Отмъстена любов

беше напоила тениската му, но също така беше притискал ци­

- Не очаквах да се наложи да излизам да се бия повече от

вилния вампир към гърдите си, така че без съмнение кръвта на

мъжа се беше смесила с неговата.

месец или два.

Неспособен да стои на едно място, той закрачи из кабинета,

- Месец или два! Колко дълго... - Тя прочисти гърло и заго­

като изминаваше разстоянието от бюрото до прозореца и обрат­

вори тихо. - Колко време продължава това?

но. Килимът, по който стъпваха ботушите му, беше в синьо,

Когато той й отговори, тя отново замълча. А после попита:

сиво и кремаво и цветовете му подхождаха на бледосините сте­

- От август? Август?

ни, а дъгообразните елементи съответстваха на изящните мебе­

Щеше му се тя да даде свобода на гнева си. Да му крещи. Да

ли в стил Луи XIV и на извивките на корнизите.

го нарече нещастник.

Никога не беше харесвал този интериор. И не се канеше да

- Съжалявам. По дяволите, наистина съжалявам.

започва с това сега.

Тя не промълви повече нито дума, а ароматът на емоциите

- Рот... как се озова тази кръв по теб? - Твърдостта в тона на

й започна да избледнява, разнесен от порив топъл въздух, вля­

Бет му подсказа, че вече знае отговора, но се надява на друго

зъл в помещението от отворите на отоплителната инсталация.

обяснение.

Навън в коридора някой от догените чистеше с прахосмукач­

Събра кураж и се обърна с лице към любимата си, застанала

ка и те чуваха движещия се с бръмчене по килима накрайник.

в другия край на стаята.

Напред и назад, напред и назад. В настъпилото мълчание по­

- Отново се бия.

между им, той се заслуша в нормалния, всекидневен шум. Та­

- Какво правиш?

къв, който чуваше през цялото време, но рядко му обръщаше

- Б и я се.

внимание, защото беше зает с писмена работа, или разсеян

Бет замълча, а той се зарадва, че вратите на кабинета са за­

заради чувството на глад, или двоумящ се дали да разпусне с

творени. Знаеше какви мисли се въртят в главата й и беше на­

гледане на телевизия или с тренировка в залата... Този звук му

ясно, че водят само към един извод: тя си спомняше за онези

даваше сигурност.

И в този тежък за връзката им момент той се вкопчи с всички

118

Д Ж . Р . У О Р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

119

сили в приспивната песен на прахосмукачката и се почуди дали

- Не. - Той отново пое въздух. - Не, не мисля... че съм имал

някога ще има късмета отново да я пренебрегне.

намерение да спра.

- Никога не съм предполагала... - Тя отново прочисти гър­

- С кого разговаря тази вечер? Кой те накара да го споделиш

ло. - Никога не съм предполагала, че има нещо, което да не

с мен?

си в състояние да обсъдиш с мен. Винаги съм приемала, че ми

- Вишъс.

казваш всичко, което ти е възможно.

- Трябваше да се досетя. Освен Тор той е единственият, кой­

Когато замълча, леден мраз проникна до мозъка на костите

то би могъл да... - Бет обгърна тялото си с ръце и Рот беше

му. Бет говореше с интонация, която използваше, за да отгово­

готов да даде ръката си, с която размахваше кинжала, за да мо­

ри на погрешно обаждане. Тя се обръщаше към него като към

жеше той да я държи в обятията си. - Мисълта, че се биеш, ме

непознат, без топлина и проява на загриженост.

плаши до смърт, но забравяш едно нещо... Обвързах се с теб,

- Виж, Бет, трябва да съм навън. Трябва...

без да съм наясно, че мястото на краля не е на бойното поле.

Тя поклати глава и вдигна ръка, за да го спре.

Бях готова да те подкрепя, макар мисълта за това да ме ужася­

- Не става въпрос за това, че се сражаваш.

ваше... защото битките, породени от тази война, са в природата

Бет вдигна поглед към него за един кратък миг. После се

ти, в кръвта ти. Глупако... - Гласът й секна. - Глупако, щях да

обърна и тръгна към двойната врата.

те оставя да се биеш, но вместо това...

- Бет! - прегракнало изрече той, като че някой го беше стис­

нал за гърлото.

- Бет...

Тя го сряза.

- Не, остави ме. Искам да съм сама.

- Помниш ли когато излезе онази нощ в началото на лятото?

- Бет, чуй ме, нямаме достатъчно бойци...

Когато се притече на помощ на Зи и остана в центъра, за да се

- Не е заради това, че се биеш - Тя се обърна с лице към

него. - Излъга ме. Лъгал си ме. И не само веднъж, а в продъл­

биеш заедно с останалите?

жение на точно четири месеца.

То се знаеше, че помни. Когато се беше прибрал у дома, я

Рот искаше да спори, да се защити, да й обясни, че е загу­

беше последвал нагоре по стълбите и бяха правили секс на ки­

бил представа за времето, че тези сто и двайсет дни и нощи се

лима в дневната на втория етаж. Няколко пъти. Беше запазил

бяха изнизали със скоростта на светлината, че всичко, което

парчетата плат, които беше съдрал от бедрата й като сувенир.

правеше, беше да поставя единия си крак пред другия в опит

Боже... Като си помислеше за това... Беше последният им

минута след минута, час след час да осигури оцеляването на

път заедно.

вампирите и да отблъсне лесърите. Не беше възнамерявал да

- Ти каза, че е само за тази нощ - продължи тя. - Една нощ.

продължи толкова дълго. Не беше имал намерение да я мами

И толкова. Закле се и аз ти повярвах.

с месеци.

- По дяволите... Съжалявам.