Да включа ли Фюри на високоговорителя на телефона?
Потърка уморените си очи.
- Да. Слушай, не искам момчетата да присъстват на събра
- Дайте ми още няколко минути.
нието. Блей, Джон и Куин не са поканени.
- Както кажеш, господарю. Колкото време ти е нужно.
- Ясно. Да ти помогна ли да подредиш?
Рот се загледа към резпилените по килима документи.
1 2 2 Д Ж . P . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
123
- Нужно ти е било извинение. Отряза ме в клиниката, но
всъщност искаше да говорим. Обади се да питаш как е ръката
ми, защото ме искаше на телефона. Твой съм. - Гласът му ста
К
на още по-плътен. - Имам ли право да избера какво ще правиш
ОГАТО ЧУ ПОЗДРАВА НА РИВЕНДЖ В СЛУШАЛКАТА, ЕЛЕНА
с мен?
вдигна глава от възглавницата, на която лежеше, и запази за
Тя остана смълчана, докато той не каза: